Георги Стефанов, WWF: Климатичните промени изискват незабавни и единни действия, за да не използваме екологични ресурси назаем от децата ни

 

Септември 1997 година, 1 август 2018г. и 10 май 2019 година. Вероятно датите не говорят нищо, но това са дните, от които живеем на екологичен кредит, поради бързото изчерпване на природните ресурси, а оказва се всяка година този ден идва все по-рано. Междувременно, учени и експерти алармират, че светът се насочва към климатична катастрофа. На днешния 15 май – Световният ден на климата, обръщаме поглед към важната тема за климатичните промени и шансовете, които имаме да променим тревожния път, по който редица страни са поели. Повече за това разговаряме с експерта климатичните промени от „Фонд за дивата природа“ Георги Стефанов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Стефанов, експертите обръщат конкретно внимание на високите нива на вредни емисии, оттам и на покачването на температурата всяка година. Това ли са основните причини за климатичните промени, поне през последните години?

Георги Стефанов: Да, категорично може вече да се докаже, най-преките доказателства идват от съвременните спътникови изследвания на планетата, на Слънцето, на заобикалящите около нашата планета космически тела. Тези опровержения, които повече от 10-20 години слушахме от различни групи, които имаха интерес да оспорват изменението на климата, че е с произход от човешката дейност, вече де факто са разбити на пух и прах, защото ние имаме един сериозен проблем: човекът със своята дейност „реже клона, на който седи“, както е казал мъдрият българин. И това е нещо, което ни касае пряко без значение каква нация на кой континент, на коя географска ширина се намира, защото промените са всеобхватни и глобални. Ще дам само един пример от последните дни: докато ние буквално последния уикенд имахме отново сняг по по-високите части на планините, то в най-северните части на Сибир температурите прехвърляха 30 градуса. Тези аномалии в крайна сметка вече се виждат и те преди всичко имат своя риск за здравето и биоразнообразието, разбира се, и околната среда. Също така стават все по-видими и по-чести. Но добрата новина е, че това кара всички политически лидери и бизнесът да се активизират все повече и повече. Дори само преди няколко дни министрите на околната среда от Г-7 приеха извънредна много важна декларация, която ще активизира най-големите страни за справяне с проблемите на загубата на биоразнообразие, разбира се и климатичните промени. А иначе, да, денят на кредит – той настъпва горе-долу различно за различните държави, но това, което е видимо, че откакто се измерва този така положителен за хората показател, положителен, защото дава ясна индикация къде е проблемът, този ден всяка година настъпва все по-рано. Това на практика означава, че природните ресурси, които Земята може да регенерира, тоест, може да възстанови в рамките на един цикъл, на една календарна година, човекът изчерпва все по-рано и по-рано. Или иначе казано, от утре ресурсите, които ще използваме, ще са взети на заем от нашите деца. За съжаление, ние имаме само една планета, и тези ресурси не са неизчерпаеми.

Водещ: Кой би бил обаче най-страшният сценарий, до който може да се стигне от това неглижиране на проблема? От ООН прогнозираха, че още 12 години имаме, в които можем да вземам необходимите мерки, конкретно срещу вредни емисии, иначе връщане назад от този момент няма да има.

Георги Стефанов: Да, прогнозите на широкия кръг специалисти, хиляди учени от целия свят, включително и от България участват такива, показват едни доста песимистични модели за развитие. Проблемът наистина с натрупването на парникови газове – въглероден диоксид основно в атмосферата са, че на екосистемите им трябва време да се справят с тях. Тези частици въглероден диоксид, които почти вече са се удвоили откакто човечеството ги измерва последния век и малко повече, не могат току-така да изчезнат. Именно на тази база учените ни дават тези прогнози, че имаме още 10-12-15 години, след което атмосферните цикли, както и климатичните цикли на планетата ще преминат в друг заход. Случващото се в момента, като урагани, пожари, бедствия, суши, горещини ще си се стори като добър спомен от миналото. Това е наистина един голям риск. Има видна политическа активност по темата, но това, което липсва, то се случва и в България е, че предвид активността няма конкретика. Ето, аз дадох за пример министрите от Г-7, че са предприели много хубав ход, но слабата страна е, че няма конкретика. Тоест, не е ясно как. Горе-долу е подобно нещото с климатичните промени и с Парижкото споразумение. Там казваме: „ще го ограничим, ще се справим“, но не става ясно как.

Водещ: Да разбира ли, че липсва воля или поне първи стъпки, например за преструктуриране на енергетиката, повече поглед към възобновяеми източници?

Георги Стефанов: Категорично. Ще се върна отново в Европа – държавите-членки на ЕС трябваше да изготвят своите национални планове за действие до 2030 година. Те бяха изготвени в началото на годината и изпратени на Комисията. В момента тази седмица излиза един доклад, ние ще изпратим информация и до българското общество в четвъртък- доклад, който показва как страните си представят постигането на целите до 2030 година. България е на пред-предпоследно място, няма никаква амбиция, даже има намаляване на ВЕИ. Ще анонсирам нещо, за което ще говорим отново след няколко дни, но това, което се вижда е, че 58% от европейските държави нямат достатъчно конкретика и ясна амбиция за справяне с климатичните промени, и конкретно преходът в енергийния сектор. Тоест, не е само България – по-голямата част от Европа. Това е много тъжно, защото Европа е тази част от света, която като може би най-богатият континент, голяма част от природните ресурси текат в посока на европейците. И макар че много се спекулира с това, че Европейският съюз отделя само 10% от емисиите, не бива да забравяме, че ние консумираме 1/5 от природните блага, а сме само 7% от глобалното население. Тоест, не сме съвсем невинни. България попада в този клуб на богатите, ние не сме изключение. Именно затова конкретиката и високата амбиция, и действието да се случи сега, а не след 10, 20 или 30 години, е много важно. Оттам произхожда този риск на ООН, откъдето започнахме коментар, че имаме още 10-15 години за справяне с проблемите, след което може би промените в атмосферата ще са доста по-тежки и доста по-трудни за справяне.

Водещ: Някои доклади поглеждат икономически на проблема с климата и извеждат данни, според които богатите страни са станали още по-богати, именно заради тази промяна в климата. Можем ли да говорим тук по-скоро за един политически поглед на темата, а не толкова липса на идеи и ясно разчертан път?

Георги Стефанов: Като цяло светът едно-две десетилетия след  Втората световна война започва трайно възстановяване и забогатяване. Това се случва във всички държави на всички континенти. И това не е лошо. Въпросът е, че това е довело наистина до една усилена експлоатация на природните ресурси и до промяна на функционирането на екосистемите. Това е големият риск- какво ще се случи, ако продължаваме така. Компютърните модели ясно ни показват какво ще трябва да направим, вече има наистина много сериозни анализи и доклади. Но тук ще вмъкна и една нотка – идват избори. Тази година в България има избори. Всеки от нас може да направи правилния избор. Ние трябва да правим избори, ако искаме наистина да мислим за бъдещето ни и да оценяваме риска и решенията, които политиците ни предлагат, защото в крайна сметка това е системата на демокрацията – ние правим избори и ги възлагаме на някои да ги изпълнят. По този начин само вървят нещата, защото може би другата ситуация е много по-лоша, когато всеки сам се оправя. А проблемът с климата и проблемът с опазването на природата е, че ние няма как сами да се справим. България не може да реши проблема с изменението на климата, нито сама да се справи с него, дори да стане най-зелената или най-кафявата икономика. Затова ние имаме нужда от тази оперативност и сътрудничество с останалия свят, останалите държави, защото само така сме си взаимно полезни, и ние реално можем да променим света, така че в утрешния ден децата ни да имат това, което поне ние днес имаме, а защо не и повече.

Водещ: Извън общите стратегии, извън глобалния проблем и справянето с него, има ли неща, които всеки един от нас може да прави или да неправи, за да подобри състоянието на климата ни?

Георги Стефанов: Да, много неща може всеки един от нас да прави. Има мънички, полезни стъпки, които всяко едно домакинство, всяка една човешка единица вече е задължена да прави, и преди всичко първо се започва с информираност. Информираността по дадения проблем е ключова, за да предприемем някакво действие. Тоест, ние трябва да знаем рисковете. Тук вие, медиите, имате най-ключовата роля, като система, от която обществото има полза, нужда и доверие. Така че информираността е на първо място, а след това възможността да променим нещо е адски разнообразна. Транспорт, навици, храна, електричество, модел на подражание, възпитание и образование. Няма сфера де факто, която да не може да бъде повлияна. Аз не използвам нарочно баналните неща, като да спестяваме енергия и вода, и да си рециклираме отпадъците, защото това вече е ясно и на децата във втори клас, колкото голям е моят син. Тоест, поне в моите очи, бидейки родител на две малки деца, се задава едно по-добро от нашето поколение, което вече осъзнава тази необходимост. За него това не е „зелено“, модерно, а част от разбирането за тяхното съществуване. И да, промените се случват бързо, а ние сме отговорни да започнат да се случват по-правилно, и също така сме отговорни да не допускаме различни корумпирани политици да  правят различни лоши решения. В България за съжаление това е най-често срещаният модел – ние виждаме как едно добро действие се опорочава нарочно или ненарочно понякога, така че в крайна сметка то не води до смислени действия.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА