Георги Лапчев, кмет на Царево: България няма повод да се срамува 101 години след боевете на Каймак-Чалан

 Георги Лапчев, кмет на Царево в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ:  В Царево бяха представени книгите „Каймакъ-Чаланъ“ и „Епопеята на Добруджа“ с автор Красимир Узунов. За събитието и интересът към него разговаряме с Георги Лапчев, кмет на Царево. Как мина събитието?

Георги Лапчев: Съвсем откровено мога да кажа, че надхвърли очакванията на жителите и гостите на град Царево, които бяха дошли да видят и да чуят това, което авторът ще ни представи. Разбира се, вицеадмирал Манушев направи представянето още по-вълнуващо, защото по начина, по който той ни разказа онази част от скритата история на България, казвам скрита, защото именно точно такива събития описва книгата „Каймакъ-Чаланъ“ и за геройството, и величието на Българската армия по време на Втората световна война. Наистина много силно представяне и имаше много сълзи в очите на хората, които слушаха, защото това са съдби, свързани и с нашите деди, които са оттук, от Община Царево, които са участвали в тези епични боеве.

Водещ: Хората от какво се интересуваха най-много?

Георги Лапчев: Хората се интересуват от всичко и след като имаше и дебат, и си говорихме принципно за този отрязък от историята, който някак си е останал скрит, със сигурност вълнува онези хора, като че ли не знаят какво точно са направили техните деди. Затова, когато си говорихме с автора, аз му казах, че много тежък товар поема на плещите си, защото да пишеш история, почивайки на исторически факти, е огромна отговорност. И прави чест на г-н Узунов, че е направил тази книга, и продължава да пише, тъй като разбрах, че ще има и втора част, защото историята принципно е онази, която може да ни накара да се гордеем или да се срамуваме. От това, което чухме тази вечер, мисля че 101 години по-късно от онова, което се е случило на Каймак-Чалан, България няма повод да се срамува, и още повече, наследниците на всички онези войни, които са останали там, в окопите, и които са се върнали тук, при своите семейства. Геройството е факт и това не може да бъде просто поредната битка, която да се запише в архивите на военните действия, водени от Българска армия. Това е един епичен момент, който наистина е много добре описан в тази книга. И затова и беше толкова силно вълнението у хората, когато слушаха и виждаха, защото имаше и много интересна презентация какво точно е било, какво представлява Каймак-Чалан. Слушаха фактите за хилядите снаряди, които са се сипали там непрекъснато денонощно, и така няма как човек да не се пред героизма на всички онези, които са отстояли и са се преборили с ужаса на тази война. Все пак, въпреки че сме изгубили тази война, битката отново е спечелена.

Водещ: Г-н Лапчев, казахте, че от Царево е имало участници. Колко са те и как почитате паметта им?

Георги Лапчев: Това, което разбрахме, че има 12, които са загинали на Каймак-Чалан, и това в интерес на истината стана известно може би сега, тези дни, и то във връзка с написването на тази книга. Каймак-Чалан не е битка, която се е изучавала в учебниците по историята. Затова казах, че е скритата част от българската история по една или друга причина някак си е останала в сенките на онова, което се е случило в годините назад. Затова ви казах, че нямаме поводи за срам, защото това са моменти, от които всички ние българите по-скоро изпитваме чувство на гордост. И по отношение на това как честваме загиналите, може би оттук нататък ще ги честваме, научавайки все повече и повече за тези моменти във войните, които е водила България по време на Първата световна война, Междусъюзническата война. Колкото повече исторически факти излизат, а те за щастие излизат все повече и повече, мисля че и почитта към онези хора, които са дали живота си, ще става все по-голяма.

Водещ: А вие няма ли да направите паметник или плоча в Царево в памет на тези загинали 12 войни от нашия край на Каймак-Чалан?

Георги Лапчев: Със сигурност идеи нови се родиха и тепърва ще се родят, но ето това е една добра идея. Може би наистина ще трябва да направим такава. И съм убеден, че няма да има някой, който да е против. Напротив.

Водещ: Това не иска много. Не иска много пари и е напълно във възможностите ви.

Георги Лапчев: Изобщо не става въпрос за пари. Хубава идея, благодаря ви.

Водещ: Г-н Лапчев, как разчитате вие посланието на тези наши прадеди, които са воювали тогава? Те са се били на Каймак-Чалан, предварително са знаели, че са обречени.  Един полк срещу една дивизия, и въпреки всичко са останали?

Георги Лапчев: Не е тайна, че влизайки в тази война, Българската армия е най-мобилизира, не защото й се дават пари, не защото се гони допълнителна територия, която ще присвои или ще отвоюва България, нашите деди са влизали в тази битка, за да освободят своите братя. Мисля, че няма по-силен мотив от това да се опиташ да постигнеш целостта на родината. Едва ли има по-силен стимул от това да отидеш и да се бориш за нещо свято, което е именно да освободиш своите роднини. Това е била и причината всички тези хора, явно съзнавайки, защото те не са били глупави и отлично са познавали военните тактики и технологията на войната – няма как, когато се изправяш пред многобройно или много по-многочислена армия, да вярваш, че ще победиш. Но когато не отиваш на война просто с цел, а когато отиваш на война с кауза, тогава цифрите остават настрани и остава само вярата в правдата. Мисля, че точно това е било и стимула на всички тези наши прадеди да отидат и да останат там в минусови температури, в студ, в мъгла, в непрекъснато сипещи се куршуми и снаряди, но те са вярвали, че тяхната кауза е свята, защото те са били там да освободят своите поробени братя, те са били там, за да освободят и да сътворят в цялост територията на държавата. Така че това е било причината. И преклон пред тази изключителна воля, мъжество и храброст, която са имали тези хора.

Водещ: Много хубаво формулирахте това послание – когато отиваш на война с кауза, си моралният победител.

Георги Лапчев: Това е така. Точно тази кауза е водила всички български армии към победа. И затова никога не са отстъпвали без някой да им нареди. Затова неоспорим факт е, че няма нито едно пленено българско бойно знаме по всички бойни полета, в които са воювали българските армии. И това е факт неоспорим и недостижим за нито една друга армия.

Водещ: Как се превежда във всекидневието днес посланието на геоите от Каймак-Чалан?

Георги Лапчев: В усиленото и непрестанно пропускане в злободневни теми и в този наистина свиреп свят, който ни обикаля, като че ли забравяме историята, а тя е най-добрият учител. Посланието винаги е силно, посланието винаги кара всеки един да се замисли и да си каже – каква е моята цел в живота. Поне това видях в очите на хората, които тази вечер бяха в салона в Царево. И те просто слушаха историята, но аз виждах как всеки един от тях си представя своя живот и онова, което лично го засяга. Несъмнено, посланието на тази книга е изключително силно, и аз вярвам, че всеки, който се докосне до нея най-малкото ще почувства още повече българин и ще бъде по-добър човек. Тежко на онзи, който не се поучи от историята, тя наистина има на какво да ни научи. Когато има едни такива послания, които да разчитаме, мисля че не бихме допуснали грешки в бъдещето. Предвид времето, в което живеем, ситуацията, в която сме поставени и в момента, имайки предвид и политическата ситуация, в която се намира България, мисля че много добре трябва да разчитаме посланията и да правим правилните стъпки, да бягаме от популизма и да вярваме, че трябва да имаме национално отговорно поведение като жители на България, като българи, и като хора, които искат да има бъдеще. Ако не се поучим от тези послания, които  историята ни изпраща, тогава тежко ни нас като нация. Със сигурност ще ни е тежко и със сигурност ще има голяма вероятност да се погубим като такава.

Цона СЪБЧЕВА