Георги Петърнейчев: Нашите политици и управляващи дават ли си сметка, че с ликвидирането на транспортния бранш от бюджета се изпаряват 17% от БВП

Георги Петърнейчев, председател на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Български превозвачи готвят протести в Страсбург и София, ако в понеделник Европейския парламент (ЕП) включи в дневния си ред за сряда – 27 март, гласуването на пакета „Мобилност“, известен още като „Плана Макрон“.  За 27 март има организиран чартърен полет за 105 души, които ще протестират в Страсбург, но за да не се остане с впечатлението, че само тези 105 протестиращи всъщност са недоволни от решението на ЕП, ще има и протест в София. Той ще бъде организиран пред сградата на Европейската комисия (ЕК) на улица „Георги Стойков Раковски“. Очаква се в столицата да протестират представители на 12 000 български транспортни фирми с международен лиценз. Ще успеят ли? Казвам добър вечер на Георги Петърнейчев – председател на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ). Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията Росен Желязков е подчертал, че ако пакетът „Мобилност“ бъде внесен за разглеждане сега, може да се получи миш-маш от текстове, които никой не е очаквал. Той уточни, че има голяма степен на опасност да се приемат текстове, които нито Алиансът, нито групата на инакомислещи биха приели. Г-н Петърнейчев, не идват добри новини от европейските институции за превозвачите. Как ще противодействате.

Георги Петърнейчев: Трудно е. Ние както и да противодействахме досега – няма да оставим да не противодействаме, но нещата са замислени далеч по-рано и се осъществяват така, както са си ги замислили. Въпреки че нас ни успокояваха, че няма еднозначно съгласие за този въпрос, че ще се отложи за следващия парламент и т.н., а всичко много добре е програмирано и направено точно предпоследното пленарно заседание да го вкарат, в последното да мине триалога между двете и да го гласуват официално и да влезе в действие. Вече всичко е ясно. Ние ще протестираме тук и пред сградата на ЕК, ще протестираме също и в Страсбург, заминаваме един самолет – само че този път ще е чартърно – пред ЕП.

Водещ: В Страсбург, нали?

Георги Петърнейчев: И там ще протестираме заедно с литовци, поляци, унгарци, румънци. Всички ще бъдат на този протест, защото те всички са потърпевши от този лобистки закон за държавите от Централна Европа.

Водещ: За първи път с този пакет Европа е разделена по географски и политически принцип. За първи път, досега няма прецедент да се разделя Европа чрез законодателство.

Георги Петърнейчев: Наистина нямаше, но това вече е факт. Това е първата стъпка и следващите стъпки за разделяне ще бъдат още по-леки, след като тази мина. Един голям, може би доста за страната икономически доходен бранш вече ще бъде преустановена неговата дейност на територията на Европа. И Европа ще вземе нашите шофьори и ще си пуснат техни фирми и ще си работят. По този начин те вървят напълно към Европа на много скорости. И се питам: какво правим в Европа, за какво сме в Европа – не може да работим там, не може да ходим на 4 седмици да ни прибират, като че ли ние сме членове на Европейския съюз. Тези изисквания не кореспондират с никакви документи, които са подписани при първоначалното ни влизане в Европейския съюз. Няма единно мнение и решение на Комисията по транспорт, обаче влиза в зала.

Водещ: Г-н Петърнейчев, вие сте председател на изключително авторитетна българска организация – АЕБТРИ. Като такива вие сте членове и на Международния съюз за автомобилен транспорт – ИРУ. Изчерпаха ли се възможностите, дали няма  още лостове, които да използвате?

Георги Петърнейчев: Аз смятам, че всички лостове, които можеха да се използват, бяха използвани. И от страна на ИРУ, и от страна на нашите евродепутати, евродепутатите на всички тези страни, които ги изброих, и още няколко стани като Португалия, още 5-6 – някъде към 8 държави са, които са категорично против въвеждането на този „Мобилен пакет 1“. Но какво от това, че са против, какво от това, че протестираме, те си правят това, което са си решили. Лобизмът е огромен и той надделява над всички други правила.

Водещ: И всъщност от това, което ще се приеме, какво ще произтече? Камионите да се връщат у дома на всеки 4 седмици? Шофьорите да нямат право да спят в кабините?

Георги Петърнейчев: То другото е без никакво значение, какво ще се приеме, след като камионите трябва да се връщат на 4 седмици в България, но те не разясняват подробности. Трябва да се върнат пълни от Европа до България и от България, за да отидат в Европа, пак трябва да отидат пълни, натоварени. Нашата икономика в България може да се обслужва с 5000-6000 автомобила. А ние работим с 56 000 на европейския пазар.

Водещ: 56 хиляди?

Георги Петърнейчев: 56 000 работят на европейския пазар, а 65 000 са лицензирани автомобили, но от тях да допуснем, че работят за Турция, за Русия, за други държави още 7-8, 10 хиляди да са. Всичко останало – 55 000 автомобила – са на европейския пазар. Всички тези автомобили ще се приберат тук и не могат повече да излязат да отидат в ЕС, за да работят. Това е принуда на шофьорите. Шофьорите ще отидат там, някои ще заминат със семействата си, други ще заминат сами, а след това ще закарат и семействата си и така по-младите от шофьорите ще бъдат новите емигранти, които ще напуснат България и ще отидат в Централна и Западна Европа принудени, тъй като те могат да работят като шофьори само там.

Водещ: Може би точно този момент, когато вече заплахата е надвиснала – може би тук трябва да бъдете много солидарни, и много силни, и много единни, г-н Петърнейчев? Борите се за хляба си, борите се за България. Тук трябва да сте всички заедно. Ако трябва, от там няма да мърдате пред Страсбург. В България трябва да ви видят  световните медии. Да се съберете, едно множество от шофьори да залее центъра на София.

Георги Петърнейчев: Това ни е пределно ясно и правим всичко възможно, но бюрокрацията е жестока – аз се убедих. И ни успокояваха, че след като от трите доклада два не са приети в Транспортната комисия на ЕП, пакетът ще бъде отхвърлен и сега излезе, че могат да влязат – с предложение на една от политическите сили и трите доклада – приетия и отхвърлените – могат да влязат в ЕП. Както може да влезе, така ще се гласува и всичко е загубено. Големите държави имат мнозинство в ЕП и си правят всичко онова, което е изгодно за техния бизнес, за техните страни.

Водещ: Това каква поука дава за нашите политици, каква поука дава за България?

Георги Петърнейчев: Някъде около 14-15% вътрешния брутен продукт е от сектор „Транспорт“, и тези 14% ще бъдат сринати, тогава и държавата наистина ще почувства нашия фалит – ние сигурно толкова пари не сме взимали от ЕС досега по различните фондове, отколкото те ще ни лишат от тези средства. И държавата трябва много добре да си направи сметката, какво правим от тук нататък. Ликвидираха енергетиката, ликвидират сега транспорта, всички онези сектори, които са печеливши, които могат все още те нещо да печелят от тях, си ги прибират при тях, а ние тук какво ще правим – не ми е ясно какво. Изобщо имаме ли работа в ЕС? След като една Турция може да работи свободно там и всички останали страни, които не са членки на ЕС, могат да работят, а ние – членовете на ЕС – сме изхвърлени и не можем да работим. Това е недопустимо. Никой не може да даде просто обяснение – и наши депутати, и премиери, и всички, всички политици, с които сме се срещали, дори и в ЕС като отидохме, никой не може да даде нормално обяснение, защо искат да прибираме автомобилите на 4 седмици. Нали имаме свободен достъп до европейския пазар? Защо ни ограничават? На какво основание? И никой не може да даде това обяснение, никой. Шофьорите се прибират, имаме свободен достъп до пазара, свободен достъп на хората до трудовата заетост на ЕС, а в един момент те карат да се прибираш задължително и то в България, не някъде другаде. Аз просто не мога и много от нашите колеги не могат да го осмислят, няма обяснение за всичко това.

Водещ: Наистина много тревога, много мъка има в думите ви, много огорчение. Стискам ви палци, може пък в някакъв момент и в последния момент нещо да се реши благоприятно за вас.

Георги Петърнейчев: Дай, Боже, дай Боже, но аз лично не вярвам.

Водещ:  Вие във всеки случай се борете до последно, защото нищо не се знае.

Георги Петърнейчев: Ние нямаме друг изход, защото много хора, които са си заложили къщите, които са си заложили всичко, сега ще бъдат принудени да си продадат къщите на банките, понеже не могат да си плащат заемите, които са взимали, за да купят тези автомобили. Това е недопустимо, това е някаква лудост, аз не знам, нямам нормално обяснение. Не само аз, всички тези, които сме вече потърпевши от този закон, си задаваме въпроса, какво мислят нашите политици и управляващи, защото  такива неща не са се случвали никога. Ние сме поколение,  хора, които са минали и през социализма, и сега, 30 години такова чудо, винаги е имало плавен преход – плавно, полека. Не по този начин: от утре вие сте дотук, не ви искаме в Европа.

Водещ: Г-н Петърнейчев, в крайна сметка дори да се стигне до гласуване, дори да се гласува, то ще е на първо четене, след това предстоят тристранните преговори…

Георги Петърнейчев:  Няма, няма първо четене тук. Тук се гласува. След една седмица ще викат и ще направят т.нар. триалог. Триалогът се прави от комисията по транспорт, прави се от Съвета на министрите и от Европейския парламент.

Водещ: Ама в Съвета на министрите е и нашият министър на транспорта, и министрите на другите потърпевши страни от Източна Европа.

Георги Петърнейчев: И нашият, но те не присъстват всички – от 28 избират трима, които ще участват в триалога. От комисията избират трима и триалогът след една седмица е приет и веднага, още една седмица имат, на 17-и е последната сесия, вкарват го в пленарна зала, гласуват го, на другия ден в Европейския вестник, както е нашият Държавен вестник излиза и влиза в действие този закон. Това е последователността. Въпреки че при срещата с министъра той ни каза, че 10  процента е вероятността триалогът да се състои. Сега викам, същото си говорехме преди два месеца, че малка е вероятността в рамките на този парламент да се случи това. Но ето, че се случва. Гласуваха го, влезе в дневния ред, ще го гласуват в пленарна зала, ще ни извикат след една седмица, ще излъчат трима човека, ще проведат триалога и след една седмица, на 17-и, ще влезе в пленарна зала. Аз лично съм убеден, че това ще се случи, че е много добре замислено и направено. И то пак казвам, от страните, които имат мнозинство, имат достатъчно гласове в Европейския парламент, за да си го прокарат.

Водещ: Все пак стискам ви палци.

Георги Петърнейчев: За голямо съжаление там се гласува 50 + 1. Не е като при Съвета на министрите, трябва 30%, една трета от тях по-точно, ако не са съгласни, този въпрос не се гледа и се връща отново. Тук 50+1 гласуват ли, всичко е дотук.

Водещ: Стискаме палци, г-н Петърнейчев. Стискаме палци, нещата могат да имат и благоприятен изход -колкото и да е минимален, да вярваме в него.

Георги Петърнейчев: Ще се борим, до последно.

Цоня Събчева