Гергана Куцева, БФЖ: В българското патриархално съзнание жените все още са възприемани като притурка към мъжа

Гергана Куцева, Български фонд за жените, БФЖ

 

Гергана Куцева от България фонд за жените в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Депутатите приеха на второ четене промени в Наказателния кодекс, с които домашното насилие се инкриминира. Между 3 и 10 години затвор се предвиждат за принуда и незаконно лишаване от свобода в условия на домашно насилие. Наказанията за убийство в условие на такова пък са от 15 години до доживотен затвор. Стъпка в правилната посока ли са приетите промени? Темата коментираме с Гергана Куцева от Българския фонд за жените.

Гергана Куцева: Всяка една стъпка предвид ситуацията, в която живеем в последната година и толкова високия брой на убийства бих нарекла добра, макар че всъщност имаме и доста критики свързани с тези промени.

Водещ: Ще поговорим в конкретика за някои от новостите в кодекса, преди това обаче, можем ли да очакваме, че в крайна сметка, жертвите на подобно насилие ще имат по-голямата увереност да търсят помощ от компетентните органи?

Гергана Куцева: Точно тук е голямата въпросителна всъщност. Ето вие споменахте убийството и завишените санкции. За съжаление самата дефиниция, която беше приета вчера на второ четене, тя беше различна от тази на първо четене- също е много проблематична, защото казва, че за да бъде едно престъпление извършено в условия на домашно насилие, то трябва да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие. Тоест вече законодателят предпоставя, че актът на насилие трябва да е бил системен, за да го разпознае като домашно насилие. Аз не съм юрист, но дори така разсъждавайки поставя много въпроси. Значи една жена трябва очевидно да бъде системно бита и малтретирана, не дай си боже да се стигне до фатален край или тежко увреждане, за да може след това извършителят да бъде санкциониран чрез механизмите на Наказателния кодекс.

Водещ: Нека дадем малко разяснение по точно това понятие „системно“ на нашите слушатели. Освен че дефинираха понятието трикратно жертвата трябва да докажа, че е  била нагрубявана, третирана несправедливо или подложена на някакъв вид тормоз. Как обаче се доказва подобен системен психически тормоз, има ли изобщо случаи, в които подобно заведено дело да е било спечелено?

Гергана Куцева: Не мога да си позволя да коментирам примери от практиката, защото аз няма такава, пак казвам, не съм юрист. Но със сигурност може да бъде доказана всякаква форма на насилие, включително и психическото. Макар че всъщност депутатите махната другите форми на насилие и останаха психическо и следенето, което очевидно буди някакво безпокойство, че може да се злоупотребява с темата. Въпросът е, че това вероятно означава, че жените трябва при всяка ситуация да отиват и да подават жалби или да викат полиция, за да могат да си осигурят в последствие именно това изискване за системно упражнявано насилие.

Водещ: До момента, знаем жертвите на подобно насилие, обикновено сами трябва да подадат сигнал и сами да си съберат необходимите доказателства. Има ли индикации за промяна в това отношение, може ли например друг свидетел да докаже, да сигнализира за подобен вид насили- съсед, учител?

Гергана Куцева: То и досега е било възможно, разбира се със свидетели. Голямата промяна тук и успех е, че домашното насилие вече е криминализирано. Това означава, че то вече не е престъпление от частен характер, а от общ характер.  Неслучайно и самата промяна в закона е, че щом веднъж жертвата подаде жалба, тя вече не може да я оттегли, т.е. прокуратурата се самосезира и събира сама доказателства. Именно това означава едно престъпление да се превърне в такова от общ характер, така че това е изключително важно. Знаем от практиката, че всъщност жените много често съобщават за насилие, завеждат дело, след което биват сплашвани много сериозно и се отказват от него и никой нищо не може да направи. В момента вече ситуацията ще бъде различна. Има една също много важна промяна, следствие, от това че домашното насилие е престъпление, например, когато повикат полиция вкъщи, те не могат да си тръгнат от казуса със съставянето на протокол, а могат да задържат насилника. Досега са били с вързани ръце. Така че има положителни промени, в никакъв случай не са лоши тези промени, но те са под необходимия минимум, за да има наистина въздействие върху симптомите на домашното насилие, защото реално Наказателния кодекс по-скоро третира следствията.

Водещ: Добре би било да изговорим и един друг важен момент, споменахте промененото вече, дефинираното понятие за следене. И сега има практика за издаването на ограничителни заповеди за подобно поведение. При тяхно нарушаване обаче обикновено извършителят бива, така да кажем, порицан, задържан за кратко и пуснат. Вече виждаме едни доста по-сериозни наказания. Очаквате ли, че и контролът ще стане по-строг и реално прилагането на тези нови мерки ще се засили?

Гергана Куцева: Да аз тук бих казала надявам се, защото когато един мъж има ограничителна заповед би следвало да е достатъчно сериозно възпрепятстван да установява контакт със жертвата, но е факт, че на тези мъже не им е пукало от наличието на тази заповед. Така че по-важното е всъщност как ще бъде изпълнявана тази мярка, защото пак така разсъждавайки върху реалността, ако това се случва в едно малко населено място, където всички се познават, където разбира се и извършителят на насилието е много близък с полицаите, вероятността те да бъдат по-санкциониращи към него е изключително малка. Ще отидат, ще си поговорят приятелски, но той се чувства безнаказан. Това виждаме в много от случаите на убийства над жени, които се случиха в последната година.

Водещ: Казвате, предприетите промени са добри, обаче са под необходимия минимум, който проблемът изисква. Накъде още трябва да бъде насочено вниманието и съответно усилията на държавата?

Гергана Куцева: Многократно казваме това и няма да се уморим да повтаряме, че е нужна превенция и единствено възможната превенция, която ще е устойчивата във времето и за съжаление ще отнеме време е образованието. Докато продължава обществото ни са схваща жените като второ качество хора, като такива, чийто живот не е важен, като собственост на мъжа, с която той може да се разпорежда, ще има точно този тип убийства. Убийства над жени само, защото са жени. Така че ние трябва да научим и младите момичета и младите момчета всъщност на взаимно уважение и на ненасилствено решаване на конфликти, така че в следващото поколение поне да гарантираме, че такива случаи биха били изключително малко.

Водещ: Би ли било добра стъпка да се помисли за работа със самите насилници, тъй като в един случай на домашно насилие, дори и жертвата да успее да се спаси от насилника си той има последващи връзки с други жени, които стават отново жертви на това насилие. Трябва ли работа в тази насока?

Гергана Куцева: Абсолютно сте права, да трябва. Трябва да се акцентира върху образованието като истинската превантивна мярка въобще да няма насилници. Но сега връщайки се на реалността, разбира се, работа с извършителите е много важна. Такива програми няма създадени от държавата, има подкрепени по една програма от Министерството на правосъдието и някои от кризисните центрове я изпълняват. Но тук се появява тази ирония, че примерно съдията постановява на извършителя да посещава програма, за да гарантираме, че той ще схване насилствените нагласи ще ги промени, но тя липсва. Такава програма не е създадена, няма такава услуга. Или парите за тази услуга са приключили. Така че, да действително има нужда да бъдат създадени. Другото изключително важно нещо и бих казала в пъти по-важно е услугите за жертвите на насилие, кризисните центрове, консултативните центрове, възможностите за реинтеграция, включително връщане на пазара на труда и пр., защото това са едни жени минали през ужасна психологическа травма и ние не можем да очакваме, че извеждайки насилника от вкъщи, те ще заживеят живота си щастливо веднага.

Водещ: Има ли, към днешна дата, осигурени от държавата достатъчен брой, в достатъчно население места кризисни центрове у нас за работа с жертви на насилие жени и деца?

Гергана Куцева: Не,  няма. В момента функционират не повече от 13, всички те са в между 8 и 10 места. Изключително неравномерно са разпределени, например в София той е с 8 места капацитет за почти 2 милиона души. Има такива в Пловдив, Перник, Бургас, Стара Загора, Варна, но примерно няма в Северозападна България. Има един наскоро открит малък  в Община Мездра. Това са центрове, които разбира се адресите им са тайни, но са тип услуги, за които трябва да се говори в общността и всяка една жена да знае, че съществуват, че има къде да отиде, защото една от основните спирачки всъщност да си тръгнеш от насилника, дори когато той току-що те е пребил и изнасилил е това, че няма къде да отидеш.

Водещ: На фона на липсата почти или минималния брой на подобни кризисни центрове,  места за защита на жертвите от насилие- колко жени у нас попадат в терора на подобно домашно насилие?

Гергана Куцева: Това е следващият аспект необходим да бъде елемент на държавната политика- събирането на статистика. Ние нямаме официална статистика, има такава направена от Агенцията за основни права на ЕС и според тях всяка четвърта жена у нас става жертва на домашно насилие. Колегите от денонощния телефон за подкрепа на жертви на насилие споделят, че миналата година са се обадили 2 хил. жени. Тоест търсенето на подобна услуга, популярността и каква е реалната всъщност картина е много трудно да бъде казана. Знаете има и редица възпиращи фактори жените да съобщават, че са жертва на насилие, като срам и страх. Има безкрайно много случаи, в които най-вероятно познаваме до нас някои доста успешни жени, които крият факта, че са системно тормозени. Репрезентативна картина ние нямаме, но все пак има достатъчно данни, че това е всяка четвърта, а едно друго изследване от 2017-та пък говори, че е всяка трета жена.

Водещ: За финал ми се иска да успеем, доколкото можем да развенчаем някои от митовете, които властват в нашето общество за домашното насилие. Споменахте пример за една успешна жена, която например виждаме всеки ден, мит е обаче, че подобно домашно насилие обикновено се случва в по-бедните семейства в по-крайни изоставени райони, оказва се май, че не е точно така?

Гергана Куцева: Ами за съжаление това не е така. Просто това е много удобно вярване, за да можем да си измием ръцете, да си затворим очите и да кажем това не ни засяга. Истината е, че насилието е абсолютно равномерно разпределено, това показват всички изследвания по света. Под равномерно разпределено означава, че то засяга и бедни и богати, и образовани, и необразовани. Тук личи и нуждата от абсолютно целенасочени мерки за справяне именно с това насилие, защото насилието основано на пола, насилието над жени е много специфично, то е различно от останалите видове насилие. Аз пак повтарям, това е защото жените не са смятани за достатъчно ценни индивиди, самостоятелни. В нашето патриархално съзнание те са притурка към мъжа. Една жена, за да има ценност трябва да се ожени, да се събере с мъж, да стане майка, за да е изпълнила едва ли не очакванията към нея като индивид. Всъщност трябва да мислим жените като индивиди точно такива каквито са мъжете, какъвто е всеки един човек и да има възможност за лична реализация според мечтите на един човек и на една личност. Това е.

Водещ: Може би освен в промяната в Наказателния кодекс имаме нужда и от промяна изобщо в начина на мислене над подобни проблеми. След всичко казано дотук, след вчерашните новини произлезли от парламента, усещате ли увеличена подкрепа от страна на държавата или поне обещания за такава занапред?

Гергана Куцева: Не бих го нарекла така, докато наистина няма ангажимент за борба с насилието, защото едни промени не са никакъв ангажимент. Докато няма фонд, който да осигури услуги и кризисни центрове, докато не се създадат програми за насилници, докато държавата не се ангажира да води статистика, това не е подкрепа, за съжаление, това е измиване на ръцете.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА