Гл.ас. Андрей Аладжов: Тайният ходник с ориентация изток- запад в Плиска има не само научна, но и висока експозиционна стойност

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Гл.ас.д-р Андрей Аладжов от НАИМ на БАН пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Аладжов завършихте почти едномесечно проучване на тайния ходник с ориентация  изток- запад в Плиска. Какви са резултатите от разкопките?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Тази година успяхме да разкрием изцяло до 30 метра от трасето му. Ходникът е ориентиран изток-запад. Дълбок е 3,20 метра от съвременната повърхност. Подът му е настлан с четири реда стандартни римски тухли, с размер 30/30. Ходовата част е широка 1,20 метра. Острани са разположени половинки тухли, които са носили подпорните стени. Покривът му е бил от дървени талпи. Следи от горяла дървесина се намираха върху тухлите. Покрит е бил и с пласт глина, така че повърхността по нищо не е личало, че има подземен тунел. Интересно в структурата на ходника е, че на няколко места са насипани горели  камъни, между които има керамика, която се датира от втората половина на VIII век, т.е. по това време ходникът вече е престанал да функционира. Като подземенен тунел най- вероятно е бил използван до средата на VIII век. Това е най-ранната структура, въобще проучвана в старата столица. Според данните от  геофизично проучване, ходникът на запад завършва в сграда. Знаем, че всички ходници са свързани с дворци, най-вероятно тази сграда също е неизвестен досега дворец, който се надяваме догодина  да успеем да проучим, разбира се всичко зависи от финансирането и времето, с което ще разполагаме. В източна посока ходникът прави завой на югоизток и най- вероятно се насоча към дворцовия център.  През пролетта отново ще се проучи с геофизика накъде отива ходникът. Според мен има две опции- или се свързва с дворцовия център на Плиска или  с източната крепостна стена. Някои от ходниците извеждат от дворците към крепостните стени с тайни проходи, това са т.нар аварийни ходници, като в случай на опасност владетелят може да излезе тайно от крепостта. Но, това са въпроси, на които ще можем да отговорим през следващия сезон.

Фокус: Проучвахте ли и други структури?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Горните пластове над ходника са от първата половина на X век до средата на XI век, проучвахме т.нар. от нас занаятчийска зона на Плиска. Тя  е характерна с тухлено-каменни пещи за производство най- вероятно на метал или стъкло. Дотук са проучени шест пещи, което говори, че следстоличния период на Плиска мястото се населва от занаятчии. Градската структура не е строго обособена, както преди. Обикновеното население е живеело извън крепостта, докато в следстоличния период то отчасти заселва и вътрешния град. Тази зона се развива северно от Цитаделата. Характеризира се с многобройни пещи. Те са изградени от тухли и камъни, споени с хоросан. Имат предпещно пространство, а самата пещ е с тухлен свод. Направени са прецизно и най-вероятно са за производство на метал и стъкло, но предстои да разберем. Не успяхме да проучим пресечната точка между горелият таен ходник от Крумовия дворец и новия ходник. Надяваме се догодина и това да успеем, защото досега пресечна точка между ходници не е проучвана в столицата Плиска. Горелият ходник , с който би трябвало да се пресечи нашият,  излиза от Крумовия дворец. Знаем, че той  е засипан през 811 г., когато Никифор I опожарява Плиска, т.е. ние знаем датата на горелия ходник. През 811 г. той е престанал да функционира,  а от пресечната точка с другия ходник можем да разберем дали са синхронни или някой от тях е по-късен или по- ранен.

Фокус: Убедени ли сте вече, че ходникът с ориентация изток- запад е най-ранната проучвана досега структура в Плиска?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Да, така излиза. Мисля, че е една от най-ранните структури.

Фокус: Още в началото на разкопките попаднахте на интересна керамика, какво още открихте като  движими находки?

Гл.ас. Андрей Аладжов: В горните пластове над ходника, които, както вече казах  са от X до началото на XI век, откриваме обичайните за този период на Плиска апликации, коланни накрайници, тапицерски гвоздеи и др. Интересни са два печата, които открихме. Още не са разчетени, но скоро ще знаем на кого са. Обикновено са на византийски сановници, които са резидирали в Плиска и са водили кореспонденция, но може да са и на някой български управител. Ще видим. Печатите са оловни и кръгли с големина колкото съвременните 50 ст.

Фокус: Най-важният резултат от тазгодишните проучвания?

Гл.ас. Андрей Аладжов: Най-важното е, че открихме 30 метра от трасето на тайния ходник. Той има не само научна, но и много висока експозиционна стойност, защото рядко се откриват такива подземни съоръжения в Средновековието. Много често колеги от чужбина не могат да повярват, идвайки тук,  че такова нещо съществува. Ще бъде интересно и за туристите, които посещават Плиска, да видят този подземен ходник. Така че, освен чисто научната дейност, успяхме да обогатим и резервата с още един обект за туристическо наблюдение.

Ивелина ИВАНОВА