Георги Димов: Ще има прекрояване на граници на югоизток от България

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Димов, макар и с неголяма преднина, турският президент печели доверието на своите сънародници в референдума. Не обаче резултатът в момента толкова вълнува международната общност, колкото това дали е легитимен този референдум?

Георги Димов: Да, права сте, но пък от друга гледна точка, има и една много друга правилна логика, а именно, че победителите не ги съдят, тежко на победените. Нека още в началото да отчетем, че победата на Ердоган на референдума на 16 април всъщност е 13-та негова победа и дано да не е фаталист. Той триумфира общо пет пъти на общи парламентарни избори, като специално последните бяха през 2015 г. и там имаше и редовни, след това и предсрочни. Има победи на четири местни избори, на два президентски – на първите президентски се яви и бившият президент Абдуллах Гюл, както и на два референдума за конституционни промени. Ние постфактум би трябвало да вникнем в дълбоката същност на референдума в Турция от неделя. Това, което го чухме в кампанията на управляващите, бяха повече обещания и лансиране на тези конституционни промени като единствен лек срещу преврати, кризи и нестабилност на страната.

Водещ: И тероризъм, е важно да отбележим също.

Георги Димов: Разбира се, и тероризъм. А пък и от форумите тези информации, на които така или иначе станахме свидетели и които отразяваха мнението на самите гласоподаватели, фактически прозираха едни доводи, които никак не са убедителни. Едното е, че турците гласуват за него, доверяват му се, но щели да го свалят, ако се окажело, че е диктатор. Как ще стане това, на мен не ми е ясно. А пък тезата на самите управляващи в хода на кампанията беше, че се извършва смяна на системата за управление, а не на режима. Само че и двете думи – и „система“, и „режим“, те са френски думи по произход и в самия Турски тълковен речник тяхното значение е напълно еднакво. На следващо място, тези промени, които бяха гласувани и приети – общо 18, първоначално техният брой беше 21 поправки на Конституцията, и едно от отпадналите – аз специално искам да обърна внимание на него – беше т.нар. статут на „запасни депутати“. Какво означава това? Избират се запасни на истинските, на действителните депутати, които да имат готовност, ако реалният депутат нещо сгреши „правилната партийна линия“ или на вожда линията, те да бъдат заместени. Очевидно, че са се усетили, че това наистина е твърде смело решение, което не е приложимо. И всъщност след референдума наистина основната въпросителна е: „А сега накъде поема Турция?“

Водещ: Можем ли да прогнозираме?

Георги Димов: Мисля, че могат да бъдат направени известни разсъждения в една такава плоскост. Първо, в областта на политиката е ясно – става въпрос за външната политика. Няма пълноправно членство в Европейския съюз, няма и лансираното дълги години от Брюксел, но и упорито отхвърляно от Анкара, т.нар. „привилегировано партньорство или сътрудничество“. В геополитиката нещата не са никак, ама никак ясни и предвидими. Очевидно обаче е само едно – че ще има прекрояване на граници на югоизток. Това изглежда все по-неизбежно, а и незаобиколимо, предвид интересите и позициите на по-големите от Анкара световни играчи като Вашингтон, Москва, да не забравим да прибавим и Техеран, и Пекин, поне тях, а пък да имаме едно наум и за Тел Авив, и за Кайро, и за целия Арабски свят, заедно и поотделно. Що се отнася до икономиката, наистина нещата са сложни и предстоят още по-силни сътресения в турската икономика вътре и нейното представяне на европейската и на световната сцена.

Водещ: Г-н Димов, споменавате прекрояване на граници. Нека да уточним първо това може би по линия на кюрдския въпрос ли ще дойде, там ли ще се засили съпротивата?

Георги Димов: Ще дойде не само по кюрдския въпрос. Разбира се, кюрдският стои на централно място. Вие виждате какво става в района на Близкия изток. Вие виждате интереси, в голяма степен противоречиви, но силно налагани от по-големите от Турция играчи. Може би Турция ще очаква или ще се бори пораженията да бъдат минимални. За да ви отговоря още по-конкретно и точно, искам да напомня изпуснати, умишлено или не съвсем думи, на съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган и то в хода на кампанията, който остави една вратичка за евентуална федерализация на страната. Това, разбира се, веднага беше атакувано от националистите, които, естествено, не могат да го приемат и които пък са ортаци на Ердоган и благодарение на тяхната подкрепа, станаха възможни тези промени. Разбира се, последваха опровержения от министърът на вътрешните работи и т.н., и т.н. Това, което исках да кажа е, че така или иначе, темата никак не е чужда, тя стои на дневен ред. Както тази тема, така и целият референдум всъщност показва, че вътре в самото турско общество нещата са още по-неясни и сложни, и непредвидими. И ако кажем, че гражданската война чука на вратата, няма да сбъркаме много. По-важното и интригуващото е кой ще поведе хорото – дали ще бъдат кюрдите или светски настроените кемалисти. Те, двете основни течения на днешната турска истинска опозиция, не си падат много по политическия ислям, а срещу себе си имат обединения фронт на национал-ислямизма, или на ислямския национализъм – и двете определения са напълно релевантни. За да стане пък картината още по-ясна, достатъчни са акцентите от последния предизборен митинг на Ердоган. Всъщност той каза две много важни неща. Първото е, че проявява разбиране към гласувалите с „Не“ на референдума, обаче не можел да ги постави в един кюп заедно с гласувалите с „Да“, понеже те не може да стоят един до друг в една торба, в една кошница – има предвид турския тип демокрация. Някак си не му се връзвало всички гласоподаватели да бъдат равни и еднакво оценявани, след като били положени толкова усилия за прокарване на тези конституционни промени, включително и лично от него. Какво означава това? Противниците на промените в Основния закон са приемани с разбиране от държавния глава, но ще бъдат третирани по различен начин, те вече са втора категория. Всъщност неговият начин е ясен и не се е променил още от опита за преврат от 15 юли миналата година – дамгосването на несъгласните и инакомислещите. А пък второто нещо от устата на Ердоган в деня преди вота бяха обясненията за бъдещите юпита в турския Меджлис. Понеже аз и друг път съм го казвал и го знаем, че се променя минималната възраст за следващите турски депутати от 25 на 18 години, а пък те няма да са ходили войници и поради тази причина те щели да откупуват военната си служба. Всъщност това е един турски феномен, който още от Османската империя е въведен и когато държавата и армията имат нужда от финансови средства се извършва такова откупуване на военната служба. Едно от последните беше преди 3-4 години, през 2014 година около 200 хиляди души са се възползвали от това, цената е 18 хиляди турски лири или около 9 хиляди лева при сегашен курс или това прави някъде 2 милиарда лева помощ за турската държава и за армия. Обаче това откупуване и въобще неходенето в казармата е наистина болезнена тема в Турция и всъщност показа задълбочаващата се пропаст между управляващи и управлявани. Така синовете, внуците и правнуците на едните ще поемат кормилото на властта още на 18-годишна възраст, просто не им е нужно по-високо образование и опит, важното е да са от средите на „правоимащите“, а техните връстници, „гаврошовците“ ще ходят да се бият с кюрдите в Югоизточен Анадол и да мрат по чукарите, по планинските райони, по границите с Ирак и със Сирия, това се вижда и оценява. Това още повече оцветява мозайката на турското общество, а с това и неизбежно приближава гражданската война, което споменах преди малко.

Водещ:  Може би е важно тук да отбележим, че всъщност големите градове, какъвто е Истанбул например, каквато е Анкара в по-голямата си част казват „Не“ на референдума. Възможно ли е тези хора, които традиционно са и с по-висок социален статус да се възпротивят на политиките на Ердоган?

Георги Димов: Много е важно да се погледне картата на гласуването, фактически какво виждаме: Западните части и Източните части, те са оцветени в червено, те са против Ердоган. Източните ясно, там са кюрдите, но в Западните части естествено, че живеят светски ориентираните среди, тези с по-високо образование, прозападно ориентираните, неслучайно се намират и на Запад. Между другото точно в тези райони живеят преобладаващата част от нашите изселници. Те го доказаха и с гласуването си тук, в България, те не са фенове на Ердоган и те също ще бъдат потърпевши. Тук е и една от връзките с нашата страна, защото те по чисто морална, включително и по правна линия, юридическа линия, тези от тях, които са български граждани, нашата държава е длъжна да ги защитава, защото те евентуално могат да бъдат преследвани и жертви на репресиите, които няма как да не последват след този референдум, те още от сега са заклеймявани противниците.

Водещ:  Сега стои въпросът нашата страна пред какви рискове е изправена, вие прогнозирате гражданска война в Турция, редица анализатори също твърдят, че положението няма да се подобри. От тук нататък България за какво да внимава и всъщност какво трябва да очаква да дойде от Турция?

Георги Димов:  Основното послание е, че и на фона на това, което стана вчера в Турция, ние не трябва да имаме никакви колебания и все повече да се вживяваме и изживяваме като групови играчи. Ние трябва да действаме не индивидуално и солово, а само в рамките на Европейския съюз, заедно с нашите приятели и партньори, които ние сме длъжни да защитаваме, когато Ердоган и министрите му ги наричат фашисти и нацисти, така както ще очакваме и тяхната подкрепа, когато Ердоган се зъби на нашата страна и се намесва в нашите вътрешни работи, в нашия изборен процес. Все още не сме го забравили, беше преди 4 седмици. Това ни е пътят.

Евелин ЦАНЕВА