Георги Харизанов, политически анализатор: Няма шанс партии извън ГЕРБ да влязат в европарламента

Георги Харизанов, политически анализатор в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, за старта на предизборната кампания на основните политически сили. ГЕРБ проведе Национална предизборна среща, Националният съвет на БСП прие „Визия за България“, предстои приемането й на конгреса на партията. На какво ще заложат партиите, политическото говорене ще загърби ли популизма, има ли яснота за визията на Европейския съюз?

Водещ: Да започнем с европейските избори. Имат ли визия за Европа и Европейския съюз ГЕРБ и БСП?

Георги Харизанов: Имат визия за собственото си присъствие в Европейския парламент. Едва ли някой днес смело може да излезе и да заяви, че има визия за Европа. Процесите, които текат, са прекалено динамични, различните виждания за това как трябва да изглежда Европейският съюз тепърва ще премерят сили на политическия терен, така че наличието на визия за Европа е доста смело предположение. Визия за мястото на България в Европейския съюз и това как България трябва да продължи интеграционните процеси е важна, и тя вече мисля, че е на лице. За съжаление не от всички знакови политици от България споделят това мнение, но пък затова избирателят ще прецени на кои от тях да даде гласа си.

Водещ: БСП смятат, че Европейският съюз трябва да бъде социален съюз и да не се фокусира върху проблемите на бюрокрацията с реалните проблеми на държавите и гражданите, но в условията на нарастващ национализъм това възможно  ли е?

Георги Харизанов: Това е една теория много особена – социален съюз значи повече бюрокрация. Социалната идея е идея, че трябва да вземем от имащите и да дадем на нуждаещите се. Това вземане се извършва от бюрокрация, това преразпределение се извършва от бюрокрация. Това увеличава на социалните плащания се извършва от бюрокрация. Европейският съюз отказва да е социален. БСП може да иска много неща, но Европейският съюз отказва да е социален. Неслучайно левицата в много европейски държави изчезна от политическата карта, и на тези европейски избори точно левицата ще е големият губещ. Така че след като хората не желаят да бъдат социални, след като социализмът се е провалил и изчезнал от лицето на земята, и след като се вижда, че само изключително развитото капиталистическо общество може да генерира достатъчно средства, че да се погрижи за тези, които са болни, слаби и временно затруднени не по тяхна вина, то аз не виждам наистина чисто политическия мотив да се залага на социална платформа през 2019 година. Изглежда че слабостта на левицата да формулира политики, която в крайна сметка ще я извади от голямата политическа игра, се пренася и в България, и според мен, това е неизбежно. Тази идеология просто няма бъдеще.

Водещ: На Националната предизборна среща в неделя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини партията в слаба активност и че членовете не са до хората и да решават проблемите им. Не е ли закъсняла тази критика?

Георги Харизанов: Тази критика не се случва за първи път. Сега беше може би точния момент в началото на кампанията, за да се каже какво в крайна сметка иска лидерството от важните хора в ГЕРБ. Тя не е насочена към членовете. Имайте предвид, че тази работна среща, защото много хора казаха: „Бойко Борисов се накара на членовете на ГЕРБ“, тази работна среща беше на ниво областни и общински ръководства на партията, тоест, в залата бяха ръководните кадри на политическа партия ГЕРБ, а не редовите членове. Редовите членове не биха могли да носят отговорност за каквото и да било в крайна сметка. В този смисъл, забележките към ръководството на политическа пария ГЕРБ са съвсем основателни, и те се крият по-скоро в комуникация, а не толкова в това, че проблеми не се решават и че местните структури не са близко до хората. Комуникацията на големите политики като че ли куца, както и комуникацията между отделните звена във властта – беше направена такава забележка за споровете между местната власт и Министерството на регионално развитие и благоустройството да речем за тол таксите и затова кои пътища не трябва да бъдат таксувани през тол системата. Този тип комуникация се губи. Неслучайно и с вас сме говорили, че къса се нишката между официалните данните за развитието на икономиката, за развитието на износа, икономическия растеж, за повишаването на доходите и усещането на хората за това, че обедняват, че се работи за тях, че се върви напред, че се получават по-добри и по-добри резултати, което е факт, между другото. Очевидна е неспособността на моменти това нещо да бъде обяснено, от което се пораждат и негативните настроения противно на икономическите данни.

Водещ: Но стана ли ясно как да се подобри тази комуникация или тепърва ще се изяснява какви да бъдат пътищата?

Георги Харизанов: Според мен, унифицирана рецепта не може да бъде спусната. Има изключително адекватни хора, за които според мен тази забележка не важи. Виждате, че една Национална агенция по приходите например, има свои изключително адекватен говорител, всеки път когато има някакви теми около НАП, излиза един Росен Бъчваров, застава, обяснява, хората си казват: „А, така ли са нещата? Добре.“ Не виждам защо трябва тепърва да се измисля рецепта да се обяснява на хората какво работи една администрация, един политик. Аз не мисля, че например тези забележки на премиера са насочени към един министър като Росен Желязков – чудесен професионалист, идеално комуникира с медиите, много добре обяснява всичко, което прави, много добре успява да формулира това, за което се бори, политиките, които ще упражнява докато бъде министър. Така че има хора, за които тези критики не важат. Останалите не мисля, че трябва да измислят топлата вода.

Водещ: С една дума, първата стъпка за добрата комуникация е обяснението на гражданите какво се случва в дадената институция или по места?

Георги Харизанов: Разбира се. Всеки път когато се замълчи, тръгват критиките от опозицията, тръгват негативни граждански настроения. В този смисъл, животът стана прекалено бърз, технологиите, интернет, социалните мрежи и затова, че хората много активно комуникират помежду си, че следват хора, които имат непрекъснато нова и нова информация, това прави нещата твърде бързи и твърде динамични. И в този смисъл, всяко замълчаване, всяко затаяване, всяко очакване бурята да отмине наслагва, наслагва негативни усещания. И точно това е, на което обърна внимание и Борисов онзи ден.

Водещ: На Националния съвет на БСП нямаше критики за разлика от Националната предизборна среща на ГЕРБ. Това значи ли, че всичко е наред в левицата?

Георги Харизанов: Схващам иронията във въпроса. Всички знаем, че не е. Според мен, битката просто се отлага във времето, но тя рано или късно трябва да се състои – битката за това как да изглежда листата на БСП за европейските избори, ще намерят ли проевропейските политици, говоря чисто политическия типаж на г-н Станишев, на г-н Вигенин, на г-н Кутев и дали те ще намерят място в тази листа или тя ще е изцяло национал-социалистическа, тоест, хора лоялни на всичко това, което Корнелия Нинова се опитва да прокара като идеология. Ще видим дали тази битка ще се състои в събота на този конгрес, но това, че сегашният устав дава такива сили на г-жа Нинова, в един момент рано или късно ще се промени и ще бъде преразгледано. Тя вече веднъж беше бламирана, ако си спомняте, около смяната на ръководството на вестник „Дума“,  беше бламирана от своето национално ръководство. Така че да се твърди, че в БСП всичко е окей, и че там видите ли цари една изключително спокойна обстановка, едно силно лидерство и един здрав екип, оценявам иронията на въпроса.

Водещ: Преди изборите разликата между двете партии става все по-незабележима. Логичен е въпросът за увеличаването на членския състав. Цветан Цветанов каза, че в ГЕРБ само за последното тримесечие има процедура за приемане на 1000 нови членове. Имат ли стратегия двете партии за привличането на нови членове?

Георги Харизанов: И двете големи партии не работят достатъчно добре с периферията. ГЕРБ заявиха своята политическа технология, както и намерението и начина, по която ще се опитат да ангажират периферия, да проведат разговор за политика в десните общности, в средите ако щете на старите седесари, както обичаме да ги наричаме, сините хора на прехода. Така че не мога категорично за съжаление да кажа, че и двете партии работят в разширяване на своята периферия. Според мен, профилът, към който се е ориентирала г-жа Нинова в ляво, е профил, който няма да подкрепи социалистическата партия. Целият този опит за национализъм, който съчетан със социализъм, ни връща в 30-те години на ХХ век. Неговият таргет, хората, които гласуват и ще продължат да гласуват за много по-радикални политики – това са хора, които ще гласува за „Атака“, хора, които ще гласуват за НДСВ, за „Възраждане“ ако щете, но няма да гласуват за социалистическата партия. В този смисъл съм силно скептичен към изявления от рода на това, че разликата между двете големи партии се е стопила, че БСП настига ГЕРБ и т.н. Според мен, изборите ще коригират този тип говорене, и то не в приятна за г-жа Нинова посока.

Водещ: Споменахте таргет, младите заявяват позиция, искат да бъдат чути. Появи се Милениум Клуб България без да заявяват политически амбиции, имат ли стратегии партиите за привличане на младите, било то като членове или последователи?

Георги Харизанов: Партиите имат стратегия. Младите хора, които са с амбиция техният глас да се чува в политиката, а и реално да участват в политиката, да взимат решения, да са част от правенето на политики, имат своята платформа за развитие. Специално политическа партия ГЕРБ в това отношение показва устойчива политика в последните години. Това е модел, който е заложен още при създаването на партията по западен образец. Има своята младежка организация, има най-младия евродепутат, има най-младия зам.-министър на външните работи. ГЕРБ си отглежда младо поколение и оттам излязоха много смислени политици. Г-жа Моника Панайотова, която беше зам.-министър на Европейското председателство, беше доскоро лидер на Младежката организация на ГЕРБ. В този смисъл ГЕРБ си отгледа през младежката организация поколение от свои кадри, от свои политици и работи добре. БСП за съжаление може би, защото в крайна сметка политическият сблъсък е важен, откакто г-н Явор Гечев не е лидер на Младежката организация на социалистите от 2013-2014 година не се чува много за тази организация. Той беше активен човек, изнесе много битки. В този смисъл наистина не съм наясно, няма външни сигнали и толкова много информация за това как социалистите специално работят с младите хора. Хубави са инициативи, като тази на Клуб Милениум, хубаво, че им се обръща внимание от политици от най-висок ранг, и че посещават техните форуми. Така че аз се радвам, че има все повече хора, които проявяват интерес към политиката и открито заявяват амбицията си да участват в нея.

Водещ: Вие споменахте преди малко и СДС, но като че ли партиите извън ГЕРБ и БСП не показват сериозна активност по отношение на предстоящите избори. Няма яснота как ще се явят на тези избори от Обединените патриоти. Закъсняват ли другите партии в своето представяне?

Георги Харизанов: Според мен, да. Вчера г-н Сидеров и неговата политическа сила изпрати едно съобщение до медиите, в което той жарко отрича, че е поставил условие да бъде водач на листата на Обединени патриоти. Според мен „патриотичните партии“ леко закъсняват, тъй като натрупването на напрежение, особено когато всички отричат, че такова има, не се отразява много добре на тонуса на избирателя и структурите на партиите, които се чудят какво ще решат лидерите им и кога. Мисля че специално „Обединени патриоти“ не се държат на висотата, която изисква ситуацията, бидейки част от управлението, но това си е тяхна вътрешна работа – там има много наслагвания от години, дано успеят да ги преодолеят. Колкото до останалите партии, извън ДПС, където както винаги всичко ще е наред в техния си мащаб, за съжаление към момента не мисля, че други партии имат особени шансове да влязат в ЕП. В този смисъл как, дали и защо се явят на тези избори не е може би една от най-важните теми.

Водещ: Като че ли настъпи едно радио мълчание за предсрочните избори, включително и от страна на БСП, така ли е?

Георги Харизанов: Мисля че да. По принцип по темата за предсрочните избори, бях много скептичен с оглед на реалностите. Не мисля че те биха могли да произведат нещо ново и от провеждането им има какъвто и да било смисъл. Енергията, която хвърляше БСП, за да предизвика предсрочни избори, беше насочена към предишната календарна година. Ясно е, че преброяването и премерването на силите ще стане на европейските избори. Според мен, колкото и да се опитват да наслагват някакъв правен оптимизъм, социалистите знаят реално какво ще се случи на тези избори. И ентусиазмът след това особено, а и след местните избори наесен, да се говори за предсрочни избори от страна на БСП просто ще се изпари. Хубаво е, разбира се, да се напомня непрекъснато на управляващите, че не са всесилни, че ситуацията е динамична и може да се промени във всеки един момент, защото това държи управлението в кондиция и в крайна сметка го прави по-добро.

Елеонора ЧОЛАКОВА