Герман Германов: По-голямата част от бизнес начинанията в региона разчитат на европейско финансиране

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Герман Германов, главен секретар в Търговско-промишлената палата в Добрич, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Каква беше за региона изминалата 2017 година по отношение на бизнеса?

Герман Германов: 2017-та трябва да кажем, че може би беше една спокойна година като се има предвид, че започнаха да отшумяват последиците от кризата. В същото време не трябва да пропускаме и факта, че не само бизнеса, но всичко, което се прави, разчита на евро финансиране, което за радост през 2017-та тръгна отново. Знаете, че имаше един преходен период от година –две, в които нямаше и евро средства. Но през 2017-та тръгнаха доста от програмите. Това е все пак един свеж финансов ресурс, който дава отражение както на частния сектор, така и на обществения. Така че можем да кажем, че на макроикономическо ниво за 2017-та се отчита растеж на брутния вътрешен продукт. Отчитаме много голямо намаление на безработицата. Това от една страна е добре, но от друга е и проблем, тъй като статистиката показва, че в по-голяма част, най вече от градовете на страната нивото е около 6%. Това вече е проблем за пазара на труда. Това е под санитарния минимум, ако можем да кажем. Това са неща, върху които трябва да се замислим и да работим, защото те ще създават все повече проблеми. Ако в предходни години липсваше квалифицирана работна ръка, добре подготвена за дадената професия, сега въобще липсва физически каквато и да е работна ръка. От друга страна нивото на заплащане на труда у нас е далеч от средно европейското. Хората, които са избрали да напуснат България и да работят в чужбина, са отишли там не защото е по-хубаво там, а просто заплащането е такова, че там могат да живеят спокойно. И трудно биха се върнали да работят за заплатите, които българския бизнес в момента може да си позволи да даде. По тази причина се налага да търсим работна ръка от трети страни. Това донякъде оправя проблема в туризма. Но също не напълно, защото знаете въпреки облекчения режим, който бе въведен за вкарване на работници от трети страни, те имат правото да работят не повече от три месеца. Например в сферата на туризма точно в средата на сезона трябва да се търсят нови кадри, защото ако той е започнал през май, по силата на европейските изисквания след три месеца изтича разрешителното за работа на граждани от трети страни. Това е само едно временно решаване на проблемите, защото в страната и региона има не само туристически бизнес, но и други отрасли и голямото предизвикателство е, че няма работна ръка, защото младите хора продължават да напускат страната.

Фокус: Регионът на Добруджа предполага трансгранично сътрудничество. В каква посока се развива то?

Герман Германов: Ние като Търговско-промишлена палата работим по няколко такива проекта. И фокусът ни е насочен поне да започнем да решаваме тези проблеми. Затова сме се насочили към проекти за повишаване мобилността на работната ръка. Наистина ние сме пограничен регион и ако направим така, че да има възможност хора безработни да намерят подходяща работа, но биха я намерили само на 20-30 км от другата страна на границата, да създадем условията тези хора да са подготвени, да знаят какво ги очаква с изискванията на пазара на труда в съседната държава, да направим такива платформи, че те лесно да си намират работа или най-малкото да се информират за възможностите за такава работа. Дори за такива елементарни, дребни неща, например по нашите летни курорти има недостиг на водни спасители. Хора от Румъния, още повече че нашите курорти са наситени с румънски туристи, да могат да работят като такива или обратно – българи да намират работа по румънските курорти. Към това са насочени нашите усилия. Другото, към което хвърляме доста усилия, е дуалната система. Много е хубаво, че имаме законодателство. 2015-та бяха направени промени в закона, които да предвиждат дуална система, т.е. чиракуване. Но това е само една първа крачка. Има още много, редица проблеми, които трябва да бъдат решавани. Те са свързани с финансиране на това чиракуване, те са свързани със започване на практика на диалог между бизнеса и професионалните училища. Такъв диалог доскоро липсваше. От много години само чуваме обвинения от едната или от другата страна. Едните казват: вие изкарвате неграмотни и неподготвени хора, които ние не можем да ползваме. Другите съответно се оплакват, че няма фирма, които да предоставя възможността за чиракуване. А това е една много добра възможност, която работи много добре в страни, като Германия, Австрия, Швейцария. Младите хора още от училище да имат възможността да работят паралелно и по този начин да изграждат своята професионална квалификация. А фирмите в реална работна среда да могат да ги видят, да бъдат запознати с тях и още в училищния процес да знаят, че могат да разчитат за в бъдеще на тези хора. Това, което можем да кажем засега е, че се радваме, че поне започна такъв диалог и дано той се задълбочи и да има реални резултати в тази област.

Фокус: Има ли инвеститори в региона и доколко условията провокират техния интерес?

Герман Германов: Както виждате не само в нашия регион в последно време няма голяма опашка от инвеститори – чужди и български, защото не трябва да говорим само за чужди, а въобще за инвеститори, които да правят нещо ново, да откриват работни места. Вижте, който и да е инвеститор се интересува от няколко просто неща преди да вземе решение. И не географското положение е основното, на което се разчита, защото както знаете във всички слот анализи, които си правят хората, на първо място се посочва уникално географско положение. Всеки град и всяка област са си с уникално географско положение. Но явно е, че не това е определящо. Доста по-прости нещица интересуват инвеститорът. Това са да речем основните разходи, които той трябва да поеме за съответното производство – ток, вода, газификация. Добрич е област, в която водата е една от най-скъпите в страната. Цената на тока е общо взето еднаква в цялата страна. Цената на газта не е от най-евтините, има региони с доста по-евтина газ. Основното, от което инвеститорът се интересува, е точно наличието на работна ръка. А както вече казахме, такава и неквалифицирана липсва. Взема се под внимание и възможността евентуално общината да предостави някакви предимства. А както знаем Законът за местното самоуправление и местната администрация не дава такива правомощия на общините да дават някакви предимства, освен Законът за чуждите инвеститори, където зависи от класа на чуждия инвеститор, биха могли да ползват някакви преференции. Така че какво остава, защо един инвеститор трябва да избере точно Добрич при наличието на толкова други държави, където му се дават явно по-добри условия.

Фокус: И все пак за да завършим по-оптимистично нашия разговор, кои са най-важните и неотложни неща, върху които трябва да се работи за подобряване на бизнес средата?

Герман Германов: Ако погледнем цялата законодателна рамка, ако погледнем на данъците, които фирмите трябва да плащат, би трябвало ние да сме един рай за инвеститорите. Явно има други невидими или за нас по-видими неща, които пречат и това е по-скоро как работим с това законодателство, как го прилагаме и какво ни е отношението към инвеститорите – наши или чужди. И мисля, че започнаха вече доста мерки да се предприемат или поне да се говори за тях – възможността бизнесът да работи спокойно, а не да обикаля от канцелария на канцелария за вадене на документи. Всичко това много по-лесно би могло да се направи. За съжаление през последните 15 години ние само говорим за електронно правителство. До колкото има някакви данни, въпреки, че те са доста неофициални, в последните десетина години България е изхарчила над 2 млрд. лева за въвеждане на електронно правителство и досега няма на практика никакви резултати. Докато, не говоря за страни като Естония, където отдавна има изградено такова, от 2009 година в държави като Казахстан има закон за електронно правителство и всички документи се вадят по електронен път. Така че явно не е много трудно, но просто липсва политическа воля да се направи. Това може би е едно от основните неща, наред с решаване на проблемите с работната ръка, защото никой инвеститор не започва с хоризонт от половин или една година. Там се говори за един доста по-далечен хоризонт.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА