Георги Харизанов: Не е изключен вариант, при който да се наложи цялата площ около храма „Свети Седмочисленици“ да бъде преработена

 

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за седмичния обзор на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Анализ на политическата седмица ще направи Георги Харизанов. Добър ден, г-н Харизанов.

Георги Харизанов: Добър ден.

Водещ: Кои събития от седмицата откроявате и има ли такива, които потвърждават трайни тенденции?

Георги Харизанов: Като че ли най-много можем да откроим от тази седмица естетическите спорове около оформлението на градската среда и те потвърждават една трайна тенденция. Тази трайна тенденция е на все по-активни и търсещи правата си граждани, които са все по-смели в това да отстояват своите виждания. И друга тенденция, че животът става все по-прозрачен и все по-бърз. Тоест, всяка дребна нередност или нещо, което не харесваме определена група граждани, все по-бързо бива откривана, все по-бързо се превръща в новина, все по-бързо попада в медиите и от своя страна изисква и все по-бърза реакция от политиците. Като тук специално в София въпросът не е политически. София има най-доброто възможно управление в момента, и това е мнение, което софиянци затвърждават с избора си от 2005 година насам. Но тук въпросът е, доколко естетиката може да бъде контролирана от политиците, доколкото е тяхна работа да я контролират, дали те трябва да разбират и от това, и когато сме овластили някого и сме му платили той да конфигурира средата около нас, какви елементи имаме за контрол, как се взимат решенията. Така че това показва една еволюция. В смисъл, щом  опряхме до това да се занимаваме с такива проблеми, и това да е най-големият проблем на обществото, това показва еволюция и според мен е изключително положително събитие.

Водещ: Г-н Харизанов, но ремонтираната гледка в центъра на София не поставя ли и въпросите за почтеността, за отговорността, за кадровите назначения в управлението, за контрола за харченето на държавни средства и отсъствие на покаяние при видими провали?

Георги Харизанов: Вижте, тук не стана ясно, поне до момента, да има нередности в самата процедура. Мнението на Камарата на архитектите е, че процедурата е проведена в съответствие с всички изисквания, и че изискванията към тази процедура, които са заложени, са били необичайно високи спрямо останалите проектантски процедури. Никой не казва, че материалите, които са вложени, са евтини, никой не казва, че те са по-малко, че са написани повече, а пък са поставени по-малко, отколкото е трябвало. Нямам никакви забележки за момента към това, което видях от „Граф Игнатиев“, защото излязоха много различни фотографии, вчера излязоха още от основната част на улицата, и там проблем няма. Въпросът единственият тук е за естетиката. И в случая естетическият избор не е в ръцете на политиците, не е в ръцете на хората, които избираме. Той е в ръцете на частна фирма. Тази частна фирма си има шеф, той се казва архитект Иво Пантелеев, той излезе и каза: „Да, аз избрах този дизайн, и на мен той си ми харесва“. И тук вече въпросът е, когато се сблъскаме с подобен казус, какви са елементите за контрол, дали можеше друг тип организации да бъдат въвлечени оттук нататък в този процес – организации на архитектите, организации на хора с виждания за пространствено управление, на художници ако щете, на дизайнери, които също да имат своето мнение и контрол, тъй като съгласете се, че не е работа на политиците да разбират и от това. Мисля че трябва да сме реалисти в очакванията – политическата работа тук е свършена чудесно – провлечено е 22 млн. лева европейско финансиране, общината е направила своите процедури, и всички общински съветници са участвали в тях, всички общински съветници от всички политически партии са ги одобрили. И изведнъж се появява архитект Иво Пантелеев и избира плочи, които на хората не им харесват. Изключително специфичен казус.

Водещ: А тези съветници не са ли видели предварително мостри на плочите? Аз си задавам този въпрос. Има идеен проект, те не са ли видели този идеен проект като са избрали офертата?

Георги Харизанов: В идейния проект пише: масивни бетони плочи. И това са масивни бетони плочи. В идейния проект няма, отсъства тази мраморна шарка. Идейният проект е достъпен, всеки може да го види, той е публичен. Шарката, която наподобява стария сив социалистически мрамор, и която вбеси най-много хората, защото то е това – осъзнато или не хората се ужасиха, че това им напомня за евтиния сив мрамор, с който едно време бяха налепени площадите във всички градове.

Водещ: Абсолютно.

Георги Харизанов: Това предизвика ужаса, нищо друго. И когато общинските съветници, от които единият е инженер, другият е юрист, третият е специалист по транспорта, но те са общински съветници, ние сме ги избрали за общински съветници – отива архитект Пантелеев, показва им едни плочи, те казват: „Абе, това не прилича ли малко на този мрамор. В смисъл, на мен много не ми харесва“. Той казва: „Вижте, аз гарантирам, че като стане готов, ще изглежда супер.“ Точно тук е тънката граница на това, какво можем да изискваме от хората, които сме избрани там, защото много от тях са секторни специалисти, не са дизайнери, не са художници, не са завършили пространствено оформление в Художествената академия, както баща ми например, и реалистичните изисквания към тях, и това дали там не трябва да има и други хора, които да кажат: „Вижте, няма да изглежда добре. Това напомня за мрамор „Мура“. Това е един много евтин български мрамор, с който едно време бяха облепени всички площади. Няма да стои добре.“

Водещ: Това прилича на Пробива във Враца, например, и т.н.

Георги Харизанов: Да, да, да. Всичко най-лошо, което можем да се сетим и за българския  соц феномен, който се роди от този мрамор и начинът, по който той беше налепен, за съжаление, това е асоциацията. И наистина не можем да се сърдим на хората за тази асоциация. И тя не е политическа. Политическата работа тук е свършена, администрацията си е свършила работата.

Водещ: Г-н Харизанов, това вече не идва ли въпросът за участието на граждански структури, на специализирани представители от съответно профилирани направления? Има Съюз на архитектите, има факултет „Архитектура“, има факултет „Ландшафтна архитектура“, има Съюз на архитектите, има Съюз на художниците.

Георги Харизанов: Абсолютно. И освен на тях, идва да постави въпроса и по-тясната работа и със самите граждани. Защото, за съжаление, само преди година видяхме обратния пример. Същите тези хора, които вчера протестираха пред общината, не зачетоха мнението на живущите на бул. „Дондуков“ и им наложиха съхраняването на паветата, въпреки че имаше онлайн допитване на живеещите на бул. „Дондуков“ и над 60% от тях казаха, че не искат павета, защото са шумни, защото задържат прах, защото чупят колите. Ред причини. Над 60% от хората, живущи на бул. „Дондуков“ казаха, че не желаят павета. И същите тези привърженици на демокрацията, които вчера протестираха пред общината, обиждаха работници, бутаха огради и т.н., те наложиха силово запазването на паветата по „Дондуков“. Питам аз сега – тогава ли не бяхме прави или сега не сме прави? Тогава повечето хора не желаеха павета, те им наложиха павета. Сега повечето хора не харесват тези плочи, какво означава – че трябва да се запънем да ги оставим насила? Въвеждането на гражданите в този процес е много важно, само че освен че трябва да ги въведем в този процес, все пак е хубаво да уважаваме и мнението им. А живущите на бул. „Дондуков“ не искаха там да има павета. И по чисто политически натиск на 1% от политиците или 2% от политиците паветата останаха там. В този случай какво правим? Къде е демокрацията и къде е гражданското общество?

Водещ: Значи тук трябва да подновим дебата и да побързаме с решенията от него. Дебатът за отношение власт-граждани.

Георги Харизанов: Дебат за отношения власт-граждани, дебат за естетика, за повишените изисквания на гражданите към средата, която ги заобикаля, защото изискванията са много повишени – преди се радвахме просто да няма дупки, сега гледаме други неща. Светът се развива, става все по-прозрачен, хората пътуват много – виждат как е по другите градове в другите държави и изискванията се повишават. И решаването наистина на проблема с естетиката и как това, което се прави с парите на всички да харесва на максимално много от тези хора, започва вече да се превръща в първостепенно значение. Защото никой не спори по големите проекти, никой не спори по метро, никой не спори по нови булеварди, околовръстни, по Северни скоростни тангенти – все грандиозни неща, които се построиха, които никой не вярваше, че някога ще бъдат построени. Те му се отчитат на това управление, и затова то непрекъснато е преизбирано. Но наистина, фините настройки вече, високите изисквания, те наистина засягат естетиката. И там трябва да бъдат привлечени друг тип специалисти, които не знам дали могат да бъдат пряко овластени, но със сигурност трябва да участват в процеса, за да не се случва точно това, което се случи – перфектно проведена процедура, привлечено европейско финансиране, прозрачно свършена административна работа по избор и по възлагане, и изведнъж се появява архитект Иво Пантелеев и избира плочи, които приличат на най-гадния мрамор, който хората мразят, истински го мразят. И това е на път да отнеме огромна част от публичния ефект, от това, че целият център на София ще бъде ремонтиран.

Водещ: И е на път не само да отнеме този ефект, на път е да отнеме постигнатото в София до сега. Добрите постижения в София досега ги пречупват едни плочки пред „Свети Седмочисленици“ и един калпав ремонт на „Граф Игнатиев“.

Георги Харизанов: Чак в такъв мащаб, едва ли. С „Граф Игнатиев“ проблем няма. С „Граф Игнатиев“ още първите снимки като излязоха, то беше очевадно, че проблем няма. В смисъл, проблем има за хора, които не разбират. Вижда се, че там има ужасно много работа още, имаше хора, които са възмутени защо има фуга между паветата и релсите – уважаеми слушатели, ако паветата се допират до релсите, при преминаването на първия трамвай, от вибрациите ще бъдат изпотрошени. Има фуги, които трябва да се запълнят с фугиращи смес. Те трябва да са на определено отстояние от трамвая.

Водещ: Е, да трябва да се запълнят фугите, защото това, което виждаме, е грозно.

Георги Харизанов: То не е грозно, то е недовършено. Строежите по принцип са едни изключително грозни места, аз съм се занимавал дълги години и с това. Строежите като цяло не са много привлекателни местообитания. Един строеж ще изглежда така. С „Граф Игнатиев“ проблем няма, „Граф Игнатиев“ ще стане страхотен. Единственият проблем наистина е с конкретния дизайн на конкретните плочи. И аз много съжалявам, че едно такова погрешно решение наистина е на път, и то на човек, който няма нищо общо, той не е политик, не е администратор, не е избиран от нас там, той си  е спечелил честно една прозрачна процедура, в която са участвали всички политически партии, но наистина съжалявам, че попада в ситуация, в която вкусът на един частен предприемач поставя под риск труда на толкова огромна администрация, и такава голяма инвестиция, която се прави за столичани.

Водещ: Какво ще се направи, така че това да се изчисти като проблем?

Георги Харизанов: Според мен, за в бъдеще със сигурност администрацията ще преосмисли отношението си към взимането на подобен тип решения, които засягат външния вид и дизайна на толкова знакови места. Според мен, проектът ще се довърши във вида, в който е. Надявам се, облагородяването на зелените площи и поставянето на оборудване там – осветителни тела, пейки и т.н. да отнемат малко от ужаса на дизайна на тази настилка. Но си мисля, че не е изключен вариант, при който да се наложи цялата площ да бъде преработвана. Не изключвам и тази вероятност.

Водещ: И едно съжаление в края на нашия разговор искам да отправя, г-н Харизанов. То можете да го приемете и като комплимент към вас. Съжалявам, че никой от общинската администрация от вчера и от онзи ден, когато започна да се събира гражданското напрежение, не излезе и не обясни това, което вие сега обяснихте в рамките на десетина минути.

Георги Харизанов: Няма никаква логика. Аз самият наистина не виждам, защо общинската администрация трябва да го обяснява.

Водещ: Е, трябва да им се кажат тези неща на хората, защото като им се кажат, отношението е едно, а другото се възприема като арогантно поведение. Нежеланието да се обясни се възприема като арогантно поведение. В крайна сметка, кой им плаща заплатите в общината?

Георги Харизанов: Съжалявам, въпрос на комуникация. В случая общинската администрация си е свършила перфектно работата. Ние не можем да искаме, аз имам приятел общински съветник – Иван Илиев се казва – той е човек, който се занимава с авиация, с авиационен транспорт. И той е човек, който изключително много разбира от авиация и от авиационен транспорт, и е общински съветник, и се занимава с транспорта в София. Може ли аз да изисквам от него той да е специалист по камъни и по настинки?

Водещ: Трябвало е това да се каже, но така или иначе не се каза.

Георги Харизанов: А трябваше. Администрацията си е свършила работата, просто тук общият вкус не съвпада с вкуса на архитект Пантелеев. Ние трябва да помислим за в бъдеще, как този проблем може да не се случва отново. Само това е.

Цоня Събчева