Гл.ас. д-р Андрей Аладжов от НАИМ- БАН: В обекта, върху който работим по трасето на бъдещия участък от АМ „Хемус“ край село Градище, се откриват три основни исторически периода

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов от НАИМ- БАН, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г-н Аладжов, вече повече от месец работите на терен от бъдещия участък от АМ „Хемус“, близо до село Градище, попаднахте ли на интересни находки?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: От 19 юни работим на обект, който се нарича „Градище 4“, а по общата номерация на обектите по АМ „Хемус“ е №88. Ще приключим на 20 август. Обектът е доста голям, дълъг е 1 километър, многослоен. В него се откриват три основни исторически периода- от късния Рим, от Ранното Средновековие, има малка част Късно Средновековие и доста голяма част от обекта е заета от къснобронзово селище, късна бронзова епоха- от 1200 години преди Христа. Още от началото на 20 век е известно римско селище „Градище“, тук са откривани доста находки, свързани с късноримския период, включително и фрагменти от мраморна статуя. Има и голямо монетно съкровище от над 3000 монети. През 2015 година от НАИМ към БАН проведохме теренни издирвания по трасето на магистрала „Хемус“ в област Шумен и на мястото, в което сме в момента, бе видно, че има доста следи от живот от минали времена, като тогава преобладаваше римската и средновековна керамика. Впоследствие това наше наблюдение се потвърди и всъщнност сега правим предварителни  разкопки, за да можем да установим точно границите на обекта и след като конкретизираме обхвата му, той да може да се проучи изцяло. Затова и започнахме да проучваме толкова голямо разстояние от  1 километър по трасето на магистралата, като вече 700 метра отпадат като потенциален обект и за нас остават около 300 метра. От Ранното средновековие, 9-10 век, което е синхронно на първата българска столица Плиска, сме открили досега само две землянки. Това са вкопани жилища, които са били масовият тип жилища в Средновековието. Те са квадратни, с големи около 3,5- до 4 м. В тях се открива огнище, понякога и зимници- дълбоки ями, в които са съхранявани хранителни продукти. Основният период на обекта е късноримски период,  4-5 век. Откриват се стопански съоръжения, навеси, огнища, пещи. Попаднахме на голяма къща с каменни основи, която вероятно също е била със стопанско предназначение, защото в нея се откриха много хромели, големи съдове за съхранение на жито, както и части от амфори за пренос на вино. Характеристиките на обекта показват, че това е периферия на същинското селище, в която откриваме преди всичко съоръжения и структури, свързани с производство на храна, стопанска дейност, откриват се много животински кости, най- вече от едър рогат добитък и прасета. Интерес в този обект предизвикват доста загадъчните ями, отново от късноримския период. Първоначално това са били ями за съхранение на хранителни продукти, но впоследствие явно са имали някаква култова функция, защото в една от ямите намерихме три черепа на обезглавени хора, като в устата на единия имаше монета на  император Констанций от 4 век.  Продължаваме да работим върху тези ями, в дълбочина почти 3 метра, доста е трудоемко да ги изчерпиме, но сме си поставили за цел да проучим колкото се може повече от тези ями. Работим в синхрон със строителите на магистралата. Нашата цел е да освобождаваме поетапно части от трасето, които са по ключови и изискват повече време- като подлези, водостоци, и точно  върху тези участъци сме се съсредоточили.

Фокус:Имате ли вече предположение, някаква работна хипотеза за тези три черепа?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов:Най- вероятно става въпрос за някакво наказание. Тези дълбоки ями са били използвани за съхранение на жито, в тях се намират огромни глинени съдове- питоси. Най- вероятно тези хора са били наказвани, защото не са погребани по нормален начин. Не е нормално ди ти отрежат главата  и да я хвърлят в една яма, още повече, че не са поставени по някакъв особен начин, в обособено пространство, което да подсказва някаква почит към мъртвеца. Напротив, главите са хвърлени буквално, дори едната беше по лице в земята. Засега предполагаме, че това е свързано с някакво наказание, например, че това са крадци на жито или храна въобще. Друг вариант, съществуващ в античността и средновековието  е, че това са хора, които  по някакъв начин излизат извън рамките на нормалното поведение, от които околните се страхуват и се опитват да ги обезвредят. Надяваме проучването на другите ями да хвърли яснота какво точно откриваме. В западната половина на обекта се откри част от селище от късната бронзова епоха, от 1200 години преди Христа, което се състои от наземни глинобитни жилища. Тази част от обекта все още не сме започнали да проучваме, намира се в самия край на бъдещото трасето и засега не пречи на строителите. Самото селище е доста трудоемко за проучване, под падналите стени на жилищата се открива жилищният инвентар, трябва много внимателно да се почисти, да се документира, необходими са реставратори на обекта.

Фокус:Освен структури, отривате ли и движими находки?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов:Има доста римски находки, например фибули от 4 век. Това са безопасните игли на античността, но освен чисто утилитарна функция, те са имали функция на бижу. Били са доста украсени, закопчавали са наметалата на рамото. Масово са били изработвани от бронз, но тези които са по- представителни, за по- богатите хора са били от сребро. Самият лък, в който влиза в иглата, обикновено е много богато орнаментиран, с инкрустации, понякога със скъпоценни камъни.Открихме няколко много хубави късноримски фибули, над 300 монети от 4-5 век римски, някои от които също си заслужават да бъдат експонирани във витрина, инструменти, железни ножчета, сърпове, оръдия на труда, части от лопати, ведра. Проучваме и римски кладенец, вече сме  на дълбочина 3 метра в него, като днес, наприер излезе кука от кофа, паднала в кладенеца.

Фокус: С какъв екип работите, имахте ли проблеми с дъждовете?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Екипът е от 12 археолози, от НАИМ, от РИМ- Шумен, колеги от страната, стажанти, докторанти и магистри по археология, 85 работника, имаме консерватор, геодезист, дигитализатор.Досега нямаме дъждовен ден, разминаваме се с водата. Дъждът не ни е пречил,  напртоив теренът омеква и се работи по- лесно. Сега предварителното проучване продължава до 20 август, а вече пълните проучвания на тези 300 метра ще продължат през октомври, ноември и декември.

Фокус:Предвидени ли са планови разкопки на обекта ви на територията на НИАР „Плиска“, на кръглата каменна площадка?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов:В Плиска са предвидени разкопки от 6 ноември до края на месеца. Там ще продължим вдигането на каменната настилка в останалите четири участъка от Каменната арена и да проучим изцяло ранната дървена сграда под площадката, като след това възстановим наново настилката. Регионален исторически музей- Шумен е спечелил проект за отводняване на обекта, като ще се изгради още малко инфраструктура, ще бъдат поставени и постери.

Ивелина ИВАНОВА