Георги Харизанов: Формулирането на вътрешни политики ще парират усещането, че ГЕРБ са се заинатили да стоят на власт

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Ако управлението на България е обречено на съставяне от коалиции, то парламентаризмът ни обречен ли е на хаос? Докъде ще доведе играта на кворум и каква е ролята на различните парламентарни партии в нея? Въпросите се трупат към политическия анализатор Георги Харизанов. Добър вечер.

Георги Харизанов: Добър вечер. Добър вечер и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Харизанов, докога Народното събрание може да издържи работа в този режим – с трудно постижим кворум и по-бавно приемане на законите?

Георги Харизанов: Първо, не мисля, че кворумът е чак толкова трудно постижим. Второ, веднъж сформиран и започнало пленарното заседание, приемането на законите не зависи от това колко души от опозицията присъстват в залата. Като виждам процесите в Българската социалистическа партия (БСП) – натискът, който се засилва срещу г-жа Нинова да се откаже от този очевидно слаб и губещ ход с напускането на Парламента, си мисля, че в Социалистическата партия просто чакат подходящия претекст или случай, по който да влязат  обратно в пленарна зала, да се регистрират и да започнат да вършат това, за което са избрани и което са обещавали на избирателите си. Мисля си, че ветото на президента, въпреки че то ще бъде отхвърлено от управляващите, е достатъчно основателна причина, тъй като заради които се твърди, че е напуснат Парламента, да бъдат преразгледани в зала от хората, които са против тях, а това са именно Българските социалисти.

Водещ: Каква е ролята на различните парламентарно представени партии при съставянето на кворума през последните седмици и каква е тяхната игра зад комбинациите? Какво се крие зад нея?

Георги Харизанов: С Изключение на Движението за права и свободи, всички други имат своите съвсем резонни причини и мотиви да участват в регистрацията и в сформирането на кворума. Това важи и за ГЕРБ, и за „Обединени патриоти“, и в някаква степен и за партия „Воля“ на г-н Марешки, която при едни предсрочни избори съвсем не е сигурно, че участва пак в парламентарния живот. Така че те имат съвсем логична мотивация да участват в заседанията и този Парламент да изкара пълния си мандат. Тя е – от чисто прагматична гледна точка – напълно разбираема. Въпросът е по-сложен за Движенето за права и свободи, които присъстват в пленарна зала, но отказват да се регистрират в началото, докато управляващите не сформират кворум. Мисля си, че Движението за права и свободи също ще вземе лек завой в тази си политика. И той не зависи толкова дори от търговията с ГЕРБ за определени закони и текстове, които да бъдат приемани в интерес на избирателите на едната партия или на избирателите на другата партия, а по-скоро зависи от наближаването на изборите и от това Движението за права и свободи да се опита да демонстрира образ на национално отговорна партия, в какъвто стил са изказванията на нейния и почетен, и на действащия ѝ председател г-н Карадайъ. Претенцията за национално отговорно поведение мисля, че ще спомогне затова Движението за права и свободи също под някаква форма да вземе завой и да коригира сегашното си поведение, въпреки че то очевидно не пречи на пленарния живот.

Водещ: Ако в Парламента работата е нормална, с какво да си обясним 8% доверие?

Георги Харизанов: Това е наслагване от години. Аз много съм се чудил и сме разговарял с колеги и съм питал доста по-чели и авторитетни хора от мен. Знаете, че има едно наслагване на една омраза към депутата в лично качество, която тръгва още от годините след Освобождението – от Алековото творчеството, после от годините на Александър Стамболийски ако щете от „Бийте гражданята“, когато депутатите, отивайки в Търново, са посрещнати със сопи и са набити на гарата и са им остригани брадите и мустаците. Има натрупване през годините в българския манталитет и хората са склонни за всичко да обвиняват депутатите. Протече му покрива на човек, той каже „С тези депутати, гледай каква държава“. Ролята като че ли на законотворци, на хора, които са дори над закона, защото ако има върховенство на закона, депутатите са тези, които пишат законите, очевидно е трудна и очевидно е трудно за Парламента ни в годините след началото на Прехода да влезе в образ на институция, която е над закона, която пише законите. В този смисъл лично аз възприемам депутатството като изключително сериозна  политическа длъжност, но това невинаги е така. И попадането на  случайни хора и случайни партии в Парламента са част от този проблем и част от причината за това ниско доверие.

Водещ: Не си ли помагат и самите депутатите  с крамолите и рекетите помежду си?

Георги Харизанов: Със сигурност. Но вижте, преди време, когато Дейвид Камерън предложи и после не проведе както трябва референдума за Брекзит и той завърши с резултатите, с които завърши в крайна сметка, цял свят, включително и аз, наблюдавахме с интерес дебатите в Английския парламент около резултатите от референдума, около това, че той тръгна да подава оставка. Искам да ви кажа, че градусът, епитетите, обръщенията, които се използват в Английския парламент – разбира се рафинирани, не просташки – но те са на много по-високо ниво от това, което някога сме наблюдавали в Българския парламент. В този смисъл споровете между депутатите не са проблем. Проблем е, за какво се водят. Ако се водят спорове за политики, ако се водят спорове, изхождайки от принципи, от ценностни убеждения и вярвания, никой не би имал нищо против и такъв спор би изглеждал изключително привлекателно. Ако се водят битови спорове от типа вие защо биете негрите, ако се водят спорове от типа кой крал, когато е управлявал, кой е по-оклепан, по-оцапан, по-компрометиран, кой е по-голям айдук, то тогава за съжаление вие сте права – това допълнително подронва доверието в институциите.

Водещ:  Г-н Харизанов, един от поводите за този разговор, освен продължаващото напрежение около кворума и излизане на БСП от Парламента, е интервюто, което даде народният представител  Георги Марков на колега Валерия Велева от „Епицентър“. И това интервю действително разбуни духовете в петък. Георги Марков казва: „Ние сме в парламентарна агония“ и препоръчва на министър-председателя директно, цитирам: „Бойко, хвърляй кърпата“. Георги Марков е народният представител с най-голям политически опит. Той всеки ден е в сградата на Парламента и може да му се доверим, знае какво говори. Защо?

Георги Харизанов: Наистина не разбирам, какво има предвид г-н Марков. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ имат доста над 120 народни представители, заедно с тези на „Воля“ стават 137. Не виждам в какво се изразява агонията на това човек, който е избран за народен представител, съвестно да изпълнява тези си задължения, за които се е заклел пред Конституцията, и всеки ден, когато има пленарен ден, в 8.45 да е в Парламента и в 9.00 часа да се регистрира за първо заседание. Къде е агонията тук – аз наистина не разбирам. И след време някой пак ще припомни и ще притопли една реплика на премиера, че в Парламента нищо не се работи и повечето депутати са безделници и някой друг ще се засегне пак от нея. Може би точно такива изказвания са причината за това. Аз наистина не разбирам, къде е агонията. Народните представители са се заклели пред Конституцията, те имат своите задължения и не виждам с какво изпълнението на техните работни задължения трябва да бъде възприемано като агония. Да не говорим, че то е изключително добре платено от българските данъкоплатци.

Водещ:  А изразът „Бойко, хвърляй кърпата“ как ви звучи?

Георги Харизанов: Лековато и несериозно. Лековато и несериозно, защото при многото ни разговори с премиера, които съм имал, неговият личен комфорт и личния му живот са неща, които много отдавна са отстъпили назад пред интересите на държавата и на обществото. Изключително трудно е, дори и за хора, които са много близки с г-н Борисов, да говорят с него на лични теми, тъй като за него тези теми просто не са важни. Дори и с най-близките си приятели той говори за  държава, за общество, за това как всички ние да живеем по-добре. Хората, които го познават, знаят много добре това. Г-н Марков е един от тях. В този смисъл се учудвам, че за него като парламентарист и като човек, който е натоварен от избирателите с отговорността да управлява тази държава, е по-важен личния комфорт – бил той и на Бойко Борисов, отколкото съдбата на цяла една държава. При положение, че се хвърли кърпата, както г-н Марков призовава – той казва „Ако не бях депутат, щях да му кажа да хвърли кърпата“, тоест хем го казва, хем не го казва или го казва под условие, но ако Борисов се вслуша в тази безумна заръка и хвърли кърпата, нас ни очаква служебно правителство на Румен Радев. Очаква ни масова чистка в държавната администрация, защото президентът Румен Радев, спомняте си, каза: „Следващият път всички вън“ по отношение на държавните чиновници. Очаква ни ревизия на външната политика. Очаква ни тежка международна изолация – сигурно е това, тъй като вчера след като за пръв път успя да пробие леда и да бъде поканен на Международен форум, президентът сътвори поредица от гафове там. Така че аз силно се надявам Бойко Борисов да не хвърли кърпата, докато – а в обозримо бъдеще не виждам такава перспектива – не се появи много по-различна алтернатива на ГЕРБ от тази, която имаме в момента в лицето на Румен Радев и на Корнелия Нинова. Тези хора са бедствие и биха причинили уникални вреди на българската държава, ако някога успеят да се доберат до пълната власт. ГЕРБ е единственото препятствие пред това.

Водещ:  Г-н Харизанов, не съм адвокат на президента, но защо казахте, че той е сътворил на срещата на страните членки на Южния фланг на НАТО поредица от гафове?

Георги Харизанов: Първо, защото срещата е във формат НАТО, срещата е с цел обсъждане на общи отбранителни политики, в какъвто дух е и публикуваната декларация – обща, срещата  има за цел противодействие на заплахите, които идват от Изток, срещата има за цел отново да припомни на руската страна твърдата воля на държавите от НАТО да противодействат на руските заплахи, срещата отново припомни, че е налице нагнетяване на напрежението от Русия с построяването на моста на Керческия пролив и блокадата на Азовско море, срещата отново припомни, че е налице незаконна анексия на Крим. На фона на всичко това пред представители на Балтийските републики, забележете, г-н Радев говори за енергийни проекти – нещо, което изобщо не попада в темата на тази среща, говори за това, как България трябва да осребри визитата на руския премиер и говори за големия шлем на президента Първанов, като извежда като свой приоритет на среща във формат НАТО българските, забележете, енергийни проекти. Аз наистина не разбрах дали господин Радев е наясно на какъв форум присъства и дали е наясно как, както в Полша призова за сваляне на санкциите срещу Русия, е редно и тук да допуска гаф от същата величина, говорейки пред представителите на президента на Балтийските републики за това как ние трябва да осребряваме визитата на премиера Медведев в България. Извинявам се, но това наистина е гаф и наистина излиза много встрани от темата на въпросния форум, което според мен за съжаление ще продължи тенденцията за международно изолиране на българския президент, а всички ние като български граждани не печелим от тази работа, каквито и да са пристрастията ни.

Водещ: И да се върнем към темата, за която започна разговорът. Значи да ви разбирам, че според вас няма патова ситуация и висене на кворум в Народното събрание?

Георги Харизанов: Ситуацията е трудна, но не е патова. И в никакъв случай не бих я оприличил на агония. Отново казвам, ние с вас – българските данъкоплатци, сме овластили и заплащаме изключително добре на народните представители, за да ни представляват в българския парламент и да ходят на работа. Ако някой възприема това като агония, той е свободен да подаде оставката си като народен представител, да напусне парламента и да отстъпи мястото си на следващия в листата. Но аз не разбирам подобна реторика и не мисля, че това дали българският парламент да е в агония или не зависи от БСП, не бих й придал такава важност.

Водещ: Ако обаче и народните представители от ДПС продължават да не се регистрират за кворум, няма ли да се случи един ден нежеланото – да се стигне до парламентарна криза?

Георги Харизанов: Вижте, дни, в които не е бил сформиран кворум имаше и в този парламент, и в предишни парламенти, по времето на Орешарски имаше такъв проблем, в миналия парламент имаше един-два такива дни, сега пак в този парламент в началото при първото излизане на социалистите покрай кризата с отнетата от Димитър Главчев дума на Корнелия Нинова, пак имаше един-два дни, в които не се проведоха пленарни заседания. Първо, това не е нещо фатално, и второ, абсолютно съм съгласен с това, че кворумът е задължение на мнозинството и че хората, които българските избиратели са посочили да управляват, просто трябва да изпълняват задълженията си.

Водещ: Георги Марков обаче има една любопитна теза – министър-председателят да направи правителство на малцинството в този парламент или да отива на избори, които ГЕРБ според него няма да загуби.

Георги Харизанов: Не, не, отново казвам, отиването на избори минава през служебно правителство, съставено от Румен Радев. Отиването на избори отива през служебно правителство, което казва – следващия път всички вън. Отиването на избори минава през служебно правителство, което по мистериозен начин уволни тогавашния шеф на Института за отбрана и смени критериите за избор на боен изтребител. Отиването на избори минава през служебно правителство, което предизвика гигантски скандал, спомняте си, с гласуването на българите в чужбина. Или през служебно правителство, което 7 пъти в рамките на две седмици смени позицията си по отношение на Природен парк „Пирин“, след като служебната министърка на екологията беше привиквана от Иво Христов и й беше крещяно и викано в президентството, по нейни думи. Тоест минаването на държавата през такъв катаклизъм е абсолютно ненужно и аз наистина не разбирам, какво има предвид господин Марков и защо изобщо говори тези неща?

Водещ: Господин Харизанов, това обаче не поставя ли ГЕРБ пред възможността да стои в парламента на инат? Така формулираните от вас опасения не са ли политическите им страхове?

Георги Харизанов: Говорили сме и с вас, че поставянето на голяма цел е изключително важно винаги, когато някой е на власт, независимо дали е ГЕРБ или някоя друга партия. В противен случай действително от един момент нататък изглежда, че се стои на власт на инат, стои се на власт заради самата власт, стои се на власт заради привилегии, заради управление на публични ресурси и т.н. След европредседателството се отвори вакуум на голяма тема. Премиерът Борисов успешно превърна Западните Балкани в такава, успешно превърна членството в банковия съюз, еврозоната и влизането в Шенген в такава. Но си мисля, че това не е докрай достатъчно и може би формулиране на по-сериозни вътрешни политики, каквито са образование, доходи, рязко покачване на жизнен стандарт, до някаква степен ще парират усещането, че ГЕРБ са се заинатили да стоят на власт, а не че стоят на власт, за да изпълняват програмата си, за което в крайна сметка са избрани от милион и двеста хиляди българи.

Водещ: И това на практика не ги обрича да бъдат заложници на някои от малките или коалиционни партньори, или парламентарни партии, които сега в момента осигуряват кворума?

Георги Харизанов: Вижте, не че е невярна формулировката за заложници, но нека си припомним, че за последен път българските граждани са овластили някого с пълно мнозинство през 1997 година, избирайки 137 народни представители от Синята коалиция, Обединени демократични сили се казваше тогава. Оттогава насам никой не е имал 121. НДСВ имаха 120, БСП имаха по-малко от 120, ГЕРБ имаха по-малко от 120 и в трите си управленски мандата. В този смисъл, българският избирател очевидно не желае да делегира пълната отговорност на една политическа сила. Хората очевидно проявяват, за мен неразбираемо, аз съм привърженик на двуполюсния модел, но хората очевидно проявяват афинитет към многопартиен парламент. А в многопартиен парламент, където никой няма пълно мнозинство, нещата изглеждат така – със сложни коалиции, със сложни отношения, с от време навреме дни, в които няма кворум. Но това е положението. Това е отредил избирателят.

Цоня Събчева