Георги Харизанов: Минусът на Борисов е стремежът му всички да го обичат, да е в добри отношения с всички е една от причините често да бъде атакуван и  предаван от близки хора

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Бойко Борисов стана на 60 години, от тях над 18 във властта. Кои са плюсовете и минусите от такова политическо дълголетие? Въпросът е към анализатора Георги Харизанов. Г-н Харизанов, вие познавате премиера от години, познавате го и в лично качество – какво му позволи да се задържи толкова време във властта, независимо от нападките, независимо от грешките, независимо от смяната на кабинети?

Георги Харизанов: Може би искрената му загриженост за хората. Използвам повода и аз да му честитя 60-тата годишнина от ефира на Радио „Фокус“. Може би искрената загриженост за хората. В многото разговори, които съм имал честта и удоволствието да имаме, хората, страната, народът наистина са основна тема и си мисля, че тази загриженост му личи. Тя се усеща и при общуването му с хората, по начина, по който разговаря с тях, редовните му пътувания, социологията, която той обича да си прави, както казва, когато излиза сред хората и разговаря очи в очи с тях. Мисля си, че това прави впечатление не само на тези, които са имали възможността лично да се докоснат до премиера и да го информират за проблемите си, ако щете, но и на останалите, които виждат това негово поведение и го приемат за един от тях, а не за част от някакъв квазиелит, самопровъзгласил се, който е някъде там нависоко и който трудно може да бъде достигнат.

Водещ: Това отношение сърдечно ли е или е въпрос на добре трениран политически инстинкт? Или ако употребим израза на самия премиер: „пунта мара“.

Георги Харизанов: Ако беше поза, тя щеше да е поза за пред вас, за пред нас, защото и аз в някакъв смисъл съм медиен човек. Но хората, които са имали възможност да видят как Борисов комуникира с обикновените хора, с гражданите, когато наблизо няма телевизионни камери, са наясно, че това не е поза. Много ми е любим моментът, в който, знаете ли – тенис кортовете в Банкя са много близо до няколко хотела и санаториума. И там обикновено има много възрастни хора, които използват тези хотели и санаториуми за почивка, за лечение. Много е забавно как след тенис мач на премиера много от тези хора, информирани от някой друг, че Борисов е там, пристигат и искат просто да поговорят с него, да му стиснат ръката, да се снимат. И повярвайте ми, няма нито един, на когото да не му е обърнато внимание. Там няма телевизионни камери. Така че подозренията, че това е поза, че това е театър, че така се играе играта, винаги ще си ги има, но хората, които са виждали, какъв е Борисов, когато няма телевизионни камери, знаят, че това просто не е така.

Водещ: Когато няма телевизионни камери, когато няма на кого да се харесва, какъв е премиерът? Той едва ли е същият, какъвто го виждаме постоянно. Може би има някаква маска, колкото и тънка да е тя, която пада? Или се пропуква?

Георги Харизанов: Най-интересното е, че няма. Прям човек, човек с неизчерпаемо чувство за хумор, човек с много спомени, човек, който знае и помни ужасно много истории. Помни имената на всички хора, с които е израснал, на всичките си съседи в Банкя. Знае всеки един и към днешна дата къде е, какво работи, какво прави, как се казват децата му. Така че може да прозвучи малко изненадващо, но той не е нищо по-различно от това, което виждаме. Напротив – може би трябва да ни радва, че когато има протокол, когато има камери, Борисов продължава да бъде себе си. Очевидно това импонира на голяма част от обществото и на голяма част от избирателите.

Водещ: То импонира и на срещите му в чужбина. Свидетели сме били неведнъж как той излиза, има написана реч от пиарите, хвърля речта настрана и казва: „Тук са ми написали нещо, ама аз друго ще ви кажа“ и започва да си говори. И това в известна степен сякаш му е спечелило симпатии. Как се постига?

Георги Харизанов: Това е качество. Аз много пъти съм се учудвал как дълги речи, които покриват ужасно много теми, които са пълни с много числа, с много фактология, могат да бъдат импровизирани на някой форум. Често пъти е ставало въпрос, че Борисов дори няма точна идея какво точно ще говори, той е човек, който много добре усеща атмосферата на конкретното място, усеща какво искат да чуят хората, какво очакват да чуят, какво очакват да разберат, от какво се интересуват. Така че, да, импровизаторското му качество определено е силна страна, но то не се получава от само себе си. Това е огромен обем от информация, трупан, както и вие казахте, в продължение на 18 години, а и преди това в частния бизнес. И човек наистина трябва да знае ужасно много неща, за да може да излезе и да изнесе половинчасова импровизирана реч, която пак казвам – покрива най-различни сектори от политиката и икономиката, а и да е пълна с фактология и с числа. За мен остава загадка, как се обработва цялата тази информация, тъй като става въпрос и съм имал възможност да видя как след час и половина – два часа спорт с приятели в телефона му има няколко стотин СМС-а, които всички биват прочетени. Аз наистина съм се чудил за себе си, как се обработва целият този обем от информация, но явно става въпрос за уникален набор от качества.

Водещ: А какви са минусите на Бойко Борисов?

Георги Харизанов: Бих казал – добрината. Стремежът му всички да го обичат, да е в добри отношения с всички е една от причините той често да бъде атакуван, през годините да е бил предаван от близки хора, много хора да злоупотребяват с това, че видите ли, ако го критикуват по-остро, той ще вдигне телефона, ще се обади и ще каже: „Ела тук да се разберем. Да видим какво толкова не ти харесва“. Може би добрината му, аз му пожелавам и му пожелах да съхрани добрината си, тъй като политиката е труден занаят, гаден занаят, тежък занаят.  И това при цялата тежест на това да си премиер  и да управляваш държава, и това да взимаш толкова много трудни решения. Раздялата с Цветанов беше от много трудните такива решения, взети в последно време, и да останеш добър човек, е изключително сложно. Той съумява и наистина му пожелавам да съхрани добрината си, просто да остане добър човек.

Водещ: Макар че това му е голям минус? Джентълменството му е голям минус.

Георги Харизанов:  На моменти, да. На моменти, да. Но пък, вижте, в крайна сметка говорим за най-дълго управлявалия демократично избиран премиер в историята на страната. Така че да е минус, колко пък да е минус? Погледнато от страна назад във времето, може пък и да не е било чак такъв голям минус, че той успява да съхрани чисто човешката си доброта.

Водещ: Ние затова избрахме тази тема, затова прецених, че трябва да говорим за Бойко Борисов не в стил „Тодор Живков“ – „Честит рожден ден, любими вожде“…

Георги Харизанов:  О, аз съм изключително неподходящ събеседник.

Водещ: Не съм ви добър партньор също за целта. По-скоро искам да погледнем към един политик като към несъвършено човешко същество, към човек, който 18 години се задържа във властта, и то във властта в България, което само по себе си е парадокс. Много хора, които са по-образовани от него, с по-ярки качества: и интелектуални, и политически, не успяха. А той успя. Ето това е парадоксът. Защо не успя един Иван Костов, защо не успя Филип Димитров, а успя Бойко Борисов, това за мен е въпрос, на който му търся отговорите през годините.

Георги Харизанов: Между Борисов и Филип Димитров, колкото и странно да звучи, могат да бъдат направени доста паралели. Филип Димитров също човек на честта, човек, който поиска вот на доверие в момента, в който беше изразено недоверие към него от страна на президента Желев, спомняте си. Филип Димитров също остана добър човек и човек с чест. Иван Костов е много по-сложен образ. Той ясно се натовари с риска да вземе изключително трудни и непопулярни решения, съзнавайки, че в краткосрочен период след това той няма да бъде най-обичаният политик в България. И аз изключително много харесвам и уважавам Иван Костов, пак благодаря за шанса, да съм имал възможност лично да му го кажа, за това, че се нагърби с взимането на всички тези тежки решения. И според мен в годините напред образът на Иван Костов като на добър политик, като на важен политик, като на ключов политик на прехода ще продължи да се изчиства, след като цялата мътилка с прословутата приватизация и с всички щуротии, в които той беше замесен, се оттече. Мисля, че колкото повече време минава, толкова по-солиден и важен започва да ни изглежда образът на Иван Костов.

Водещ: Да, но този солиден и важен образ не можа да прескочи един мандат, а ето вече Бойко Борисов стои във властта 18 години.

Георги Харизанов: Спомняте ли си защо? Ако Негово Величество цар Симеон Втори беше допуснат до президентските избори, най-вероятно Иван Костов щеше да управлява още дълги години. Инстинктът на Борисов за това кога и къде да отстъпи крачка назад, това къде да направи компромис, това къде и кога да допусне някой друг също да се развие на политическата сцена може би е едно от качествата му, което го прави по-добър и по-устойчив във властта от Филип Димитров и Иван Костов. Защото ако г-н Сакскобургготски, ако Негово Величество беше допуснат до президентските избори и не му беше направена онази сглобка с Конституционния съд, аз не виждам, кой щеше да бъде конкурент на парламентарните избори на Иван Костов през 2001 г. Но качествата и уменията на Борисов да избягва подобен тип грешки, са това всъщност, което му дава неговото политическо дълголетие.

Водещ: Той как ги усеща тези грешки, как ги усеща капаните, в които аха-ха на ръба е, пада, обаче отскача?

Георги Харизанов: Изслушване на много хора, жертване на ужасно много лично време. Той е човек, който има два работни дни. Единият от много рано сутринта до спорта в ранния следобед и другият след това до 12-1 през нощта. Изслушване на ужасно много хора по ужасно много теми и натрупване на огромен брой впечатления, преди да вземе решение. След като вземе решение, много често той е непоколебим. Ако решението му засяга обществото, има обществено недоволство, да, той е склонен да направи крачка назад, склонен е да отстъпи да управлява, това също очевидно е част от формулата на неговия успех. Но преди да вземе решение, той изслушва страшно, страшно много хора и това му коства наистина, наистина ужасно много време. Аз не бих могъл, признавам си, да водя такъв живот с цялата натовареност.

Водещ: Суетен човек ли е Бойко Борисов? И какво може да го купи?

Георги Харизанов: Суетен, да, но категорично не сноб. Шегите по повод на тенис ракетата му и по повод на това, че играе с една любима фланелка от няколко години вече, са пословични. Той е човек, на който му е чужда снобията. Ползва телефон от предишната ера на мобилните телефони. Никога не е обичал скъпи аксесоари, скъпи дрехи и т.н. Но да, той определено е суетен човек и той може би е суетен най-вече по отношение на това, което хората чувстват към него. Под „хората“ имам предвид мнозинството, а не шумните малцинства. Така че да, суетен, но в никакъв случай не сноб.

Водещ: Дано тази суета да не му е пагубна.

Георги Харизанов: Мисля си, че тя работи за нас. Защото в крайна сметка, за да бъде един политик харесван от широка част от обществото, той трябва да взима решения и да води политика, която е в интерес на широката част от обществото. Така че мисля си, че тази суета всъщност работи за нас.

Цоня Събчева