Георги Узунов: Отец Иван разруши сграда с историческа ценност в града, подвеждайки  хората, че ще я реставрира с внесените от тях дарения

Георги Узунов – главен редактор на вестник „Родопи ВЕСТ”, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян, във връзка с разрушаването на първата прогимназия в града, която за местните е сграда-светиня.

 „Фокус”: Първата прогимназия в Смолян, за която се събираха средства от благотворителни концерти на ученици, както и от граждани, за да се реставрира и да бъде паметник на културата от местно значение вече е разрушена, въпреки призивите на местните жители, многократно публикувани във вашия вестник, г-н Узунов, като и от Вас лично, да се спре събарянето й,  вече я няма, разрушена е. Кажете как се стигна дотук?

Георги Узунов: Дотук се стигна по един много прост начин – еднолично решение на отеца на църквата „Свети Дух” в квартал „Горно Смолян”, отец Иван Марински. Реши той да събори старото училище и го направи, което е строено 1881 година, и през което са минали поколения ученици и де факто е първата прогимназия в обединения от 1959 година на миналия век град Смолян.  Обединен, защото дотогава е представлявал три отделни селища – гр. Смолян, село Райково и гр. Устово.  Обединеният град е нямал прогимназия и първата прогимназия е била именно в тази сграда.  Казах, че училището е строено 1881 г. и е създадено като първоначално училище, а от 1914 г. е първата прогимназия в този сегашен град, в тези три селища, които са по поречието на река Черна – сегашния кв. Устово – тогава град Читак, село Райково и тогавашното централно селище на тукашния вилает на Ахъ-Челебийската околия, наречен град Пашмакли.  Това е първата прогимназия, а той разби сградата, независимо от всичките обстоятелства и обещания и какво ли още не, този отец Иван Марински – свещеникът на църквата „Свети Дух”, която се намира точно зад училището и двора пред църквата наричан десетилетия наред черковния двор, който граничи със самото училище, което е съсипано вече от разбиването на сградата.

„Фокус”: Кажете  защо, как и кога сградата е отдадена на Църквата?

Георги Узунов: Беше отдадено като сграда на Църквата преди десетина години, когато с подписка на граждани, в която съм участвал и аз самият, защото съм от този квартал, предложихме на Община Смолян да отдаде тази сграда, занемарена от много години, да я даде на църквата, понеже е на края на църковния двор, на границата, тъй като Църквата имаше желанието и изявленията, и обещанията, в лицето на тогавашния свещеник, че това ще стане една хубава, възстановена, реновирана сграда с предназначение „на ползу роду”. Направихме подписка, дадохме я на Общината и се даде на Църквата с обещанието, че тя ще се поддържа, ще се стегне, ще се реновира и от нея ще станат четири неща – училищна библиотека – на близкото V Основно училище, 2 стаи – дом на свещеника, музейна просветна сбирка на просветното дело в Смолян – защото в това училище през 1914 година се учредява първата прогимназия в Смолян, на трите селища, които вече казах,  и столова – мегерница на долния етаж. Това е първата прогимназия, затова тя има и историческа стойност за местния град, каквато има и Априловската гимназия за Габрово. Тук обаче отварям скоба и ще кажа, че още във 1907 година в недалечното от Смолян село Широка лъка, което тогава си е било в българска територия, там е създадена първата прогимназия. Тук тогава сме били турски вилает, а вече след Балканската война от 1912 година когато и този край през месец октомври е освободен,  в 1914 година се учредява първата прогимназия, в сградата, построена през 1881 г. на ХІХ век, и която я разруши един самозабравил се свещеник, който не беше никак коректен към никого в града. Официално обяви едно, а направи друго. Това е истината около историята на прогимназията, която всъщност съществува като прогимназия до 1932 година, когато се построява сегашното Първо средно училище в Смолян „Св. св. Кирил и Методий”, а наследник на някогашното училище е съседното 5 Основно училище „Юрий Гагарин”.

„Фокус”: Г-н Узунов, много пъти и във вашия вестник, и в други местни медии се публикуваха апели и се правиха концерти с благотворителна цел, събираха се средства именно за ремонта и възстановяването на тази сграда, сега всъщност, когато тя вече е разрушена, какво ще стане с тези събирани средства и изобщо какво ще последва оттук нататък?

Георги Узунов: Вярно е това, което казвате. Учениците от близкото до училището Основно училище „Юрий Гагарин”, което е наследник на някогашната прогимназия, подеха инициативата да съберат средства, за да се реновира и укрепи рушащата  се сграда именно на базата на подписката на гражданите и на общинските съветници  за създаването на музей на просветното дело, на училищна библиотека, дом на свещеника и на долния етаж столова – мегерница. Подеха инициативата учениците на ОУ „Юрий Гагарин”, направиха подписка, направиха и апел за благотворителен концерт в града, кметът на общината Николай Мелемов приветства идеята и разреши провеждането му в театъра, като идеята за събиране на спомоществователни средства за възстановяването на училището беше подкрепена и благословена от настоятелството на тази църква, во главе със същия този свещеник отец Иван Марински. Те го подкрепиха и обявиха банкова сметка, където хората да влагат парите си. И учениците от V ОУ отпечатаха билети и ги продаваха, като 1 билетче струваше 3.00 лв., а те продадоха общо 1200 билета. Освен това имаше и апел, който беше публикуван в редица медии, в това число и в нашия областен вестник „Родопи Вест” многократно, над 30 пъти при нас, във всеки брой да се дадат пари за възстановяването на това училище и постъпиха пари, както от продажбата на билети, така и от граждани, съпричастни на каузата хора и се събраха доста пари, но не мога да кажа колко точно са те, някои хора твърдят, че са над 5 000 лв. в публикуваната във вестника ни, и не само във вестника, но и на други места, сметка на църквата „Свети Дух” като целта беше благотворителна, за да се възстанови и реновира сградата на училището. За рушенето на сградата ни алармираха жители на квартала, като заявиха, че се руши светиня на града, защото е първата прогимназия, а второто нещо, че е светиня е и неговото историческо значение. През 1908 г. на празника Духовден, в черковния двор българите християни почитат празника,  играят хоро и празнуват и храмовия празник на църквата „Свети Дух”. Тогава от същото училище от прозорец на стая на втория етаж, гледащ към двора на църквата, турски офицер стреля с пистолет към българите, а този офицер всъщност е грък на турска служба и е лекар, или както тогава са го наричали хекимин. Куршумът ранява в коляното шивачът Георги Николов Узунов, просто той се е случил, можело е да бъде ранен и някой друг, когото после българите го карат в голямо корито, наречено нощви, в което се месило  навремето тесто, приспособили го като носилка и през прохода Караманджа го карат в свободна тогава България, както казах тук тогава е бил турски вилает, на ръце го носят до Чепеларе, там го качват на каруца и пътува за Пловдив, където го лекуват, но остава сакат за цял живот и оттогава му остава  прякорът Узун Георги – Куцото. С този пример искам да кажа, че от сградата на това училище има пролята и българска, християнска кръв. Без да правя аналог с Васил Левски, но както се знае, че той е заловен на Къкринското ханче при опит да се спаси, никой поради старост не е тръгнал да руши Къкринското ханче, което отдавна не се ползва, но е свързано с историята на България. Искам да кажа, че от това училище е стреляно и е протекла християнска,  българска кръв, която впрочем е единствената пролята кръв в Смолянския вилает през турско време, тук иначе е нямало бунтари, нямало е хайдушки дружини, нямало е Априлско въстание, нямало е нищо, всичко е било кротко и мирно под крилото на падишаха. Но е факт, че християнска кръв е пролята през  1908 г. на празника Духовден. Затова хората са възмутени, че този свещеник разруши това училище – светиня – не само просветно огнище, не само като първата прогимназия в Смолян, а и като място, от което е прострелян българин-християнин, който е ратувал и е живеел с християнската вяра.

„Фокус”: Усещам и личната Ви болката,  разбирам и как се чувствате в момента, но това, което искам да Ви питам, чувствате ли се ограбен, от това, което е извършил поп Иван?

Георги Узунов: Определено се чувствам ограбен, не го крия, но се чувствам и измамник аз самият, защото аз съм този, който афишираше неговите твърдения и апели – хора, дарявайте пари, за да възстановим, за да реновираме това училище, то трябва да бъде възстановено. Тоест чрез нашите публикации и апели във вестника, аз съм лъгал хората, уви, така се получава. Но той разполага с парите на училището защото когато се предава с решение на Общински съвет на базата на нашата подписка и на съветниците се дава на Църквата, явява се един казус, че Църквата не е юридическо лице, а юридическото лице е Пловдивската митрополия, към която се пада Смолянската енория и тогава се дава на тях, а Пловдивската митрополия – Бог високо, цар – далеко, митрополит Николай е в Пловдив, тя пък дава право на свещеника да разполага тук със сградата и с всичките имоти и ползвания, и едно от тях е и банковата сметка на Църквата, която е на същата тази църква „Свети Дух” и за тази банкова сметка наши писания многократно апелират към хората да превеждат парите си, свещеникът разполага с нея и той управлява парите, които постъпват в църквата – било то от дарения или концерти.  Децата направиха страхотен концерт през месец декември 2016 г. в театъра в Смолян, продадоха билетите, събраха пари, спомоществователи също помогнаха и всичко е преведено по банковата сметка на тази църква.  Тази църква, която чрез своя свещеник разруши училището. Тогава какво става с тези пари, питаме ние, а хора казват официално, че трябва свещеникът да върне парите. Поп Иван да върне парите, защото те не са негови, те са на децата от V Основно училище „Юрий Гагарин”, те ги изработиха, те поеха инициативата, те правиха всичко, което могат и агитиха, за да спечелят пари за възстановяването на това училище, а попът ги разруши, а парите са при него. Да ги върне, това смятам и аз, категоричен съм в това отношение, защото те не са негови пари.

„Фокус”: Жалко е обаче всичко това, което казахте, защото дори да върне парите отец Иван, сградата не може да върне! Отива си нещо свято, нещо с което би трябвало и е можело да се гордеем и да пазим тук в града ни, защото хора, които не си знаят историята, не си знаят миналото – нямат и бъдеще, така ли е г-н Узунов?

Георги Узунов: Съгласен съм госпожо, това е така, че който не си знае и не се учи от миналото няма бъдеще, той е обречен. Немалко свещеници са дали много за българската и християнската кауза, но има и единици непочтени хора, смолянският е от тази категория, който лъга публично с тези апели да помагат хората, да съберат пари, а накрая да разруши тази сграда. Негови колеги свещеници от Смолян казаха, че той е извършил едно богунеугодно дело, подчертавам, че това го казаха свещеници, а не аз.

Даниела БОЙКОВА