Георги Туртурилов, историк: Книгата „Юначните дъщери на българската бойна слава“ събира разкази за над 111 българки – хайдути и войводи

Над 111 славни българки в борбите за национално освобождение оживяват в страниците на книгата „Юначните дъщери на българската бойна слава“, описани от старозагорското семейство Тоня и Георги Туртурикови.

За славните българки от миналото ни – някои по-известни, други позабравени, и за това колко силен дух живее у българката – разговаряме с историкът, юрист и автор на книгата Георги Туртуриков

Водещ: Какво място заема в българската история жената – смела, непреклонна, силна, а пък използваща дори и хитрост, за да се включи в боевете за българското освобождение?

Георги Туртуриков: Най-напред ми позволете да поздравя всички дами с днешния празник с пожелание да продължават все така неустоимо да пръскат светлина, свежест и красота в нашето ежедневие.

Водещ: Много Ви благодарим. Всички представители на нежния пол сред слушателите на „Фокус“ ще бъдат поласкани.

Георги Туртуриков: Мястото на жената в родната история е застъпено обидно малко, а пък написаното е сравнително недостатъчно. Това провокира и нашия интерес със съпругата ми – Тоня Туртурикова – да се захванем с подобна тема. Както знаете, всяка една хубава работа без жена не може да се случи. Затова и двамата се заехме и като семейство, и като колеги, защото и тя е историк, а и географ. Усилията ни след близо 10 години търсене се увенчаха с успех. Това не са само легендарни сведения – има и достоверни исторически факти и данни, които сме събрали търпеливо и наслагвайки нещата, събрахме материали за над 111 българки, които са участвали с оръжие в ръка, отстоявайки и свобода, и чест, и имот, защитавайки своите близки.

Водещ: Вашата книга „Юначните дъщери на българската бойна слава“ е един от малкото писмени източници, в които виждаме този образ на жената. Обикновено легендите и историческите източници разказват за либето, за любовта към жената, за майката, която чака хайдутина, но много рядко срещаме истории за жените воини.

Георги Туртуриков: Точно в този смисъл се захванахме с идеята за тази книга. Оказа се, че има доста такива сведения, но те епизодично се появяват през годините. Тук сме събрали 55 истории на жени хайдути и войводи. Това число показва ясно какво е мястото на българката в хайдушкото ни движение – около 10% са именно представители на нежния пол.

Водещ: Кои имена всъщност можем да отличим сред тези смели жени?

Георги Туртуриков: Сирма, Райна, Мария „Козият рог“, за която има достатъчно сведения, и много други. А пък от нашия старозагорски край идва и Мерджан Рада войвода.

Водещ: Какво можете да ни разкажете за нея?

Георги Туртуриков: Тя е от село Мисилимито, днешно Християново. Самото име Мерджан, което преведено от арабско-турски означава корал, ни подсказва както за твърдия характер на самата девойка, така и за красотата ѝ. Подвизавала се е из областта Загоре в края на XVIII – началото на XIX век. В изследването си сме я идентифицирали и като Рада Амазонката, макар че според някои колеги историци това са две различни личности. Но и името, и мястото на действие, и времето съвпадат и няма как да става дума за две различни жени – това е напълно достоверна историческа личност от онази епоха, за която дори поп Минчо споменава в своята „Видрица“.

Водещ: В книгата обаче срещаме и някои легенди, които поне към момента не успяват да намерят доказателства в историческите ни корени. Можете ли да ни разкажете някоя такава история?

Георги Туртуриков: Те също не са малко, но се опитахме да съпоставим фактите, разглеждайки някои от народните песни, защото фолклорът ни дава достатъчно информация. Понякога и по 2-3 песни разказват за легендарни хайдутки от онази епоха – Еленка войвода, Жрина войвода, Драганка хайдутка.

Водещ: Историята трябва да се помни и знае, но по правилния начин. Това ли е една от каузите и идеите, с която всъщност създавате тази книга – да знаем и помним?

Георги Туртуриков: До този момент никой не е събрал такова количество информация за жените хайдути и войводи на едно място и ако книгата няма друга стойност, то дори това не е малко. Тези данни биха могли да послужат като база за последващи изследвания в тази област, макар че самите ние като автори не сме се отказали да продължим. Това е само първата част на нашето изследване, защото то стига до периода на Първата световна война и няколко години след нея. А пък оттам насетне историята не свършва – тя продължава и до ден днешен, където в армията има няколко хиляди жени военнослужещи.

Анна АНГЕЛОВА