Георги Мамалев, актьор: Големият политик трябва да обича политиката в себе си, а не себе си в политиката

Интервю с актьора Георги Мамалев за празничното предаване „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, посветено на 6 май – Денят на българската армия, храбростта и Свети Георги Победоносец.

Водещ: Казват, че Георги не е просто име, а призвание. Какво означава за вас да носите името на победоносеца на всички имена?

Георги Мамалев: Вие както го казвате, звучи много грандиозно. Но тъй като у нас има много Георгевци, аз го приемам като нещо съвсем нормално, наистина красиво, достойно име и ако човекът достойно го защитава, значи всичко е наред. Радвам се, че съм кръстен Георги, разбира се. Имало е известен спор, когато съм се родил, баба ми Яна е искала да се казвам Янко, дядо ми Георги е настоявал да се казвам Георги. В крайна сметка са надделели тези, които са поддържали Георги. И така. Благодаря на моите родители, че са ме кръстили Георги. Родителите винаги трябва да внимават какво име дават на детето, защото детето не може да го избере, да не се налага след това да си го променя.

Водещ: Разбира се, така е.

Георги Мамалев: Гордея се с това име. Много съм щастлив. Има и празник. И на вас ви желая един хубав празник.

Водещ: Благодаря. А вие самият отбелязвате ли по някакъв специален начин този ден?

Георги Мамалев: С най-близките хора се събираме и празнуваме – нещо, което ще започнем скоро да го  правим и днес. Обаждам се на други приятели, които са Георгевци. Но това си е национален празник, така че всички хора празнуват. Това е още една добавка към празника на Георги.

Водещ: Да, национален празник. Почитаме и Българската армия, и Деня на храбростта. Помни ли българинът историята така, както заслужават героите от миналото да бъдат запомнени и да бъдат споменавани, да бъдат съхранени като герои?

Георги Мамалев: Мисля, че да. Мисля, че се прави достатъчно за хората, които са наши национални герои, за всички тези, които са дали живота си за свободата на нашата родина. Мисля, че ги почитаме достатъчно. Може би някой ще каже, че още трябва, но аз нямам поглед дали ги изучават достатъчно в училищата. Ако и там ги изучават както трябва, както и празниците, в които ги почитаме, мисля, че това е един достоен момент от страна на българския народ – да почита своите герои. Би могло да се иска още, но това е вече избор на самите хора, които почитат герои.

Водещ: Но пък вие имате поглед върху изкуството и ако можем да възприемем изкуството като мост между поколенията, как театърът и киното допринасят за съхраняването на историята?

Георги Мамалев: Театърът допринася с това, когато се играят пиеси, които са на историческа тема, ако те са добри като пиеси, те се играят непрекъснато. Ето, става дума за „Хъшове“, за „Чичовци“ на Иван Вазов, пиеси на историческа тема, написани от големия драматург Стефан Цанев, такива пиеси се играят в момента в Народния театър „Иван Вазов“. А що се касае за киното, то остава вечно, остава си като един документ за времето, особено тези филми, които са правени така, че да бъдат свързани с живота, с бита на българина в определен исторически отрязък от време, с една моментна снимка на времето, през което се е снимал този филм, тогава, когато темата за самия филм е била много важна. Така че те остават и много неща могат след време да се видят как са били. Да речем филмите на Людмил Кирков, като „Матриархат“, изключително важно, защото там се говори за изпразването на селата; като примерно „Оркестър без име“ – за стремежа на младите да се реализират като музиканти, за ситуацията на курортите по нашето Черноморие и живота тогава там; за „Петък вечер“, ако говорим пак за Людмил Кирков – това е този отрязък от време, когато се строяха някакви панелни блокове едва ли не сред полето, този проблем с жилищната криза тогава. Така че гледайки такива филми, тогава на актуални теми, може да се получи някаква представа за времето, през което са се снимали тези филми, как са живели хората.

Водещ: В началото на нашия разговор казахте, че се чувствате горд, че се казвате Георги. А как можем да накараме българите да се чувстват горди не само на празнични дни, какъвто е днешният?

Георги Мамалев: Човек не може да се чувства всеки ден горд, да ходи гордо по улиците. Както в „Опит за летене“ има една реплика – „Летим гордо с балона над Балканите“. Човек може да бъде горд и в такива дни, когато има празници, когато се гордеем с нашата славна история, с нашите постижения, с нашите герои, с техните постъпки и отбелязваме годишнини от освобождение, от друга голяма историческа дата или събитие. Човек може да бъде горд с това, което той е извършил, с това, което той като българин, като гражданин на републиката върши в момента. Така че гордостта по-добре да я носим в себе си. Аз не си представям да ходим всички гордо наперени по улиците. Нямаме чак такъв голям повод да бъдем кой знае колко горди, защото вие виждате, че нещата при нас вървят по-бавничко, отколкото в по-развитите европейски държави. Хубавото е, че сме членове на Европейския съюз, хубавото е, че навремето, както казва един мой  познат, се вмъкнахме там, да сме живи и здрави, и дай Боже да се развиваме по-бързо. Ето това би бил повод за гордост. Но да се гордеем за това, че сме в Европейския съюз, и в същото време да се говори каква корупция се шири у нас, каква безнаказаност, каква липса на сериозно правосъдие, каква липса за борба с корупцията по високите етажи на властта – нещо, което всеки го знае, това толкова години наред се говори. Това не е повод за гордост, а това говори, че ние не се стремим да се учим от задачите, които ни се поставят от напредналите европейски държави как да си построим държавата. Или може би това пък отърва на някои така да бъде – да има безредие, да има повече беззаконие, за да може просто да се краде. А пък тези кражби ще бъдат прикривани с лъжливи политически думи, с лъжливи политически обещания. Но, както се казва, не го слушай какво говори, гледай го какво върши. И според мен това е най-важно – ние трябва да вярваме на нашите политици по това, което вършат, а не по това, което говорят. И аз много държа на гражданското общество, особено младите хора да бъдат по-чувствителни, да бъдат по-организирани. Ние в театъра имаме една такава мисъл: „Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството“. Така че големият политик би трябвало да обича политиката в себе си, своите умения в политиката да обича в себе си, а не себе си в политиката. Знаем го много добре и това целият народ го вижда и оттук е възмущението и оттук е фактът, че много малко хора гласуват, тъй като те са просто огорчени от това, че повечето политици и повечето политически дейци у нас обичат себе си в политиката и са в политиката именно с цел, ако може нещо да се… както казва Бай Ганьо – да се удари келепирът. Така че това ни е ясно на нас, гражданите на републиката. И това, което ни остава, е да бъдем по-твърди, за да може нашата родина да се развива по-добре, по европейски начин, и тогава вече да имаме повод да бъдем повече горди.

Водещ: Така е. И ми се ще да завършим нашия разговор позитивно. Какво е вашето пожелание към всички българи, носещи името Георги, а и не само носещи името Георги, а към целия народ?

Георги Мамалев: Аз бих искал да поздравя всички сънародници с днешния празник, защото това е национален празник. Наистина да бъде един чудесен празник, чудесен повод да се срещнем с най-близките си, да се повеселим. И им желая много здраве, много радости и разбира се, за това, което ви говорих, много успехи на всички нас.

Веселка ИВАНОВА