Гергана Петкова, кмет на село Казашко: Опитваме се да запазим паметта на нашите предци, които са се заселели по варненските земи преди повече от 110 години

Най-малкото населено място в община Варна – село Казашко, се намира на брега на Варненското езеро. В него се  съхраняват духа, обичаите и културата на казаците. Как се поддържа родовата памет в селото, Радио „Фокус“ – Варна, разговаря с Гергана Петкова, която е кмет на селото вече шести мандат.
 

Фокус: Г-жо Петкова, само преди месец в село Казашко бе открит музей, който разказва историята на предците на жителите на селото. Как се роди идеята за създаването на този музей?

Гергана Петкова: Музеят в село Казашко съществува малко повече от месец, но идеята за създаването му е много отдавна. Реализацията на тази идея, която за мен беше почти като мечта, се случи точно след завръщането ми от служебна командировка в Русия. В рамките на тази визита беше подписан договор за побратимяване между село Казашко и  станица Натухаевская, край Новоросийск, където живеят близо 11 000 човека. Знаете, че селото ни е исторически свързано с Русия, като жителите му са потомците на  донските казаци. Именно заради това, в памет на предците и грижейки се за бъдещето на подрастващото поколение, се амбицирахме да направим всичко възможно да реализираме тази идея, която вече е факт. Когато се завърнах от Русия, призовах жителите на селото да даряват стари вещи и да участват активно в изграждането на музея. Отправям покана към всеки, който желае да се докосне до тази култура и този етнос, да заповяда при нас и да посети Центъра на казашката култура.

Фокус: Какво могат да видят посетителите в Центъра за казашка култура?

Гергана Петкова: Могат да се видят, много интересни неща. Макет на старинна казашка къща показва как са изглеждали тези стари, бели, варосани казашки къщички с малките прозорчета, с тръстиковите покриви. Освен това имаме и множество фотографии, на част от които е показано как са изглеждали къщичките в селото. Тази сграда, в която се помещава сега музеят, е общинска сграда, в която преди нямаше нищо. Създадена е като училище, по-късно се превръща в медицински пункт, а от години в нея нямаше нищо. В нея ще видите предмети от бита, носии, религиозни символи и частици от основния поминък на местното население – рибарството. Имаме и много интересни църковни носии, които са били обличани по време на църковните литургии. Всъщност, тези носии все още се носят, когато хората отиват на църква. Жените трябва да са с три покривала на главата, като последното трябва да е кашмирена кърпа. Това са интересни неща, за които можем да говорим с посетителите, които идват на място.

Фокус: Разкажете ни и малко повече за село Казашко, което варненци знаят, като Руското село?

Гергана Петкова:  Уникалното и интересното за село Казашко е това, че както вече казах, тук живеят потомствени казаци, които за съжаление, постепенно се отдалечават от корените си. Именно затова беше и идеята за създаването на музей. Отдалечени от прародината си, хората трудно биха могли да съхранят езика и традициите, които са им завещани от техните предци. Чрез създаването на Центъра на казашката култура целим да заздравим връзката на хората с тяхното минало, а така също и ваксинираме децата си, против забравата. А сега и няколко думи за село Казашко. То е основано преди повече 110 години. Исторически сме свързани с Русия, а така също и с Румъния. Ще разясня връзката на село Казашко с Румъния. След реформите на Петър Велики, когато казаците бягат от Русия, една част от тях се разселват в Мала Азия, а други тръгват в посока към Дунав. Именно там, зад Дунав живее голяма старообядческа казашка общност. Нашите първи заселници пък тръгват именно от Румъния, от селата около Тулча. Предприетото пътуване е било в посока Турция. Когато обаче стъпват на българска земя, хората са били пленени както от природните дадености, така също и условията за живот, които тогавашното правителство им е предложило. Властите в България им е подала ръка, като им казва, че ако се заселят повече от 100 души, ще им бъде дадено правото да водят свой собствен регистър, няма да им се пречи да изповядват вярата си, която е древноправославна. Това е много силно религиозно течение и църквата ни е подчинена точно на древноправославната църква в Русия. Всичко това е било изключително колоритно, но сега ние можем да покажем тази различно култура само по време на празника на рибаря, който е и празник на село Казашко. Тъжното е, че в днешно време можем да покажем все по-малко на хората от колорита на културата на казаците, както и на ония белобради казашки рибари, каквито са описани в приказката за Златната рибка. Рибарството вече се е превърнало в хоби, а не в средство за препитание, каквото е било едно време за предците ни.

Сега вече село Казашко е едно съвременно място, малко са останалите непокътнати казашки къщички, варосани в бяло и с малки прозорчета. Впрочем, именно такава къща се опитахме да пресъздадем в музея в Казашко – макет на малка къщичка с тръстиков покрив. Това всичко е част от историята ни и се стараем да го покажем на младите хора, които са много при нас.

Фокус: Г-жо Петкова, догодина се очаква делегация от побратимената станица Натухаевская да посети село Казашко, какво сте предвидили в рамките на тази бъдеща визита?

Гергана Петкова: По време визитата си до станица Натухаевская, беше извършен един много интересен и впечатляващ за мен ритуал. Там кметът е също жена и така двете кметици завързахме възелът на нашата дружба. Това не е образно казано, а буквално. Направихме възел с  едно голямо дебело въже, което домакините после прибраха в дървен сандък и ще съхраняват в техния Дом на културата. Аз съм убедена, че тази визита трябва да се преповтори, но вече на наша територия. Предвиждаме да ни посети тяхна делегация, с техния Кубански хор и вярвам, че ще бъде прекрасно изживяване, както за тях, така и за нас. Това са едни много полезни връзки, които трябва да се развиват с времето. Предвидили сме обмен на деца от станица Натухаевская, които ще отсядат в български семейства, разбира се и наши деца ще имат възможността да отидат в Русия, за да се докоснат до тази култура, която мога да кажа, че за момента им е чужда. Благодарение на неделното училище, което създадохме в Центъра на казашката култура сега децата започват да учат какво е казашеството и до паметта, която ние по-големите носим и се стремим да им предадем, за да се пазят и помнят корените им.

Десислава ВАСИЛЕВА