Главният прокурор Сотир Цацаров: Заветът на Дрангов е България

Главният прокурор Сотир Цацаров в интервю за Радио „Фокус“-Пирин във връзка с отбелязването на 145 години от рождението и 100 години от героичната смърт на полк. Борис Дрангов.

Фокус: Г-н Цацаров, участвате в отбелязването на 145-ата годишнина от рождението и 100-годишнината от героичната смърт на полк. Борис Дрангов. Какво е отношението Ви към българската военна история и с какви емоции се включвате в честванията?
Сотир Цацаров: Отношението ми към българската военна история на първо място е но лично. Лично, защото самият аз имам една много богата библиотека, свързана с българската военна история. В нея, разбира се, достойно място заемат изданията на г-н Узунов, и не само те. Но що се отнася до полк. Дрангов, като започнем от „Помни войната“, като минем дори през пътя му на офицер в моя роден град Пловдив, защото всъщност той започва офицерската си кариера, в 5-и конен полк в Пловдив и завършва житейския си път като командир на 9-и пехотен полк в Пловдив, сега на мястото на казармата на 9-и пехотен полк се издига един много красив мономент, който символизира щик от пушка, така че към делото на Дрангов – само уважение. Ако мога да цитирам един от школниците в Скопие Чудомир, той го нарича „войник и вожд“. От това имаме нужда днес в България – хора, които имат психиката, разбирането, усещането, ако щете дори уважението към околните – на войника и на вожда. Дрангов е фигура, която може да предизвика само респект и уважение. Друг е въпросът колко като полк. Дрангов има в нашата най-нова история, за съжаление.
Фокус: 100 години след неговата смърт, смятате ли, че сме съхранили спомена за полк. Дрангов?
Сотир Цацаров: Аз минах през паметника на полк. Дрангов, минах и през „Дрангова чешма“. Минах с няколко цветя – в знак на уважение. Лично уважение. И паметникът, и чешмата бяха отрупани с венци и цветя. Това е някакъв белег, това е някакъв символ. Същевременно направи ми впечатление – аз имам щастието да притежавам един от първите издадени екземпляри на книгата „Помни войната“, преди 2 години издателство „Еделвайс“ издаде ново издание на книгата. То свърши за броени дни, което също само по себе си показва за какво става дума. Така че не мисля, че Дрангов е име, което е забравено днес. Напротив, не са малко хората, които знаят не просто думите: „Помни войната“. Ние говорим, че сме го запомнили само с това, но не са малко хората, които знаят тази крилата фраза – „Две смърти няма, без една не може“. Негова е. И още една – „Войниците не трябва да бъдат изпращани в бой, те трябва да бъдат водени в бой“. Нещо, което няма отношение към армията.
Фокус: Споменавайки тези фрази от книгата „Помни войната“, мислите ли, че в днешно време заветите на полк. Дрангов са приложими?
Сотир Цацаров: Естествено, че са приложими. Заветите на полк. Дрангов, въпреки, че в много случаи, ние говорим за военна литература, това са съветите за хората, които работят с хора. Това са съвети за хората, които водят хора или поне, които се опитват да бъдат пример за хората. Те могат да бъдат съвети, за мен, за вас, за всеки български политик. Не е нужно да носиш пагони, за да следваш това, което Дрангов учи.
Фокус: Полк. Борис Дрангов участва във войните за национално обединение. Под негово ръководство българското оръжие печели битка, след битка, победа след победа. Какъв трябва да е съврменния прочит на тези събития?
Сотир Цацаров: Нека си припомним пътя – Балканска война, Междусъюзническа, Първа световна война, чак до завоя на Черна. И да си припомним още нещо – че Дрангов има период, в който се отказва от кариерата си на офицер, за да участва в освобождението на Македония. Да си припомним и още нещо – Дрангов има период, в който дори е подсъдим – съди го Пловдивския военен съд и го оправдава за критики срещу тогавашния главен инспектор на кавалерията и тогавашния министър на отбраната. Така че заветът на Дрангов е България. Дали този завет е през някоя от войните, дали този завет е сега, той е един и също – България. Въпросът е да можем да го следваме, а не просто само да го отбележим.
Фокус: Няма как да не Ви попитам и за един актуален въпрос – във връзка със съдебната реформа. Наскоро отново се заговори, че трябват промени на конституционно ниво. Дори председателят на ВКС Лозан Панов проведе среща по тази тема с премиера Борисов. Как си обяснявате неговата активност и какви според Вас трябва да бъдат реформите в съдебната система?
Сотир Цацаров: Активността на председателя на Върховния административен съд е лесно обяснима. За съжаление обяснението, поне за мен, не е свързано с огромна загриженост за бъдещето на съдебната система, а преди всичко с лична загриженост и със загриженост на политически интереси на малка група хора, които участваха и загубиха парламентарните избори, но сякаш не участват в тях, а в изборите за Висш съдебен съвет. Не мога да приема тази рязка, силна и бих казал тотално противопоставяща намеса на политиката в съдебната система. Това е едно. Но в крайна сметка всеки отговаря за своите собствени действия. Дайте да си зададем въпрос – какво всъщност е съдебна реформа. Аз съм бил 20 години съдия, 4 години съм прокурор. За тия 24 години постоянно се говори и прави съдебна реформа. Тя е нещо като това, дето историята нарича „перманентна революция“. С термина „съдебна реформа“ се упражняват всички. С термина „съдебна реформа“ се упражняват огромно количество политици, които, ако бъдат попитани в какво се изразява съдебната реформа, част от тях, особено тези, които седят зад г-н Панов, просто ще кажат, че тя се изразява в смяна на главния прокурор. Добре – смяната на главния прокурор какво ще реши? Или какво ще решат една, две, три бройки нови или стари в прокурорската колегия? Какво е нужно на българския гражданин? – Бърз процес, справедливост, по-малко условни присъди, по-малко върнати дела. Дайте да си припомни само предните два дни – обвинения за корупция в Община Асеновград, обвинения, свързани с нелегален развъдник на кучета във Варна, пресичане на канал за бежанци на аерогара „София“, действия на прокуратурата срещу други организирани престъпни групи. Разбирате ли – прокуратурата работи, колкото и това да е неудобно за някого. Съдът също работи. В съда работят много честни, способни хора. Тези хора нямат нищо общо с противопоставянето, тези хора нямат нищо общо с политиката. Изменения в конституцията? Какво ще доведат измененията в конституцията за бързина и справедливост? Сетете се какво стана вчера – излежал 2,3 присъди, последната, от които за опит за убийство, и грабеж с убийство в София, за 80 лева. Въобще не спекулирам и това не е някаква евтина пропаганда, с която да изместя основните въпроси на деня на заден план. Просто дневният ред на хората, които в момента работят за съдебна реформа, е политика. Този дневен ред не е успял до момента, няма и да успее. Крайно време е да помислим, че съдебната реформа означава само едно – справедливост за хората. Всичко друго са вътрешни ежби, всичко друго са вътрешни противоречия, всичко друго са хленчения от телевизионния екран, които се повтарят вече трета или четвърта седмица. С това никой нищо няма да спечели. Може да спечели Лозан Панов, може да спечеля аз, въобще не ми е това целта, и какво ще спечели българският гражданин? – Същият процес, същите проблеми, същият хода на делата. Това ли целим да променим? Така че дайте да си вършим работата. Това само, ако направим, стига.
Фокус: А вие готов ли сте за диалог по темата с Лозан Панов, за да се изчистят всякакви спекулации?
Сотир Цацаров:Аз никога не съм отхвърлял диалога и, ако някой в момента говори за война, противопоставяне и всичко друго, не съм аз този, който съм започнал. Вашите колеги ме попитаха „ще протегнете ли ръка“, но аз не съм вдигал ръка за война. Просто аз бях обявен, включително и от колегата Панов за носителя на всички грехове и всички злощастия в тази държава и в днешната политическа действителност. Първо не му прави чест, второ – не е справедливо и не е редно това да бъде казвано по такъв начин от съдия от Върховния касационен съд. И най-сетне – ако имам грехове към системата, може би единият от греховете ми е моят глас в подкрепа на г-н Панов. Но всеки се учи от грешките си.
Ливия НИНОВА