Георги Първанов: Хората дават много, но и очакват много от институцията държавен глава

Георги Първанов, държавен глава от 2002 до 2012 г. в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Какви знаци трябва да разчетем от събитието за откриването на възпоминателната плоча пред родния дом на д-р Желю Желев в село Веселиново?

Георги Първанов: Без съмнение, това е необходима оценка за неговия и жизнен, и политически път. Израз на признателност към онова, което той направи в годините на прехода в различно качество – и като политик, и като държавен глава. Разбира се, твърдя, че това може да се разчете и като елемент на приемственост в развитието на институцията. Един вид институционална памет, нещо, което, уви, в националната българска история не е много разпространено. Така че поздравления за инициативата на местното ръководство и на президента Радев.

Водещ: Вие бяхте, г-н президент, политически опоненти с д-р Желев. Онези години бяха наситени със силен, остър антагонизъм. С какво ще запомните вашата съвместна работа?

Георги Първанов:  Да, аз бях опозиционен лидер във времето, в което той беше президент, имало е задочни, преки спорове, нелеки моменти. Но твърдя, че във всички тези моменти, във всички тези периоди всичко е било в рамките на закона, на Конституцията, на една легитимна основа. Било е принципно, било е идейно, ако щете. Неща, които не виждам много в последните години. Но друга политическа епоха беше това и може би това обяснява защо във времето, в което пък аз бях президент, с д-р Желев работихме много добре. Той беше специален пратеник на президентската институция на Франкофонията, на други форуми. Представляваше не само президентството, но и България като цяло и това беше в основата вече на едно друго качество на диалога помежду ни.

Водещ:  Смятате ли, че между петимата президенти досега на България съществува приемственост? Как бихте формулирани нейната линия и по какъв начин тя ще продължи и занапред или би трябвало да продължи и занапред?

Георги Първанов: Виждам много елементи, които се възприемат. Аз съм възприел от президента Стоянов някои неща за този период, след това със сигурност и след мен инициативи, неща, които институцията е правила, се развиваха. Разбира се,   имаше и спорове, дори помежду ни. Но пак казвам днес ми се струва, че президентската институция, ние, които я представлявахме, бяхме в основата на един политически дебат, който беше цивилизован и който надявам се да остане такъв.

Водещ:  Вън от протокола, какви послания отправя срещата на четиримата президенти във Веселиново?

Георги Първанов:  Че колкото и да сме различни като генезис, като произход, все пак винаги трябва да има отворени валенции помежду ни, да има отворени възможности за диалог в рамките на общи ценности и принципи, в рамките на общонационални цели. Днес в интерес на истината, без да разказвам подробности от разговори на последвалия обяд, мога да твърдя, че по много въпроси имахме общи мнения и мисля, че има нужда от подобни срещи между политиците и държавниците в различен състав, в различни кръгове, по различни теми. Защото в диалога се ражда истината и този диалог невинаги трябва да върви с цялата си яснота пред медиите.

Водещ:  Какво от вашия опит вие бихте бил готов да споделите със сега действащия президент Радев?

Георги Първанов: Нищо не бих скрил, дори и когато сме на различни позиции. Аз бих дал своето мнение, без претенция то да бъде възприето на всяка цена. Във всеки случай мисля, че всеки един от нас би могъл да бъде полезен и с негативния си опит, защото не всичко при нас е вървяло по мед и масло. Във всички случаи дори и когато сме имали неудачи, проблеми, ние сме извлекли някаква полза и е добре всеки следващ президент да не извървява този път от началото до края, ако може да взаимства от ценното, от негативния и позитивен опит на предшествениците.

Водещ: Вие защо приехте поканата на президента Радев да отидете на мемориала?

Георги Първанов: По няколко причини. Първо, заради д-р Желев, президента Желев, светла му памет, когато ценя като държавен глава. Второ, заради инициатора президента Радев, защото аз  имам респекта към институцията и на такава покана няма как да откажа. Разбира се, пак казвам, най-важното са посланията, които отправяме. Надявам се всички да говорим в една посока, не еднакво, но в една посока и да бъдем чути.

Водещ: Такива събития и такива срещи карат ли ви да си мислите, че бихте могли да се върнете пак в най-високите етажи на политиката, че бихте могли да се кандидатирате отново за президент?

Георги Първанов: Не, не, не ми минава през ум такова нещо. Но със сигурност, когато говорим за политиката, аз не искам да се връщам в оперативната част на политиката, но със сигурност бих могъл да бъда полезен, не само аз, но и колегите, когато става дума за идеи, за формиране на политиките, както във вътрешен, така и в международен план.

Водещ: Фактът, че говорим за д-р Желев в сегашно време, все едно че той е сред нас, не ви ли говори, че бивш президент всъщност няма?

Георги Първанов:  И това, разбира се, е аргумент. Но аз съдя и по реакцията на хората, аз видях, че мнозината присъстващи там на това събитие, гледат много позитивно на това, което се случва. Ако щете, дори се радват на президентите. Даже се шегувахме, че може би когато вече не сме вътре в институцията действащи президенти, сякаш ни се радват повече. Във всички случаи институцията държавен глава си остава в очите на хората, от която те очакват много. Дават много, но и очакват много.

Цоня Събчева