Георги Шопов: В селищната могила в Капитан Димитриево е разкритата богата и със специфичен облик материална и духовна култура

За историята на селищната могила в село Капитан Димитриево, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Георги Шопов – директор на Исторически музей – Пещера.

 

Фокус: Кога започват първите разкопки на могилата в село Капитан Димитриево?

Георги Шопов: Първите разкопки на могилата край село Капитан Димитриево са предприети през 1947 – 1948 година от Петър Детев от Археологически музей – Пловдив и по-късно от 1998 до 2005 година работи екип от Археологически институт с музей при БАН, Исторически музей – Пещера под ръководството на проф. Васил Николов. Разкритата богата и със специфичен облик материална и духовна култура от село Капитан Димитриево привлече и вниманието на европейската и световната праисторическа наука. Неслучайно могилата бе посетена от професори и праисторици от Япония, Германия и Англия, които проявяват голям интерес към нея.

Фокус: Какво е открито при археологическите проучвания на могилата?

Георги Шопов: Първите обитатели на мястото са дошли с високо развита култура, която включва и изграждането на здрави къщи, както и производство на керамични съдове и на оръдия на труда от камък, кремък, рок и кост. Те довели със себе си и домашни животни: овце, кози, говеда и свине, донесли и култивирани растения – пшеница и ечемик. Тези хора принадлежали към първите земеделци и скотовъдци в Европа. Тяхното селище било обитавано от около 150 души. Между близко разположените къщи с двускатен покрив и врата оставяли тесни улички с ширина един – два метра.

Фокус: Как е изглеждало селището?

Георги Шопов: Къщите са били с площ от 30 до 100 квадратни  метра, имали правоъгълна основа и включвали от едно до три помещения. Стените на постройките били изграждани от забити в земята дървени стълбове изплетени с плет от лескови пръчки и тази конструкция била дебело омазана с глина от двете страни. Покривът бел покрит със слама и тръстика, а вътрешната мебелировка  включвала куполна пещ, както и долепена до нея ръчна мелница, зърнохранилища, поставка за приготвяне на храна, вертикален тъкачен стан и свободни площи за ежедневните домашни дейности и сън. Керамичните и костени оръдия на труда имат сравнително имат сравнително висока ефективност, между тях са сърповете от рок и кремъчни зъбци за жътва на зърнени култури, каменните брадви и тесли за обработка на дърво и керамични сечива за по фина работа. Женските керамични фигури са основното пластично изображение изиграло важна роля в религията, култа и изкуствата на праисторическия човек.

Ваня НИКОЛОВА