Гл.ас Андрей Аладжов: Работейки по структури на  север от каменната арена в Плиска попаднахме на нов, неизвестен досега таен ходник

Гл.ас Андрей Аладжов от Археологическия институт с музей към БАН, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Проучване на структури под кръглата каменна площадка в Плиска, част от трасето на тайни ходници, останки от дървени постройки в периферията на каменната арена и ранната дървена сграда, която я заобикаля, това бяха задачите в началото на археологическия сезон пред вашия екип. Г-н Аладжов какво успяхте да проучите и какви са резултатите от тазгодишните разкопки, на обекта, който е под ваше ръководство?

Гл.ас Андрей Аладжов: Задачите тази година бяха доста амбициозни- две дървени сгради от различни етапи  на столичния период на Плиска, таен ходник, който преминава под кръглата каменна площадка и структури от занаятчийския квартал на Плиска от втората половина на 10 век. Започнахме със структурите под каменната арена където проучихме изхода на тайния ходник, тръгващ от езическия храм в Дворцовия център, продължава на север около 150 метра, след което влиза под каменната арена и излиза приблизително в центъра и. Изходът е със стъпала като много ясно се виждаха падналите греди от входа на ходника. Подът му беше застлан с два реда тухли от двете страни и личаха отпечатъците от дървените греди за стените, т.е. те са го изкопавали на 3 метра дълбочина, подът са застилали с тухли, стените са облицовали с дървени талпи, покривът е бил с плосък гредоред, след което са засипвали обратно тунелът, той не е бил видим на повърхността. Това беше един от най- важните ни резултати, че всъщност каменната арена е свързана с Дворцовия център и то с езическия храм- един от най- представителните обекти в него, наречен още капище. За капищата знаем, че са били парадните църковни постройки в Плиска преди приемането на християнството и там са се обслужвали ритуали, свързани с култовите практики на прабългарите. Връзката на капището с каменната арена за нас е много важна не само като функционално предназначение на площадката, но и като датировка. Знаем, че това капище се датира в първата половина на 9 век, от времето на Крум и Омуртаг, и връзката му с каменната арена, означава че по това време тя вече съществува и е част от този дворцови комплекс, построен най- вероятно по времето на хан Омуртаг. След проучването на ходника, продължихме да вдигаме настилката, защото под камъните личаха редица от основни за дървени стълбове в посока север- юг, разстоянието между дупките беше приблизително през 50 см една от друга и представляват нещо като колонада. За съжаление, хванахме само малък участък от тази по-ранна дървена сграда, предшествала построяването на каменната площадка. Вдигането на квадрите на каменната арена е много трудоемко, настилката е съставена от изключително големи по размери каменни блокове, някои с дебелина до 70 см, вкопани в тогавашния терен, с дължина 1,10 м. Съвсем неочаквано за нас, работейки по структури на север от арената, които са свързани със занаятчийския квартал от следстоличния период на Плиска, проучвайки една от ямите за производство установихме, че тя няма дъно. Продължихме да копаем и на 3,30 м. дълбочина открихме тухлен под. Разчиствайки го, се оказа, че това е тухлен под на неизвестен досега таен ходник, нов подземен тунел, който върви в посока изток- запад. И именно посоката е това, което предизвиква интерес. Всички известни тайни тунели в Плиска, които са 10-11 на брой, са с посока север- юг и всички те са свързани с дворците, т.е. тръгват от дворците или от дворцовия център и излизат на север или на юг. Ние за първи път проучихме трасе на таен ходник, който върви изток- запад. Ако теорията за връзката на всички ходници с дворци е вярна, т.е. би трябвало да има неизвестен дворец, който се свързва с този ходник и това беше изключително неочаквано за нас откритие. Още повече, че за първи път в насипа на ходник, откриваме материал, който ни подсказва неговата ранна датировка от може би края на 8 век. Имаше керамика, която беше много грубо работена, с характеристики от втората половина на 8 век. Всъщност за първи път в Плиска се открива толкова ранна керамика.

Фокус: С каква дължина е трасето на новия таен ходник, което проучихте?

Гл.ас.Андрей Аладжов: 25 метра, но интересното беше, че по протежение на тези 25 метра има денивелация от 60 см на изток.  Изходът на ходника, защото той започва да излиза постепенно на повърхността, трябва да го търсим на изток, което ще е и следващата ни задача. Тази година през месец ноември ще продължим нашия съвместен проект с Ludwig Boltzmann Institute for Archaeological Prospection and Virtual Archaeology във Виена. Това е институт за геофизични методи в археологията и ще се опитаме да проследим с електромагнитометър трасето на тайния ходник, съответно изхода му, началото му и свързаните с него, надявам се дворцови сгради. Надяваме се през ноември да успеем да изследваме целия Вътрешен град с най- модерните геофизични методи. Досега в Плиска е правена много малко геофизика, на ограничени участъци, нашата амбиция е в продължение на пет години да проучим абсолютно цялата територия – както Вътрешни, така и Външния град, който е 23 кв.км. От наша страна в този проект ще участват специалисти от Археологическия институт, ръководител ще бъде проф. Станислав Станилов. Ползата е, че ще се разбере къде какво има на тази огромна площ на Плиска. През миналата година направихме пилотен проект, в рамките на четири дни с геофизиците от Виена и открихме много интересни неща- още един неизвестен досега езически храм, отрихме две нови църкви, една от които кръстокуполна. Досега в Плиска има само една кръстокуполна църка, въпреки че са проучени около 50, всички те дотук са с вертикален план, като тази кръстокуполна църква е във Външния град на Плиска, в непосредствена близост до двореца на архиепископа до Голямата базилика. Засякохме и много други структури, участъци от укрепления на болярски имения, така че тази геофизика ще даде една картина на всички паметници на Плиска, надявам се. За 120 години разкопки ние сме проучили едва около 3% от територията на Плиска. Надявам се с този проект да нарисуваме картината на селищната структура на първата българска столица, използвайки тези нови, недеструктивни методи. Римско- германския централен музей в Майнц също е партньор по проекта „Геофизично изследване на площи от територията на Външния и Вътрешен град в НИАР-Плиска”. И ако трябва да обобщя най- важните резултати от тазгодишното археологическо лято са два- откриването на връзката между дворцовия център на Плиска, в частност езическия храм с каменната арена и откриването на неизвестен таен ходник с посока изток- запад и вероятната връзка на каменната площадка чрез него с неизвестна досега дворцова сграда в Плиска?

Фокус: А при разкопките попаднахте ли на интересни движими артефакти?

Гл.ас.Андрей Аладжов: При проучване на най- ранните периоди на Плиска много рядко има находки, повечето са вече от християнския период. Тази година най- интересната ни находка беше именно от християнския период на Плиска. Това е сребърен кръст енколпион. Той е двоен кръст, отваря се с шарнирче и обикновено вътре има дървен кръст или някакво парче от мощи или някаква друга реликва. С размери е около 20 см дължина и около 15 см височина. Имаме няколко византийски монети от следстоличния период на Плиска и за нас, като учени най- интересната находка беше ранната керамика от втората половина на 8 век в насипа на неизвестния досега таен ходник. Става въпрос за битова керамика, фрагменти от гърнета, не са вещи, които биха могли да се експонират в музея, но за нас са с много висока научна стойност, защото досега не е откривана толкова ранна керамика в Плиска и много от специалистите дори бяха стигнали до там да отричат съществуването и в 8 век. Керамиката е вторично опушвана на огън, със сивочерен цвят, с малко украса от врязани хоризонтални линии, които се врязват с грънчарски гребен.

Ивелина ИВАНОВА