Георги Питов, историк: Съединението на Княжество България с Източна Румелия дава тласък на революционните борби в Пиринския край

Георги Питов, историк в Музеен комплекс – Банско, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: На 6 септември за поредна година ще отбележим един от най-хубавите празници в българската история, а именно 134-годишина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Г-н Питов, какво е за Вас тази дата?

Георги Питов: Това е една от най-светлите дати в новата българска история, както казахте и вие. Най-важното за Съединението е, че то е изцяло българско дело, което възстановява справедливостта спрямо държавата и народа ни. Това се случва независимо от властта на Великите сили и независимо от Берлинския договор. Самото събитие е уникално от историческа гледна точка, защото представлява обединение на Княжество България с Източна Румелия. Това е най-добрия пример за себеотрицание в цялата ни летопис – без разделение, партийни боричкания, лични сметки, дребен човешки егоизъм. Всичко е в името на една обща кауза Отечеството. В българската история три са празниците, които обединяват целия народ. Това са 6 септември – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, 24 май – Денят на славянската писменост и българската просвета и култура и 22 септември, когато отбелязваме Независимостта на България.

Фокус: За съжаление знаем, че обстановката в Пиринският край по време на Съединението е различна, защото ние все още сме под властта на Османската империя. За нас свободата идва едва 1912 година. В тази връзка защо събитието от 6 септември 1885 година не оказва кой знае  каква промяна в нашите географски ширини?

Георги Питов: Политическата обстановка тогава е много сложна. Отново ще се повторя, но Съединението се случва, въпреки Великите сили и тяхното нежелание. Затова на българското правителство и народ им е било ясно, че Великите сили няма как да разрешат още едно разширяване на Българската държава. Несъгласие има и от страна на съседна Сърбия, с която водим война за признаване на самото Съединение. Така, че просто е било изключено да бъде разрешено присъединяването на Македонския край към свободната част  на България. Дори водачите на борбата в Пиринска Македония осъзнават, че единствения начин е Македония  да получи първо някакъв вид автономия и в последствие – да се присъедини към България. Затова Съединението наистина не оказва толкова голямо влияние, но дава много голяма надежда на поробеното население, че един ден ще бъдат свободни. Те получават стимул да продължат по пътя към свободата. Поради тази причина се организират множество въстания до 1912 година, когато се присъединяваме към свободната част на България.

Фокус: Може ли да кажем, че Съединението, а в по-късен етап и обявяването на Независимост през 1908 година, дават тласък за нашите революционни борби?

Георги Питов: Абсолютно, да. Права сте. Това е един голям тласък за продължаване на борбата за осъществяване на българския идеал. Затова се водят всичките борби, всичките въстания до 1912 година. Целта е била една единствена – постигане на обединението на всички българи.

Фокус: Има ли интересни факти за Съединението, които да са малко познати за хората?

Георги Питов:  За Съединението е писано много и има много неща, които са известни. Интересен е факта, че тогава се обединяват непримирими, враждуващи сили, като консерватори, либерали. Те взимат дейно участие, заедно с княза, който в началото се колебае, защото това може да доведе до отнемане на престола, както по-късно се случва. Той е принуден да абдикира. Най-интересният факт е, че Съединението първо трябва да стане в душите на хората. Тогава се преодолява страха на целия български народ, който заявява, че може да се бори за правата си, въпреки нежеланието на Великите сили и дипломацията.

Фокус: Може би оттам идва и фразата, че „Съединението прави силата“?

Георги Питов: Да, въпреки че не е точно български девиз, но се възприема много добре в България. Изписан е на входа на сградата на Народното събрание. Целта е  да ни напомня, че винаги когато сме заедно можем да постигнем неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможни. Той ни дава и увереност, че въпреки трудностите в държавата всичко може да се оправи. Този надпис, това мото стоят там, за да ни напомня, че българският народ е преодолявал много перипети и за напред ще съумее да покаже на Европа силата си. Един малък народ може да бъде велик.

Фокус: Оптимист ли сте, че дори днес в XXI век има каузи, които биха обединили народа ни, както преди 134 години?

Георги Питов: Абсолтно, да. Винаги съм живял с тази мисъл, че въпреки трудностите трябва да сме оптимисти. Вече сме в Европейския съюз, вероятно ще отпаднат границите и хората ще бъдат обединени. Сигурен съм, че след време няма да има разделение между народите в Европа и на Балканския полуостров.

Фокус: Може би така идеалите на нашите револционери по отношение на Балканите ще станат факт?

Георги Питов: Да. Надяваме се и живея с този оптимизъм за бъдещето.

Ливия НИНОВ