Гл.ас. Бета Хараланова, РИМ- Шумен: Хората в село Задунаевка почитат изключително много Христо Ботев, а 2 юни се чества с голяма тържественост

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

 

Гл.ас. Бета Хараланова, Регионален исторически музей- Шумен пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус: Регионален исторически музей- Шумен проведе поредната си научна експедиция на територията на Украйна от 16 до 22 юни. От първата експедиция през 2009 година досега усилията на музея бяха насочени към украинските села Кулевча и Заря. Г-жо Хараланова кои селища посетихте тази година и какви бяха задачите?

Гл. ас. Бета Хараланова:  Тази година решиме да посетим Задунаевка, също бесарабско село. Поводът е 170-тата годишнина от рождението на Христо Ботев, който е бил учител там. Целта ни беше не да проверим как се тачи паметта на Христо Ботев, защото тези, които са посетили селото пишат за годините, когато Ботев е бил там. Нашата цел бе същата, както и при теренните проучвания в другите селища- да проучим доколко се съхраняват българските традиции и обичаи, какво е българското самосъзнание, дали и доколко местните жители се чувстват българи. Село Задунаевка се намира в Одеска област, на 240 км от Одеса, на 50 км от Болград. За първи път посещаваме село от Арциски район. Селището е сравнително малко, към настоящия момент неговите жители наброяват около 1000-1200 души, докато в Кулевча например са 4 800, в село Заря-  около 7 300 души. Още с пристигането ни пролича българският дух и нашето старо гостоприемство. В  първия ден ни посрещна кметът Дмитрий Димитриевич. Селото почти не се отличава от останалите, в които сме били. Може би е малко по- изостанало, вероятно заради голямата отдалеченост от областния град, а и е по- малко. Много от младите хора идват да учат и живеят в България. Това е сериозен проблем, в училището намалява броят на учениците, а детската градина се посещава от 26 деца, поне през лятото. На следващия ден започнаха и нашите срещи с българите от селото. То е основано през 1822 година, тогава получава статут на такова, а иначе първите заселници се появяват 1816-17 година. Интересно е, че изследователи посочват, че това са българи от Пловдив или Сливен, но по думите на  възрастни хора има преселници от Варна. Допускам такава възможност, тъй като в ежедневната си реч те изпозват редица български думи,  докато в някои други села българските думи бяха  видоизменени, с по- руско звучене. Например, разказвайки за зимните празници хората от Задунаевка изполват думи като лук, б аница, яхния.  Ние не сме езикезове, но наистина личи, че няма т.нар. македонски или  тракийски говор, а просто по- балкански, както е в Сливен или Варненския край. През 1890 година е открита тяхната църква „Св. Успение“. Един от въпросите при разговорите ни с различни информатори беше по какъв начин са успели да съхранят  храма. Известно е,  че по  Сталиново време и особено след 1945 година църквите в Съветския съюз, в голяма част са били съборени. Историята, която разказват тук, е че когато големите метални въжета са били поставени, за да съборят купола на църквата трима души от селото с един удар, с един замах са успели да ги разкъсат и така са успели спасят храма . И тримата са попаднали в затвора за тези си деяния. Били са затворени около една година, на единият човек му беше много трудно да говори  за това, явно спомените много тежат. След 60-те години църквата е била превърната в музей, след това е била пригодена за спортна зала, в която са се провеждали  тренировки по борба и вдигане на тежести. След 1989 година църквата е възстановена като храм, със свещеник. Новият отец е успял да събере спонсори и да извърши основен ремонт. Кметството се помещава в Дома на културата. Пред него се намира Паметник на загиналите във войните. В Първата световна война са загинали  около 60 души. Паметникът е от 1966 година. Плочата с имената завършва с  думите на  Ботев :Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!. Изключително голямо уважение към Христо Ботев.  Има много красив негов паметник в цял ръст, открит 1991 година. Негов  автор е българският скулптор  Георги Неделчев. В училището в Задунаевка, именувано на името на великия поет и революционер  има бюст на Ботев до българското знаме. При пристигането си в селото, ние също отдадохме почит пред великия българин, поднесохме венец, който донесохме от България. В училището е обособена специална Ботева стая. В нея е устроена изложба, дарена от Врачанския музей. Децата там учат български език. При нашето посещение на дъската беше изписано – Диктовка по „Шибил“, като ни обясниха, че децата сами са изявили  желание за диктовка по българрски разказ или стихотворение. Училището е голямо и добре уредено, но с намаляващ брой деца. В селището има четири главни улици, които са много дълги. Една от тях носи името на Ботев.

Фокус: А какво ви направи впечатление по отношение на обреди и обичаи, запазени от преселението в България?

Гл.ас. Бета Хараланова: В тази връзка от проведените разговори с хората  от Задунаевка стана ясно, че  доскоро са правили Сурваки и Коледуване. Характерен е религиозният празник „Звезда“, който записахме и в село Кулевча. Той се прави по Нова година и е свързан с обикаляне на къщите. Характерни са били и седенките. Разпитвахме и за носиите- върху ризата е обличан сукман, който се завързва с  пояс, а задължително главата е покрита с кърпа. Запазени са българските имена Коста, Мария, Стояна, Злата, Иван е много разпространено, имена, които също  говорят за българският им произход, че пазят българската памет и традиции. Фокус: В село Кулевча вие имахте интерес към облика на селото, към неговите къщи. Гл.ас. Бета Хараланова: Да, и в Задунаевка разговаряхме за къщите. В началото те са строени от кирпич, но в последствие започва да се използва камък от близката до селото каменна кариера. Като визия са почти еднакви- много стаи наредени една до друга. Във всяка една къща има проводник- стаята, която се използва само за сватби и погребения. В Кулевча тази стая се нарича Голямата къща. Имат много хубав музей. Една от залите е посветена на Христо Ботев, представени са  копия на снимки и материали, а в другите две зали е представен битът на селището, с интересни оригинални материали и снимки от историята на селото. Имат много известна школа по рисуване. Децата са завоювали много награди и отличия. На две стени бяха показани дипломи и грамоти. Впечатли ме това, че децата нямат стативи, а правят импровизация от дървена дъска, поставена върху стол, така рисуват. Но го правят успешно. Интересно е, чеЗадунаевка  вероятно е  едниственото село в цяла Украйна, което организира футболен турнир на фамилии. Цели фамилии състамят един отбор, като се включват от децата до прадядовци.  В селището хората говорят с годост за този турнир. Върху герба на Задунаевка е изобразена вятърна мелница. Още в самото начало, с идването на първите заселници, през 1827 или 1837 година е построена първата вятърна мелница. И до днес се  пази една като спомен. Доста далеко е извън селото, за жалост се оказа, че е в окаяно състояние и ако не се консервира, реставрира и този спомен ще бъде унищожен. Като цяло сме доволни от наблюденията и интервютата, които осъществихме, но не мога да кажа, че сме завършили напълно нашите проучвания. Вероятно и тук, както и в Кулечва, експедицията ще има няколко етапа.

Фокус: С какви хора се срещпахте и разговаряхте?

Гл.ас. Бета Хараланова: НМного бяха проведените интервюта. Например, успяхме да запишем трима от бившите кметове. Те разказваха  как се е развивало селото, какво е построено, например Домът на културата е бил построен през 1966 година, с 800 места. Но трбва да кажа, че това, което впечатлява на прима виста е, че  всички говорят за Христо Ботев. Тачат го и го милеят. Ние посетихме къщата, където е живял Ботев. Тя е е реставрирана, купена е от българин. Върху къщата,  е поставена паметна плоча, на която е посочено ,че в този дом е живял българският революционер и учител Христо Ботев. Разгледахме къщата,  голяма е, но е празна. Сред хората, с които разговаряхме имаше мъж на 90 години, имаше учител по история. Трябва да кажа, че не е лесно да се  провеждат такива интервюта. Например излизахме вечер, когато хората са се събрали на приказка, на „дернек“ го наричат, в Смядово използват този израз и се получаваха много хубави разкази. Но още веднъж ще кажа, че въпреки изминалите години паметта за престоя на Христо Ботев в този райно се пази свято. Знаят стихотворенията на Ботев, пеят песни, посветени на Ботев. Празнуват тържествено 2 юни, канят гости от Одеса, от българското общество, сегашният посланик Красимир Минчев е бил сред гостите. Велик поет и голям революционер отдал живота си за България, така говорят хората тук за Ботев. И са горди. Горди са, че живеят в село, в което Ботев е бил учител. Ние можем и да ги разпитваме за нещо, свързано с историята, но пръвата им дума е за Ботев.

Ивелина ИВАНОВА