Георги Харизанов: Едва ли президентът ще продължи да се вее на бял кон и напрежението ще се насочва само срещу изпълнителната власт

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Президентът не е подписал указ за освобождаването на главния секретар Младен Маринов и парламентът отложи гласуването на трите министерски смени. Междувременно и номинираният за транспортен министър Александър Манолев се отказа от поста. В правителствена криза ли сме? Следва анализът на Георги Харизанов.

Г-н Харизанов, каква е съдбата на кабинета след като президентът не подписа указа за рокадата на МВР, а друг номиниран се оттегли?

Георги Харизанов: Това, че президентът не е подписал указа, в край сметка не препятства кой знае колко нещата, тъй като кабинетът продължава да има трима действащи министри, чиито оставки още не са гласувани от парламента. Тези министри са в правомощията си да изпълняват изпълнителната власт до момента, до който оставките им бъдат гласувани и бъдат гласувани техни заместници. Очевидно конфронтацията между президента и изпълнителната власт продължава. Колкото до оттеглената кандидатура на г-н Манолев, мисля, че при цялото ми уважение и симпатия към него, той е човек професионалист, който от няколко години е в изпълнителната власт, след тази внезапна атака за претоплени стари манджи по негов адрес, по-достойното беше да се отдръпне, вместо да продължи да бъде обект на медийни атаки и абсолютно незаслужено.

Водещ: Как ще се развият събитията по министерските смени? Ще бъдат ли гласувани оставките на министрите или ще се мине към някакъв шахматен вариант – едни ще напуснат, едни ще останат?

Георги Харизанов: Едва ли президентът може да бламира безкрайно – не съм запознат с правно-конституционните казуси в такива случаи, но едва ли президентът може да бламира безкрайно изпълнителната власти и желанието на изпълнителната власт друг да бъде титулярният министър на МВР. Така че там става по-скоро въпрос за символичен формален акт от страна на Президентството, който да продължи линията на конфронтация между президент и изпълнителна власт. Колкото до министър на транспорта, тук вече всичко зависи от премиера Борисов и от политическа партия ГЕРБ, тъй като той и тази партия са хората, които трябва да излъчат нова кандидатура за министър на транспорта, след като г-н Манолев оттегли своята номинация.

Водещ: Не трябва ли да се свика нов коалиционен съвет, за да се обсъди новата номинация? Това няма ли да забави процесите във времето?

Георги Харизанов: От миналия коалиционен съвет в крайна сметка стана ясно, че „Обединени патриоти“ нямат претенции към министрите, които са квота на ГЕРБ, въпреки че те са против тези оставки, те нямат претенции към тези министерски постове. Това е по-скоро вътрешнопартиен въпрос за решаване на голямата партия в управлението, тъй като в крайна сметка при коалицията има и квотно разпределение на ресорите. Доколко „Обединени патриоти“ трябва да участват в тези разговори, както виждаме в четвъртък, г-н Валери Симеонов е присъствал на разговора между премиера Борисов и министър Манолев. Той беше очевидно доволен от факта, че е бил поканен на този разговор. И ако претенциите им да не бъдат държани встрани и да разбират от медиите за решенията на политическа партия ГЕРБ бъдат задоволени, аз не виждам какво друго би трябвало да бъде съгласувано с тях извън това, че в крайна сметка изцяло решение на политическа партия ГЕРБ е кой заема министерските постове в министерствата, които са в нейния ресор.

Водещ: Г-н Харизанов, защо според вас президентът блокира гласуването на министерските смени? С какво си обяснявате действията му: а) да не взима кадрови решения под натиск и да се изявява като писар, както твърдят от неговата администрация, или Б) да си го върне на премиера заради отиването му в ООН?

Георги Харизанов: По-скоро второто, и то не само заради ООН. Конфликтът президент-изпълнителна власт не е новина, и той не е започнат днес. Това е тенденция, която се задълбочава, и то изцяло от страна на Президентството. Но в крайна сметка, президентът е пряко избран от българския народ, очевидно в правомощието му попада и това да не подпише този указ точно в четвъртък. Не знам какво цели с този символичен жест и какви позитиви всъщност трупа, тъй като саботирането на изпълнителната власт не е нещо, с което президентската институция би трябвало да се гордее.

Водещ: Гаф ли беше номинацията на двама от министрите, имам предвид тази на г-н Младен Маринов и на другия – Александър Манолев, защото знаете, че имаше публикации по техен адрес? Може да са претоплени манджи, но така или иначе са манджи.

Георги Харизанов: Аз ви разбирам, но тези манджи са вкиснали и миришат лошо. И г-н Маринов, и г-н Манолев са хора, които от години са в публичния живот и заемат свои постове – единият професионално развивайки се в МВР от най-долната стълбица, изкачил цялата професионална йерархична стълба на това министерство, беше и шеф на Столична дирекция на полицията, и главен секретар. Така че медии сега се опитват да го откриват и отново да го омаскаряват с инсинуации за период от преди 30 години е тежко несериозно. В крайна сметка, МВР, особено неговото професионално ръководство в лицето на главния секретар, са хора, които си партнират с всички най-важни чуждестранни служби, и ако имаше каквито и било притеснения в чуждестранните партньори по отношение на личността на г-н Маринов, те отдавна щяха да проличат в работата на МВР по линия на международното сътрудничество. Така че това е силно несериозно и за пореден път изжълтява по изключително  гнусен и недостоен начин разговорът за личностите в българската политика. Същото важи и за г-н Манолев – зам.-министър на туризма в миналия мандат, сега зам.-министър на икономиката, кандидат за народен представител, спечелил огромен брой преференции в малък избирателен район. Избран с преференции на челно място в листата, оттам поканен за зам.-министър на икономиката. Чудесно се справя със задачите втора година в Министерство на икономиката. Така че сега изведнъж да бъде атакуван и оплют така, отново не говори никак добре: първо, за публичната среда; второ, за методите, с които политическите конкуренти се саморазправят помежду си; и трето, действа силно демотивиращо на който и да било с такова СВ, като на г-н Манолев, който би желал да се занимава с политика. Извинявайте много, но единици са хората, които имат такова образование и такова професионално развитие, като него. И ако ние им казваме: ако влезете и почнете да се занимавате с политика, ще четете такива гнусотии по свой адрес, после не трябва да се учудваме от ниското ниво на хората, които се престрашават да се захванат с този занаят.

Водещ: В политическа криза ли сме или в правителствена?

Георги Харизанов: По-скоро поредна миникриза, която беше така или иначе предизвикана от един трагичен инцидент, за който всички ние все още скърбим. Вече сме на края на развръзката на кризата, която беше предизвикана от катастрофата в Своге, и мисля че след като изкристализират наново номинациите специално за Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и след като президентът благоволи да подпише този указ, просто ще продължим напред. Важното е, че оттеглянето на г-н Манолев, оттеглянето на неговата номинация показва, че целта в крайна сметка е да се продължи с нови сили напред, а не току-що заклел се министър да трябва да влиза в обяснителен режим за претопляни жълти публикации по негов адрес. Това, от което има нужда изпълнителната власт и правителството, е нова енергия, и то нова енергия на чисто, така че мисля, че в крайна сметка събитията в четвъртък бяха за добро.

Водещ: Можем ли да говорим за нова политическа ситуация? Защото ето, виждаме, че и в БСП са изненадани от неподписването на указа от президента – и те не са информирани.

Георги Харизанов: БСП мисля, че отдавна загубиха топла връзка с Президентството, така че мен не ме изненадва това, че не са получили информация надлежно от Президентството. В крайна сметка, не се учудвам, че отношенията и между тази партия и президента са обтегнати, тъй като неговата президентска реч, обръщението му по повод старта на новия политически сезон ясно показа, че той не счита БСП за сериозен играч в българската политика и за партия, която е алтернатива на сегашното управление. Това, че президентът е на път да попадне в тежка политическа изолация, е пореден грешен ход от негова страна, защото още повече водейки война с изпълнителната власт и попадайки в изолация от всички основни политически партии не виждам как той би могъл да претендира първо, за обединителна фигура, второ, за човек, който задава тона на българската политика, задава тона на българската външна политика, каквито са задълженията му по Конституция, и представлява държавата. Изобщо не съм сигурен напоследък кого представлява президентът Радев, тъй като в крайна сметка, той беше избран в огромната си част от избирателите на БСП, които очевидно той вече не счита за алтернатива на избирателите на ГЕРБ.

Водещ: Очаквате ли да се появи партия, която да е по някакъв начин вдъхновена от думите, от изказванията, от действията на президента?

Георги Харизанов: Все по-малко. В крайна сметка президентът няма право да се занимава и да оглави политически проект докато е президент. Не мисля, че той трупа нужния кредит на доверие и популярност, който да му позволи и след края на неговия мандат да бъде някаква вдъхновяваща фигура и политически лидер, който да обедини около себе си широките народни маси – да използваме това клише. Енергия не виждам такава, каквато имаше нито около референдума, проведен от г-н Трифонов, нито пък около други новопоявяващи се политически играчи. В крайна сметка в политиката освен за идеи, става дума и за лидерство. При така подредена в момента политическата ситуация и основният сблъсък, очертал се вчера и в Европарламента между десните консервативни сили и левите и либерални сили, първо, няма свободен терен на идеите полета на политическите сблъсъци, и второ, не виждам кой е този лидер, който би могъл да обедини след себе си 1.5 или 2 милиона избиратели и коренно да промени политическата ситуация. Такъв в момента просто няма.

Водещ: А защо изпускате фактора на народното недоволство, недоволството в обществото?

Георги Харизанов: Народното недоволство е безспорен факт, но той се дължи първо, основно на продължаването на бавното нарастване на жизнения стандарт. Жизненият стандарт нараства, но хората все още се дразнят от факта, че България е най-бедната страна-членка на Европейския съюз, и народното недоволство е нещо, което избухва по повод на миникризи във връзка с местни проблеми, със секторни проблеми, с проблеми на определени съсловия професионални – това, което се случва да речем в БАН, или свири някакъв оркестър пред Министерски съвет, идва и пее хор пред Министерски съвет, за да не уволняват диригентката му. Изобщо, това недоволство го има, но това не е недоволство, което може да преобърне политическата система. Това е недоволство на сектори, на съсловия, на групи от граждани, които са наясно, че по начина, по който функционира в момента изпълнителната власт, ако тяхното недоволство стигне до премиера, има огромна вероятност проблемът им веднага да бъде решен. Така че на такова недоволство ще продължим да ставаме свидетели. И аз не мисля, че то е нещо лошо, аз мисля, че то е за добро.

Водещ: Знаете ли, наскоро в нашето студио по повод драматичните събития от 1973 година в Чили, когато с преврат е свален президентът, очевидец на тази събития – български дипломат ни разказа следното: в Чили имаше силно недоволство, но не срещу Алиенде, а от напрежението във властта. Много важна констатация, която направи посланик Димитър Лазаров, и тя със сигурност трябва да се знае и от българските управляващи.

Георги Харизанов: Ако тезата, която общо взето прокарвате чрез този въпрос, че обществото…

Водещ: Не прокарвам теза, казвам ви: има напрежение на върха на държавата, а то предизвиква недоволство в обществото.

Георги Харизанов: Аз разбирам паралела, да.

Водещ: Той е предупреждаващ.

Георги Харизанов: Да, да, да. Напълно ви разбирам. Аз съм склонен да разбера, че обществото се напряга от това, че управляващите са напрегнати помежду си, че то не вижда гладко функционираща власт, власт, която е наясно накъде го води, и власт, която е наясно какви цели преследва. Именно затова изключително важно след като се дават оставки, специално в случая на г-н Нанков да речем, на изключително добре работещ министър, следващият да е още по-добър и да убеди обществото, че тази смяна е била за добро, че тя не е протоколна, че тя не е формална, че тя не е за отбиване на номера. Така че в този смисъл изпълнителната власт е поставена в много тежка ситуация, а поведението на президента в никакъв случай не прави положението по-добро. И на мястото на президента, на неговия екип, на политическите съветници около него изобщо бих бил сигурен, че напрежението във властта, за което и вие говорите, подкрепяте с този исторически паралел, няма как да не го засегне. Изобщо не бих бил убеден, че президентът ще продължи да се вее на бял кон и напрежението ще се насочва само срещу изпълнителната власт, а той ще остане някак встрани. Саботирането на работата на изпълнителната власт в никакъв случай не носи позитив нито на президента като личност, нито на президентската институция. И самият факт, че рейтингът на самия президент почва да става доста по-нисък от традиционния висок рейтинг на президентската институция, би трябвало да говори нещо и на него, и на хората около него.

Цоня Събчева