Георги Харизанов, политически анализатор: Българският избирател не се заигра с политически експерименти, страхове и кризи- подкрепи спокойствието

Политическият анализатор Георги Харизанов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с първи коментари след изборите за ЕП

 

Водещ: Господин Харизанов, как тълкувате първите резултати? Българският избирател гласува „за“ или по-скоро „против“?
Георги Харизанов: Българският избирател гласува „за“, българският избирател показа, че няма промени в базовите му търсения и искания на политическия терен. Българският избирател подкрепи спокойствието, подкрепи предвидимостта, не се заигра с политически експерименти, не се заигра със страхове и с кризи. И на фона на резултатите, поне до момента, си мисля че българският избирател може да се гордее със своя избор, за разлика да речем през 2014 г., когато в Европейския парламент /ЕП/ попадна един Николай Бареков. Този път, мисля че всички ние избирателите няма кой знае от какво да се срамуваме и на фона на настроенията в Европа, кандидатите и партиите, които бяха подкрепени тук, са изключително приятни, сравнени с други държави например.

Водещ: Силни заявки чувахме през този един месец на кампания от БСП за победа, за промяна, за дори тотално изхвърляне на ГЕРБ от политиката. Очевидно избирателите не припознаха този вид промяна. Кое спъна левицата, къде се корени неуспехът там?
Георги Харизанов: Нейният лидер и водачът на нейната листа. Това ги спъна. Няма как толкова компрометиран човек като госпожа Нинова, както по време на тази кампания отново беше припомнено от нейните политически противници, да е олицетворение на каквато и да било алтернатива, да е лице на справедливостта, лице на битката са корупцията и т.н. Госпожа Нинова е олицетворение на несправедливостта и олицетворение на корупцията. Изключително непрофесионално подбран слоган. Това че тя и госпожа Йончева, която се оказа замесена във всички възможни общо-взето далавери около политиката, говореха непрекъснато за справедливост, по-скоро дразнеше хората, отколкото да ги мотивира да гласуват срещу ГЕРБ и Борисов.

Водещ: Каква роля изигра силно активизиралата се в самия си край кампания за победата на ГЕРБ?
Георги Харизанов: Изигра роля силно активизиралата се личност на премиера. Аз не споделям вижданията, че той видите ли правил кампания и бил част от кампанията. Не, той просто е такъв и избра най-подходящия момент да акцентира върху публичните си прояви, върху публичното си присъствие, което изигра, нека си го кажем, огромна роля. И то не толкова, за това че е привлякло видите ли някаква периферия или че е привлякло нови гласоподаватели към ГЕРБ, а заради тонуса и заряда, който получи самата партия и заради това че хората вътре в ГЕРБ отново си повярваха. Това, разбира се, се отрази на резултатите положително.

Водещ: Как обаче си обяснявате доста ниската избирателна активност? Защо българският избирател не успя да бъде убеден, че гласуването и изпращането на хора в ЕП е важно и трябва да го направи, а изборните дни си останаха единствено слънчеви и почивни?
Георги Харизанов: Обяснявам си го с три неща. Първото е, че – да, голяма част от българските избиратели не припознават значението на това към кои политически семейства ще се присъединят не многото на брой на фона на тези над 750 евродепутати, българските 17. Много хора казват „за мен това не е достатъчно важно“ и това е тяхно легитимно и демократично право. В крайна сметка не гласуването също е право. Другата причина за ниската активност е, че тези избори не бяха припознати като вот на недоверие към правителството, не бяха припознати като протестен вот, не бяха припознати като изборите, които трябва да свалят и да сменят това управление. Третата причина е спокойствието. Спокойствието се пренася върху ниската активност и тази ниска активност опроверга тезата, която редовно биваше споделяна от социолози и анализатори из студиата, че видите ли някъде там къкри някакво огромно недоволство, което ей сега, всеки момент ще избухне. Ето, имаше най-възможния удобен повод да избухне това огромно недоволство. Очевидно него го няма. Или ако го има, към което аз съм скептичен, то не може да намери своето удачно политическо представителство.

Водещ: Това спокойствие, за което говорите, ще го видим ли сега след изборния период, след като навлезем в така нареченото си политическо ежедневие и рутина?
Георги Харизанов: Аз се надявам да не го видим. И ще ви кажа какво имам предвид. Как се осигурява спокойствие, да речем, от нереформираните сектори – здравеопазване, отбрана, сигурност и т.н., сектори които много трудно се поддават на реформи? То се осигурява с пари. Навсякъде, където има проблеми, вместо да има виновни, вместо да има наказани, вместо да има реформи, вместо да има съкращения, проблемите се решават с пари, за да има спокойствие. Аз като данъкоплатец не харесвам този тип спокойствие. Освен това си мисля, че неспокойствието около медийните разкрития е нещо много добре и за политическата класа, и за обществото. Така че аз не харесвам и такова спокойствие, където медиите са приспани, където нередностите не се разкриват, не се посочват, няма журналистически разследвания. В този смисъл спокойствието в икономиката – да. Спокойствие като предвидима икономическа обстановка – да, с две ръце съм за него. Но това другото спокойствие на комфорта и комформизма, аз не го харесвам и не го искам, напротив – нека медиите бъдат неспокойни, нека недофинансираните сектори бъдат неспокойни и нека политиците решават проблемите с повече реформи и по-малко с нашите пари.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА