Гл.ас. д-р Андрей Аладжов, НАИМ- БАН: Над 400 монети и около 25 фибули са открити при предварителното проучване на новостроящия се участък от АМ „Хемус“ край село Градище

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Над 400 монети и около 25 фибули са открити при предварителното проучване на новостроящия се участък от АМ „Хемус“ край село Градище, каза пред Радио „Фокус“- Шумен гл.ас. д-р Андрей Аладжов от НАИМ- БАН. Монетите са бронзови, с малък номинал, от втората половина на 4 век. Гл.ас. д-р Андрей Аладжов уточни, че са характерни за всички римски селища. „Предполагаме, че тази част на селището е била обособена за производство на керамични съдове, открити са 7-8 пещи за изпичане на керамика“, каза гл.ас. д-р Андрей Аладжов. Най- ранните данни, че на това място е съществувало селище са от 1200 пр.Хр. „Изоставено е около 1000 година пр. Хр., втори път в средата на 5 век, съществувало и  през 9 и 10 век“, заяви археологът. Той посочи, че  римското селище край Градище е известно в литературата още от 20 век.  През 2015 година е било регистрирано и на археологическата карта на България. „Селището е интересно с това, че се преплитат  три епохи- бронзова, римска и средновековна. Интересно е да се види, че бронзовата епоха няма нищо общо с другите две, докато средновековните хора са преизползвали римските градежи, за да изградят своите жилища. За нас е интересно да видим какъв е бил битът на обикновеното население на това селище, което е било сателитно на Плиска“, каза  гл.ас. д-р Андрей Аладжов. Сред интересните находки на терена е открития в последните дни римски пергел. „Такъв рядко може да се види дори и по музеите. Той  с дължина 50-60 см., използван е за строителство на каменни сгради, изработен е от желязо“,  обясни археологът. Работата на обекта продължава вече втори месец, като усилията са насочени към освобождаване на ключови участъци на бъдещото трасе на магистралата. Регистрирани са три глинобитни праисторически жилища, по които археолозите все още не са работили. „Още два месеца ще бъдат нужни за пълното проучване на малка част от обекта. Предварително с геофизика е установено къде има структури, които трябва да се изследват. В най-западната част се обособи пространство около 150-200 метра, оградено с ров, от късната бронзова епоха- 1200 години пр. Хр.“, каза гл.ас. д-р Андрей Аладжов. В една от проучваните ями, археолозите са открили три питоса за съхранение на жито, като и пет черепа. „Не съм антрополог, но внимателен оглед на черепите подсказва, че са на млади индивиди, най- вероятно момичета. На този етап допускаме няколко хипотези за причината за обезглавяването им- част от жертвоприношение, случило се е при нападение,  или е  наказание за кражба на храна“, каза гл.ас. д-р Андрей Аладжов.

Ивелина ИВАНОВА