Гергана Пенова, Ателие по керамика – Велико Търново: Представата на хората за това как трябва да се възприема изкуството, трябва да бъде променена

Вaндaли пoтpoшиха кepaмичнитe гълъби, кoитo красяха eднo oт дъpвeтaтa в парк „Боруна“ във Вeликo Tъpнoвo. Скyлптypнaтa кoмпoзиция “Пoлeт” бe дeлo нa дeцaтa oт Атeлиeтo пo кepaмикa. Toчнo пpeди eднa гoдинa дeceт глинeни птици бяха монтирани въpхy дъpвoтo, a ceгa ca ocтaнaли caмo двe. Какво точно се е случило в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разкрива Гергана Пенова, ръководител на Ателието по керамика в Младежки дом – Велико Търново.

Фокус: Кepaмичнитe гълъби, кoитo yкpacихa eднo oт дъpвeтaтa в парк „Боруна“ във Вeликo Tъpнoвo, бяха потрошени. Какво точно се случи?

Гергана Пенова: Това е процес, който е в резултат на една година, но последният акт беше малко по-брутален и това предизвика моят анонс в интернет. В рамките на около 1 година изчезнаха 8 гълъба като последният беше замерян с камъни и беше счупен на място. Предишните просто изчезваха, въпреки моите доста сериозни усилия да ги монтирам здраво и на голяма височина. Поставяйки подобна пластика в такава среда, се опитах да подготвя децата, че тези действия са част от нещата, които биха могли да се  случат. Единият вариант беше добрата реакция на хората,които наблюдаваха въпросната работа. Аз често се разхождам в района и наблюдавах хора, които не познавам – гости на града, да снимат и да показват радостта си от това, че се случват подобни неща и че инициатори са деца и студенти. След анонса ми в интернет дори се появиха коментари от хора, които не живеят в града, със снимки, които те са направили, и недоумението защо се случва всичко това. Децата до някъде бяха подготвени, че би се случило подобно нещо, но те все пак са деца и недоумяват защо. За да не засилвам в тях усещането за безсмислие в това да създаваш нещо, просто ги провокирах с нова задача. В петък стартира един много сериозен проект, който се надявам да успеем да реализираме до края на учебната година и през юни да го монтираме. Ако не успеем в този срок, ще го оставим за малко по-късно.

Фокус: Какво предвиждате да се случи по този проект?

Гергана Пенова: Иска ми се все още да не го анонсирам въпреки, че сме наясно изцяло с концепцията. Тя е доста по-голяма и мащабна. Мислим на Стамболовия мост да монтираме една пластика под моста. Би следвало първо да мине като разрешително от общината и от арх. Малаков, така че след като институциите одобрят нашата идея, тогава ще я обява.

Фокус: Можете ли да припомните малко за проекта за гълъбите? Доколкото имам спомен, той беше свързан и с празника на града. Предвиждате ли нещо за празника тази година?

Гергана Пенова: За празника на града няма да правим някаква проява, тъй като сега сме ангажирани с тази пластика, която ще направим. Проектът „Полет“ беше резултат на труда на много деца, част от тях бяха много малки. Те работиха по двойки. Студенти направиха няколко от гълъбите, които бяха вдъхновение и добър пример за изграждане на формата. Създадохме около 10 гълъба, а участниците в проекта бяха около 20. Това не бяха просто гълъби, а едно детско намигване, тъй като имаше оранжеви, жълти, зелени, всякакви гълъби във всякакви пози, в малко по-голям размер от истинския на гълъба. Това беше идеята в общи линии.

Фокус: Казахте, че децата не осъзнават точно какво се е случило, за тях не е нещо нормално, но какво, според Вас, трябва да се предприеме, за да се избегнат тези вандалски прояви – да се сложи видеонаблюдение или да се работи върху съзнанието на хората?

Гергана Пенова: След като се случи всичко това, не спирам да говоря с децата, с които работя, с техните родители и мисля, че просто процесът трябва да бъде многостранен, защото видеонаблюдението трябва да бъде в нас самите. Ние постоянно се оправдаваме с това, че някой не гледа или не си върши работата, а същевременно многократно, когато стане топло, аз наблюдавам майки и деца, които отиват зад единствения паметник в парк „Марно поле“ и облекчават нуждите на децата си. За всичко това трябва да се говори. Младежи си купуват бира и сядат отново върху някой паметник. Просто представата на хората за това как да възприемат изкуството трябва да бъде променена. Един от начините, според мен, е да се създава изкуство в градска среда постоянно. Хората трябва да свикват с това. Ние имаме нужда и потребност от това да творим, да направим живота и атмосферата по-красив чрез произведения на изкуството и ако те станат част от нашия живот, няма да са толкова нереални и да се чудим какво да правим с тях. В европейските страни, в които пътувам често, виждам как изкуството се мени постоянно. Там съществуват както паметници, утвърдени във времето, така и много такива, които са провокативни, създават се в определена ситуация, после се сменят с други и т.н. Мисля, че в посока на това, средата трябва да бъде постоянно провокираща, красива и отразяваща нечии емоции и чувства. Смятам, че нашия град има нужда от по-съвременен поглед на цялото това богатство от историческо наследство. Това си мисля, че заслужава нашия град. Тук има толкова много творци, които биха могли да свършат всичко това. А пък аз като такъв и като човек, който работи с деца, си мисля, че ако всичко това започне от самото начало, ще бъде още по-хубаво.

Фокус: Колко деца посещават сега Ателието по керамика? На каква възраст са те?

Гергана Пенова: Децата са 70 и са на възраст от около 5 до 16 години. Работя с някой студенти, има и курс за възрастни, които са различни хора, с различни професии, но въпреки това изпитват потребност от това да творят. Това са деца от различни училища, с различни интереси. В някой от тях интересът към изкуството е толкова силен, че един ден се превръща в тяхна професия. Аз работя от 16 години в Младежкия дом и някой от моите деца са вече завършили архитекти, други избраха керамиката като свое изкуство, иконографията, стенопис, живопис, или просто са едни хора, които уважават и търсят изкуството, което за мен е още по-добре.

Фокус: Освен този проект, нещо друго предстои ли Ви?

Гергана Пенова: Ние работим върху различни проекти. Традиционно имаме годишна изложба в Ателието по керамика. Тя се провежда в края на май. В нея представяме нещата, които сме направили през цялата година. Тази година ние доста порисувахме. Паралелно с това нещата, които се рисуват, децата после представят пластично в глина или с различни материали. Ще представим това. Аз съм доста инициативна в работата си с тях и когато забележа някакъв интерес, провокиран от нещо, какъвто беше например филма „Тутанкамон“, влизам в темата. Те направиха рисунки на маската на Тутанкамон и египетски релефи. Сега говорим за гръцкото изкуство. Правим различни копия на гръцки съдове. Предстоят интересни неща.

Надежда КРЪСТЕВА