Георг Георгиев, ГЕРБ: Дестабилизация в управлението би върнала България месеци, дори години назад

Зам.-министър на външните работи Георг Георгиев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: По какъв начин политическият диалог у нас ще се отрази на европейските процеси. Мой гост е Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи. Г-н Георгиев, как ще коментирате протестите, които вече близо месец продължават?

Георг Георгиев: Няма много място за коментар по тази тема, тъй като протестът е най-нормалната и демократична форма на израз на визията на гражданите за това как нещо трябва или не трябва да се случва.

Водещ: Да, ние това го знаем, обаче хората не са спокойни.

Георг Георгиев: Въпросът е в това по какъв начин в момента държавата се развива и в каква степен наистина е възможно по част от исканията държавата да отговори. Защото наистина в сферата на горивата и на регулацията на техните цени стана ясно, че не зависят от правителството. Но, въпреки това, ще бъде положено максимално усилие от страна на институциите, за да се отговори на това очакване на българските граждани. За нас е известно, че има редица сфери, които са с особена обществена значимост, сфери, в които българските граждани имат очаквания и е съвсем нормално да бъде така. Но, разбира се, трябва да бъдем и реалисти. Защото в момент, в който предстои приемането на най-добрия бюджет за държавата до момента, момент, в който всички финансово-икономически показатели са до тавана, в момент, в който очевидно страната се развива добре, смятам, че това да се гони и да се върви към някаква дестабилизация не би било най-доброто, защото това ще ни върне месеци, да не кажа и години назад. За съжаление наблюдавам и на много места се появяват информации, че понякога протестите биват използвани по един начин, който може би е не най-демократичен и неизразяващ обективната визия на гражданите за това какво трябва да се случва в публичната сфера. Ето, вчера се появиха данни, че деца включително, непълнолетни лица са били използвани в протестите за политически цели. Това е нещо, което смятам, че е недобро и изкривява демократичните процеси. Оттам нататък, разбира се, работи се в тясна връзка с гражданското общество и това е смисълът на една развита демокрация.

Водещ: България няма да подкрепи Пакта за миграция или т.нар. Глобален пакт на ООН за миграцията. Смятате ли, че тази позиция на държавата ни беше правилна и ако да, защо мислите така?

Георг Георгиев: За съжаление темата „миграция“ се превърна в една от онези, които се използват за това обществото да бъде плашено и да бъде държано в едно състояние на напрежение. Българската държава пази външните граници по най-добрия възможен начин от целия ЕС. Българската държава гарантира сигурността не само на своята територия, но и на територията на целия ЕС. И това бе удостоверено, видяно, потвърдено и от множество европейски лидери на най-високо ниво. Пактът за миграцията за съжаление още преди да се вникне в същността му бе торпилиран и атакуван от опозицията. Но това, което бе взето като решение, е, че той няма да бъде подкрепен и няма да се пристъпва към последващи действия, докато пред очите на обществото не бъде проведена необходимата дискусия, за да се види точно за какво става въпрос, за да се покаже наистина какво е значението на този документ. Важното в този случай, което трябва да се каже, е, че това е една декларация, задаваща рамките на сътрудничество между страните в областта на миграцията. В този смисъл, независимо от възприетото в рамките на ООН официално наименование на документа, е по-точно да го наричаме глобална договореност за миграцията. Която глобална договореност няма задължителен характер, тя няма правно свързване, което да изисква задължително приемане. Така че оттук нататък, тъй като искаме да потушим всякакво нарастване на напрежение в тази сфера, смятаме, че е добре на този етап да не бъде предприемано допълнително утвърждаване, да не се преминава към приемане на пакта.

Водещ: По какъв начин политическият диалог у нас ще се отрази на европейските процеси? Има ли дистанция между България и Европейския съюз?

Георг Георгиев: България е част от Европейския съюз, така че в някакъв смисъл европейската политика е вече и вътрешна политика. Но, разбира се, с оглед и на предстоящите европейски избори е съвсем очаквано да се смята, че вътрешнополитическите процеси биха могли да имат и своето измерение и отражение върху европейската политика чрез изборите. Но България като регионален лидер, като държава, която се утвърди със своя авторитет и тежест в региона и държава, която изключително активно участва в процеса на взимане на решения на европейско ниво, съвсем очевидно е, че това какво се случва вътре, би могло да има своето отражение в процеса на взимане на решения на ниво ЕС. Но оттам нататък, разбира се, че вътрешнополитическата стабилност има и своите външнополитически измерения. Така че това е и още една причина, която би могла да бъде изтъкната като нещо, с което правителството се справи прекрасно във времето до тук – утвърждаването на имиджа, на репутацията на държавата във външнополитически план. И този план не е само европейски, той е световен. Знаете колко много международни държавни посещения бяха направени от българския министър-председател само до този момент; колко посещения бяха направени от чужди лидери в България. Това показва наистина къде ние стоим в публичното пространство и извън нашата държава. Защото това са инвестиции, това са възможности, това са търговско-икономически взаимоотношения, които не биха могли да бъдат реализирани, ако страната ни няма и вътрешнополитическа стабилност, така че във всякакво положение това, което се случва в държавата, има своето отражение и в начина, по който тя функционира в международните отношения.

Водещ: Говорейки си за избори, Вие споменахте и за бюджета за 2019 година, който го определихте като един от най-добрите. Защо смятате така? Други обаче го нарекоха предизборен.

Георг Георгиев: Бюджетът залага реформи и повишения в множество сектори. Само ако погледнем социалната, само ако погледнем здравеопазване, ако погледнем образование, нарастване на минималната работна заплата, нарастване на заплатите в редица сфери, в които е необходимо това да се случи, както казах вече – здравеопазване, образование. Бюджетът е такъв, защото българската държава работи добре, институциите работят добре, добре се провежда борбата срещу контрабандата. Това позволява в бюджета да влизат пари, които съответно да бъдат разходвани. До момента не сме имали случай, в който бюджетът да надхвърля 100 милиарда лева. Това е факт сега. Реформите са функция на онова, което управлението и правителството може да предложи, но и онова, което обществото може да приеме. Понякога реформите може да изглеждат тежки или недобри за гражданите, но те да имат средносрочен и дългосрочен план за действие. Тоест ефектът днес може да изглежда недобър, но в бъдеще да даде своето отражение. Такъв е и примерът, който имаме с промените в данъчните закони, в сферата на ставката за данъка за старите коли. Това е нещо, което днес поражда протести, поражда недоволство, но това е мярка, която ще ни даде в бъдеще възможността да се борим с един толкова важен за всички проблем, като замърсяването на въздуха. Така че този бюджет е бюджет, който поставя и дългосрочни перспективи, такива, върху които във времето напред да може да се стъпи и да се продължи с положителните тенденции. Затова казваме, че той е най-добрият до момента, тъй като той позволява и дава възможност наистина да се маркира една пътека от действия, които да продължат това българската икономика да върви напред. В момента ние сме в челните редици на държавите, които имат ръст на икономиката, ние сме в челните редици на държавите с най-ниска безработица. Това всичко са фактори, които оказват своето положително влияние върху държавата и върху обществото и процесите в тях. Стабилността е важно да се запази, за да могат тези положителни тенденции да се запазят също, от своя страна.

Водещ: Господин Георгиев, две визити ми се иска да коментираме – тази на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева в САЩ и на премиера на Израел Бенямин Нетаняху, който в началото на месеца беше във Варна на работно посещение по покана на премиера Бойко Борисов. Кои бяха очертаните линии на поведение и каква беше ползата за страната ни?

Георг Георгиев: България се стреми да поддържа двустранни контакти на най-високо политическо ниво и съответно посещението на премиерът на Израел – Бенямин Нетаняху в България, и срещата, която направи госпожа Захариева във Вашингтон и с държавния секретар Помпео, и със съветника по сигурността на президента Тръмп – Болтан, показват, че наистина страната ни е оценявана като надежден, като добър партньор, като партньор, на когото може да се има доверие и с когото се търси контакт и възможност за работа. Темите, които бяха поставени в САЩ, касаеха визовата либерализация – нещо, върху което българската администрация работи от много дълги години и в което се надяваме да постигнем успех, защото това е важно за всеки един гражданин поотделно, и това е тема, която наистина ще покаже степента на доверие между двете държави – България и САЩ; от друга страна, енергийната диверсификация – тема, върху която България също е много посветена и много последователна в действията си, тъй като не само от една страна в нашата държава се намира 80% от енергийната инфраструктура на Балканите и поради тази причина инвестициите в сфера „Енергетика“, природни ресурси, стои много силно като тема тук, но и защото наистина държавата ни може да гарантира енергийната сигурност не само на своя регион, но и на Европа, посредством изграждането на интерконекторите, на газовите връзки на европейския газов хъб „Балкан“. Това са възможности, които се оценяват и от нашите американски партньори и в тази тема се търсят разговори и възможности за сътрудничество. Посещението на премиера Нетаняху трябва да кажа, че беше третата среща между двамата лидери – между българския министър-председател и израелския, само за няколко месеца. Тъй като два пъти, знаете, господин Борисов гостува в Израел, вторият път бе времето, в което бе открит и паметникът близнак – Паметникът на спасението на българските евреи, неговото едно копие се намира пред сградата на българския парламент, такова копие бе открито и в Тел Авив, което показва не само партньорските, но и много топлите приятелски отношения между двете страни. Така че признанието, което бе направено от господин Нетаняху за мястото, ролята и значимостта, които има България в световната политика и в международните отношения, също е много ясен знак за това в каква степен държавата авторитетно и със способност в момента стои в дипломацията, във външнополитическите отношения и по какъв начин българското правителство и неговата работа се оценяват от световни лидери, от ранга на господин Нетаняху.

Йоланда ПЕЛОВА