Гл.ас.Бета Хараланова, РИМ- Шумен: Притежаваме изключително ценни материали и експонати, свързани с фотографското изкуство

Гл.ас. Бета Хараланова от Регионален исторически музей- Шумен пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус:Изключително впечатляваща е  изложбата „Светлописците на Шумен”, която е представена в Мраморното фоайе на музея. Г-жо Хараланова защо точно такава изложба?

Гл.ас. Бета Хараланова: Това е поредна изложба на музея, но първа от такъв характер. Тя отразява историята на фотографията  в Шумен от края на 19 до 30-те години на 20 век. Гордеем се, че в нашия град през 1850 година се прави първата снимка в България, не първата снимка на българин, която е от 1842 година на Анастас Йованович, тя е правена в Австрия. Тук през 1850 година пътуващ фотограф, засега името му е неизвестно, е заснел първият български оркестър с Михай Шафран. Това е снимка, която сме показвали и в други изложби, в наши издания, но така или иначе е гордост за Шумен. Правим тази изложба, защото притежаваме изключително ценни материали и експонати, преди всичко предоставени от наследниците на фотографската фамилия Маркарян, известна не само в Шумен, не само в България, но и в Европа. Родоначалниците на фамилията Врам Маркарян и двата му сина Арам и Марк Маркарян са учили фотография в Австрия и Германия. Изложбата е много интересна и наистина показваме изключителни експонати. Например, фотоапарат от края на 19 век, който по скоро прилича на локомотив. Това  е апарат, който се е захранвал и осветявал с пушек и е работел със стъклени негативи. Експонатът прави впечатление, поне на мен не ми е познат до този момент и мисля, че дори в Националния политехническия музей не съм виждала експониран такъв. Показваме поредица от т.нар мехови фотоапарати. Те не са само любителски, а преди всичко професионални. От края на 19 век са, интересно е, че голяма част от тях са използвали магнезиева светкавица. Показваме и такава магнезиева светкавица. Втората група фотоапарати в изложбата са боксовите, или кутиите. Това са вече по-нови, усъвършенствани, а като казвам по-нови имам предвид, че са от 20-те години на 20 век. Внасяни са предимно от чужбина, от Европа. Заедно с тези фотоапарати показваме и сътветната техника, която е била необходима за проявяване на снимка- фотоувеличители, фотографска преса, заглаждащи фотографски ножове и др. Всичко това е от ателието на известната фамилия Маркарян. Целта на изложбата е не само да покаже фамилия Маркарян и тяхната история, но да покаже първите светлописци в Шумен. Първи фотограф в Шумен е Христо Златаров. Роден е в Трявна, учи фотография в Браила, от там се премества и  идва в Шумен, прави свое собствено ателие и на гърба на негови снимки ние виждаме текста „Светлописалница Х.Златаров, България, Шумен“. Самият Златаров е бил много особен характер, както го описва и неговият племеник Димитър Сребров, който е бил известен търговец, а къщата му се изполва и до днес. Димитър Сребров описва своя родственик като надменен човек, но много добър майстор фотограф. Поради това, че е бил известен е казал на своите родственици- вие ще се казвате Среброви, а аз ще съм Златаров. Освен Христо Златаров, в края на 19 век идват и други известни фотографи, които са работели и в Русе, правят  свои съвместни ателиета Русе- Шумен, както и само в Шумен. Сред тях са Самуел Гелч, Франц Бауер, той е имал фотоателиета в Браила, Букурещ, Русе, Шумен, Бохос Бояджиян, фотография „Светлина“, фотография „Левски“ и още много. Анастас Белковски също, който е много известен и придворен по- късно фотограф, но той е бил в Шумен, бил е във Видин, в Сливен и в други градове. Впечатление в изложбата прави това, че повечето снимки са портретни. Благодарение на това имаме запазени изключително много фотографии на нашите най- видни възрожденски и следосвобожденск дейци- Добри Войников, Панайот Волов, Илия Блъсков и др. От 1900 година разполагаме с панорамна снимка, която показваме в оригинал. Тя се състои от четири части. Неин автор е Врам Маркарян, родоначалникът на фамилията. Той е роден в Турция. Покрай арменските събития и другите настъпили политически промени,  в края на 19 век се премества в Шумен. Роден е 1869 година, учи фотография в чужбина, пристига в Шумен като първият му учител е Самуел Гелч, след като Самуел Гелч напуска града, Врам започва самостоятелно да се занимава с фотография в Шумен. През 1896 година построява собствена къща на пл. „Оборище“, сега тя е преустроена, но съществува. Фотос на тази къща, със съответния надпис той яизползва като гръб на всички свои снимки. Един научен работник, един изследовател на историята на фотографията може да научи изключително много не само за фотографираните личности, но и от гърба на снимката- както за историята на един град, така и за историята на самия фотограф. На гърбовете на снимката фотографите са помествали и наградите, които са получавали. Ако виждате тези емблеми с лица на различни императори или личности, това са всъщност наградите. Например, Самуел Гелч е получил бронзов медал на първото изложение в Пловдив през 1892 година. Има фотографии, които в началото носят образите на три награди, а в последствие стават например пет.

Фокус:Казахте, че фамилията Маркарян е позната не само в Шумен

Гл.ас. Бета Харалнова: Така е, например изложби на Марк Маркарян  са гостували във Виена, Дрезден, Магдебург, Херсон, Дебрецен, Будапеща, Кайро, Хонк Конг и др.  Той е роден в семейство, свързано с фотографията и е известен като изключителен фотограф сред шуменската общественост. Снимал е много фотоси от историята на Шумен, но не само в студио, но и историята на целия град. През 1951 година е бил назначен за първи директор на държавното фотографско предприятие в Шумен. Марк Маркарян работи повече от 20 години в Историческия музей и всъщност негово дело са всички фотоси в експозицията, която е направена. Затова и в изложбата сме отделили място за  интериорни снимки и монтаж и интериор на ателието Маркарян, а не бива да забравяме и уличните фотографи, които с черния чаршаф през главата са снимали хората, които са се разхождали. Каним и всички посетители да си направят така актуалното селфи в това импровизирано ателие, пред един миг от историята на нашия град. През  1935 година Арам Маркарян, брат на Марк Маркарян създава, както е записано в документите,  Първото българско художествено ателие, т.е. той прави първите снимки върху порцеланови подложки.

Фокус: Паралелно с изложбата обявихте и дарителска акция и ученически конкурс

Гл.ас. Бета Хараланова: Дарителската акция се нарича  „Продължители на първите светлописци“ и шуменци да потърсят и да дарят на културната институция свои стари фотоапарати или принадлежности към тях. Вече са се отзовали над 15 дарители. Сред последните фотапарати, които ни донесоха беше апарат Байрета. Очакваме не само най- стари, но и всякакви апарати, които са запазени. Дарителската акция тръгна много добре и тя продължава до 20 ноември. До 20 ноември очакваме и снимките в ученическия фотоконкурс „Улови миг историята на Шумен“, който е за   ученици от първи до 12 клас. Целта е да се пробуди интересът на младото поколение, което опознавайки историята на Шумен да я запечата на своите телефони или фотоапарати. Най-добрите снимки ще бъдат наградени от специално жури и ще бъдат включени в изложба, организирана в РИМ – Шумен в Деня на дарителя.

Ивелина ИВАНОВА