Георги Харизанов: Забелязва се припряност с търсене на скандали, за да се оправдае очакването за нажежаване на предизборната ситуация

снимка: pixabay.com

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на седмицата „Метроном“

 

Водещ: Какво регистрира политологическият сеизмограф за седмицата? Наш гост е политическият анализатор Георги Харизанов. Добър ден и честит празник, защото днес е Международният ден на учителя, а ние сме учители и будители, господин Харизанов. Ще се съгласите ли с мен?

Георги Харизанов: Първо, честит празник на всички  учители, на всички просветители и будители. Нямам самочувствието да се считам за такъв. Мисля, че имам твърде много да уча, но пък е хубаво ако все пак някой научи нещо полезно от разговорите ни. Такова самочувствие аз нямам.

Водещ: Кои са ключовите думи за отиващата си седмица, които биха я маркирали събитийно?

Георги Харизанов: Като че ли започва да се забелязва една припряност, едно търсене на кризи, скандали, дори там, където те не съществуват, само и само да се оправдае някакво едва ли не очакване за нажежаване на предизборната ситуация, но то стои някак изкуствено, някак измислено, ако щете и насилено. Има едни опити, обичайни проблеми да бъдат представени като нещо страшно. Но ето, виждате ли, светът не свърши тази седмица, няма да свърши и другата, животът продължава и ми се ще една идея по-трезво да се говори за проблеми, които не засягат изборите, не засягат местната власт, не засягат това, кой ще попадне в общинския съвет на различните населени места, а изискват доста по-експертен, по-малко политически и много по-малко широк разговор, тъй като ние свикнахме като общество някак си да сме специалисти по всичко, а си мисля, че днешният ден е хубаво да ни подсети, че човек не може да е специалист по теми, които първо не е учил, и второ познава твърде слабо. Като че ли редовно се изкушаваме да се засилим в една или в друга тема, всеки да се изкаже, да заеме мнение, да каже „вижте какъв голям проблем“. Аз първо не мисля, че има чак толкова големи проблеми, второ че има чак толкова големи кризи, и трето че е нужно да си въобразяваме и да си внушаваме, че се намираме в някаква изключително изнервена, интензивна политическа ситуация. Това изобщо не е така.

Водещ:  Кои са темите според вас, които ние загърбваме, избягваме да коментираме, не виждаме или не желаем да ги видим?

Георги Харизанов: Няма такива. Според мен се намираме в ситуация, в която всички теми са преекспонирани и пресилени, и това като че ли създава хаос, в който важните неща се губят. За мен важните теми на седмицата са, както винаги, това ще продължи да е така: правосъдието и безспорно поредния хаос, причинен от нереформираната здравна система, където, докато не се вземат няколко важни решения, ще продължим да спорим за 6 млн., 50 млн., 80 млн., за дълговете на общинските болници, които са 500 млн., от тях просрочени са вече над 160 млн., повечето общински болници са в технически или реален фалит. От друга страна, премиерът казва: „В моя мандат болниците няма да фалират.“ От трета страна всички ние данъкоплатците плащаме за това и виждаме, колко брутално ни крадат нас, мен, вас, слушателите ни. Така че това са като че ли двете най-важни теми на седмицата и те нямат нищо, ама нищо общо с местните избори.

Водещ: Вие как си обяснявате този фокус с тия 50 млн., които хем са дадени, хем не са получени?

Георги Харизанов: Това не е фокус, това са пари, за които се каза, че ще се осигурят, въпросът беше, че се опитва да се създаде усещане, че те ще бъдат осигурени от изпълнителната власт и от Министерство на финансите, а правилното е да бъдат осигурени от касата – НЗОК. Така че, както се изрази вчера моят приятел Аркадий Шарков, който е много по-напред от мен в тези теми: „В случая грешката е вярна“. Парите трябва да бъдат осигурени от касата, защото в крайна сметка тези, които се осигуряват и ползват медицински услуги, трябва да покриват и разходите. Другото води до все по-големи дефицити и все по-голямо задръстване на една система, за която много хора казват, че е недофинансирана, а цифрите сочат обратното – че тя продължава да е все по-добре финансирана и все така нереформирана, и във все по-голяма степен неефективна.

Водещ: От касата обаче са превели още през май по клинични пътеки тези 50 млн., за които става дума, но те са преведени за друго и не са достигнали до медицинските сестри, на които са били обещани. Защо?

Георги Харизанов: Поради това, за което си говорихме преди малко. Бездънните ями, това, че болниците са свръхзадлъжнели, и това, че те, каквито и пари да влязат там, задълженията, трупани с години, или изпълнителни дела, заведени от фирми, доставчици и т.н. засмукват тези пари и те изчезват безследно в огромна яма. Не казвам, че сестрите или докторите, пази Боже, за нещо са виновни и че те трябва да страдат заради това, но мълчаливото съгласие и съучастие в тези процеси на всички, които работят в тази система, в крайна сметка води до това редовно да се отварят дупки, които всички данъкоплатци трябва да пълним през централния бюджет, а това, освен всичко друго, е безкрайно несправедливо.

Водещ: Всеки от нас ходи на лекар, налага му се поне веднъж в месеца или на няколко месеца. Има проблеми и знае какво му струва, финансово и всичко останало, от една страна. От друга страна, излизат, публикуват се статистики със заплати в лекарското съсловие, които достигат до 57 000 лв. на месец. От трета страна, срещу тези 57 000 лв. стоят 1000 лв. на болшинството лекари. А несправедливите диспропорции са сериозен проблем, не намирате ли?

Георги Харизанов: Първо, да ви кажа едно непопулярно и много неполиткоректно мнение – това не е никакъв проблем. Няма правило, морално или каквото и да било, при капитализъм, че всички трябва да получават еднакво.

Водещ: Никой не говори за уравниловка.

Георги Харизанов: Точно. За щастие приключиха 89-та година. Да, има доктори, които ще изкарват с честен труд, със знанията си, с експертизата си, по 100 000, по 200 000, по 300 000 лв. на месец. Със здраве да си ги харчат. Има такива, които ще изкарат много по-малко, защото не са такива имена, нямат  такива пациенти, не могат да извършат толкова сложни операции, не работят в толкова престижни болници и не са толкова търсени. Нищо по-нормално няма от това. Ненормалното е цялото число, системата непрекъснато да трупа нови и нови дефицити и ние да се лъжем, че през някакви клинични пътеки справедливо заплащане е само това, което сме използвали. Това изобщо не е така. Четох сутринта поредна статистика, че най-популярната клинична пътека е за дископатията. Близо половината българи имат дископатия. Аз не познавам човек с дископатия нито един, а познавам ужасно много хора. Така че това лицемерно лъжене, защото ние се лъжем всеки божи ден, говорейки си за здравеопазване, в един момент просто трябва да престане. Проблемът е, че в програмата на ГЕРБ от 2017 г. го има заложено демонополизацията на здравната каса, по тази тема за момента не се работи, за съжаление казвам, и другият проблем е, че когато се каже „няма да се допуснат фалити на болниците“, това значи, преведено на нормален език, „каквито и дългове да натрупат и каквито зулуми да направят, ние ще им ги платим, за да не фалират“. Не можем да очакваме ефективност от система, на която й е казано, че каквито и бели да прави, те ще й бъдат платени.

Водещ: В местните избори, в кампанията, някак не се чува нищо по тази тема здравеопазване, а една сериозна част от общинските болници и поликлиники са на гърба на кметствата. По тази тема в дебатите не чуваме нищо. Защо?

Георги Харизанов: Ами не са, то проблемът е, че не са. Те се водят общински, но те са търговски дружества. Взимат си пари от касата, ползват някакви общински имоти без пари или на символични пари, преотдават ги, имат си други клиники, успешните лекари си правят практики извън болницата, насочват пациентите натам, и в крайна сметка стигаме до това, както казах преди малко, ако можете да си представите сумата, над 500 млн. дългове на общинските болници, от които над 160 млн. просрочени. Като да речем Врачанската болница е емблематичен случай. Това, че Враца има чудесен кмет, който се справя страхотно и градът върви много добре, а болницата в същото време е все по-зле, все по-ограбена, окрадена, спомняте си разследването за клиниките, които бяха построени в двора, показва, че местната власт, за съжаление, казвам, може би, няма роля в процеса, тъй като, ако би имала, то търсенето на отговорност би било  веднага, там, на място, а не из незнайните за хората във Враца коридори на Министерство на здравеопазването в София или за още по-сложния за тях законодателен процес и големите политики в сектора. Те виждат как болницата им изнемогва, как се бавят заплати, как вътре е мизерно, олющено, мухлясало, гадно, как те трябва да си плащат едва ли не за всичко, как трябва да си носят консумативи. Хората виждат това, и те не трябва и няма нужда да разбират от наредби и закони, демонополизацията на касата, законодателен процес и т.н. Те виждат крайния резултат и той не им харесва.

Водещ: Такива парадокси като цирей избиват в кампании като тези за местните избори, защото кога, ако не сега да поговорим за тях, бият камбаната за регламент на системата. Не е чак толкова сложно да се оправи.

Георги Харизанов: Не е никак сложно, но имайте предвид нещо друго: много е трудно един сектор да се реформира отвън. Съдебната система показва как това е близко до невъзможното. Без съгласието на самия сектор това няма как да стане. И тук следва да си отговорим на въпроса, пак е никак неполиткоректен и неудобен: защо целият сектор – докторите, администрацията, включително и сестрите са против реформите в него, ако толкова много не им харесва и ако са толкова нископлатени. След като на всички е ясно, че при демонополизацията излизат частни каси на пазара. Има по-ефективно разходване на средства. При събиране на администрацията и насочване на повече пари към медицинските лица, всички те ще бъдат по-добре платени. Защо секторът се съпротивлява, като твърди, че е недофинансиран и недобре платен?

Водещ: Какъв е вашият отговор?

Георги Харизанов: Моят отговор е, че държавните и общински болници се използват за платформа за насочване на пациенти към частни практики, и че тази лъжлива и фалшива система в момента, мнозинството, особено от кадърните лекари, безкрайно много ги устройва. Частен кабинет отвън, огромен брой пациенти вътре, които вие насочвате към частната си практика, оттам си изкарвате едни хубави пари, честно, те са си ваши, съгласен съм. Въпросът е защо тогава изобщо съществува държавен или общински мастодонт, който ние да заплащаме? Имаме три пъти повече болници от Унгария при сравнимо население, над два пъти повече държави болници от Чехия при сравнимо население. За какво са ни?

Водещ: Привличат пациенти и ни превръщат всички нас в касички.

Георги Харизанов: Именно. Именно, благодаря ви, и затова самият сектор се съпротивлява на реформите. Аз и вие не можем да реформираме здравния сектор, особено ако целият се съпротивлява, защото ще му се наруши комфорта на това, за което си говорим сега.

Водещ: На доброто печелене на пари. Спряхме се съзнателно на една тема, която вие посочихте, защото не смятате ли, че тя  емблематична за цялото ни общество? И принципно всички останали могат да се наложат по нея.

Георги Харизанов: Емблематична е, да, съпротивата срещу реформите е огромна, аз винаги съм имал проблем с това да се търси временният комфорт за сметка на създаването на дългосрочни проблеми. Може би затова не съм политик, може би затова нямам афинитет към това да се занимавам пряко с политика, нямам тази нервна система, с която да участвам в такива абсолютно фалшиви постановки за пред хората. В крайна сметка има си политици, те да решават, ние редовно ходим на избори, избираме това, което считаме за най-добро за нас. Последните години очевидно е коя политическа сила е най-предпочитана. Аз само мога да съжалявам, че няма воля за по-резки реформи, като здравеопазването е един от секторите, който най-много ги заслужава.

Цоня Събчева