Гл.ас.д-р Стоян Николов, НВИМ: Александър Протогеров е посветил живота си на общонационалния идеал за свободна и обединена България

Гл.ас.д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей в интервю за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин по повод 150-та годишнина от рождението на генерал Александър Протогеров, която ще отбележим на 28 февруари.

Фокус: Д-р Николов, в началото на нашия разговор нека започне с отговор на въпроса кой е Александър Протогеров?

Стоян Николов: Александър Протогеров е един виден македонски българин, един от плеядата български офицери от Охрид, носител на едни възрожденски традиции. Той е един от символите именно на тези поколения българи, които посвещават живота си на общонационалния идеал, който с поколения продължава при създаването и възстановяването на българската държавност. Реално в първите десетилетия на Трета българска държава тези поколения са посветени на борбата за освобождение и обединение на всички българи под една държава стряха. Именно генерал Протогеров, като много от българите от поробените, откъснатите от отечество земи, решава да посвети живота си на осъществяването на този блян.

Фокус: А защо в историята е запомнен като един от най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи?

Стоян Николов: Първо трябва да отбележим, че той участва, а дори в определени моменти е ръководен деец на най-големите организации на македонските българи. От една страна той е един от активните дейци на Върховния македоно-одрински комитет. По-късно при доброволното разпускане на Върховния македоно-одрински комитет, Протогеров взима участие във възстановяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След смъртта на Христо Чернопеев вече става и член на ръководството на ВМОРО. След Първата световна война и втората ни национална катастрофа Протогеров е един от дейците, които отново възстановяват организацията, водят борба срещу гръцката и сръбската тирания в Егейска и Вардарска Македония. На практика се получава така, че целия му живот е посветен на борбата за освобождението на македонските и тракийски българи.

Фокус: Протогеров е имал блестяща военна кариера. В какво се характеризира тя?

Стоян Николов: Трябва да отбележим, че неговата военна кариера започва още с постъпването му във Военното училище през 1882 година. Още през 1885 година преди да стане офицер, като юнкер взема участие във Сръбско-българската война – въоръжената защита на нашето Съединение. Тогава той е включен в състава на 7-ми Пехотен Преславски полк, участвал в сраженията при Сливница и Пирот. По-късно неговото йерархично израстване продължава. Едва 1887 година завършва военното училище, като става подпоручик и служи в различни пехотни части.  1890 година вече е поручик, 1894 година е капитан. Служи като адютант в Първа бригада на 5-та Пехотна дивизия. След това е дружинен командир в 32-ри Загорски полк. Характерно за много от българските офицери е започването му да действа като македонски деец, вземайки участие в дейността на офицерските освободителни братства и ръководител на голямата организация на братствата в Русе.  Естествено с влизането му начало на чети в поробената част на отечеството, периодично поддава рапорти, напуска редовете на българската армия. След участието му в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание  отново се връща на служба. Тук е момента да отбележи и организационните му умения, които са свързани не само с дейността му като македонски деец, но и като военен командир. Неговия принос е безспорен в създаването на една военно времена структура през Балканските войни – Македоно-одринското опълчение и неговите партизански части. По-късно Александър Протогеров е и бригаден командир  на 3-та бригада от Македоно-одринското опълчение, която има съществено принос в отстраняването на корпуса на Явер паша. След това още преди България да се включи в Първата световна война, Александър Протогеров е от дейците, които именно използвайки опита си от Балканската войни предлагат българите от Македония, които не са български граждани, но са съществени кадрови за състава на българската армия да се включат в една военно времена структура – кадровата дивизия, която по-късно прераства в 11 – та Пехотна македонския дивизия. Вече с мобилизацията на българската войска през септември 1915 година той е и командир на 3-та бригада от 11-та Пехотна дивизия, като бригадата се проявява при бовете при Удово, Уланци, Криволак, Градец. През цялата Първа световна война 11 – та Пехотна македонския дивизия е в състава на втора армия и се бие по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой.

Фокус: Смята се обаче, че генерал Александър Протогеров е една от най-подценяваната фигура от македонското освободително движение. Защо е така според Вас?

Стоян Николов: Трябва да отбележи, че като деец на Върховния комитет дълги години, общо за върховистите в национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, соц историографията даваше изключително негативни оценки, силно идиологизиране за сметка на  левицата в национално-освободителното движение. Върховистите като цяло бяха заклеймявани като „оръдия на двореца“, „проводници на политиката на Фердинанд“ и така нататък. Това естествено е една пресилена оценка. Аз като историк трябва да отбележа, че един деец като генерал Александър Протогеров, посветил живота си с десетилетни действия за отвоюване на българщината, има своите многобройни положителни качества и прояви, но естествено има и факти, които като историк не мога да не отбележа. Александър Протогеров е противоречива личност като всеки един революционен деец. За съжаление и към момента може би в определена част от обществото продължава инерцията относно генерал Протогеров от соц периода – да бъде заклеймяван именно с клишета. На практика наистина генерал Протогеров е една от големите личности в национално-освободителното ни движение със своите положителни и отрицателни качества.

Фокус: Александър Протогеров е сред дейците на ВМОРО, които не одобряват действията на Тодор Александров по време на Септемврийското въстание от 1923 година и намесата на организацията във вътрешната политика на Царство България. Какво точно се случва между тях двамата?

Стоян Николов: Това е една много интересна тема. Големия изследовател на национално-освободителното движение в Пиринския край – Димитър Тюлеков детайлно изследва тези отношения. Трябва да отбележим, че за съжаление след втората национална катастрофа вътрешната македонска революционна организация като част от държавния живот на Царство България също изпада в своеобразна изолация. Ние сме победена държава, трябва да разчитаме на помощ и от чужбина, за да продължим борбите. Затова и започват едни чисто тактически разногласия как да се вземе тази помощ. Започват и едни контакти с представители на Съветска Русия, която води изключително агресивна политика с идеята да изнася революция в цяла Европа. Трябва да отбележим, че по това време Съветска Русия организира една крупна военна организация с оръжие, военни съветници, злато за кемалистка Турция, което  допринася за успеха на кемалистката революция и за отблъскване на гърците и налагане на кемализма в бившата Османска империя и създаването на съвременна Турция. Именно следейки този пример дейците на организацията също решават да започнат контакти със Съветска Русия. Същевременно организацията е държава в държавата за Пиринския край и много активно пази завоюваните от нея позиции в региона, защото именно Пиринския край е базата от която тя може да действа във Вардарско и Егейска Македония. Това по същество дублира държавните функции в този край и при започналите консултации на комунистическата партия и ВМРО се постига съгласие комунистическата пария да не започва въстание в Пиринския край за сметка на което ВМРО ще пази неутралитета спрямо комунистическите групи. Но комунистите не спазват своето обещание и на организационната територия започват революционни действия. Това довежда до контра мерки от страна на организацията. За съжаление се стига и тук може да се търси причината за противоречията между Тодор Александров и Александър Протогеров – стига се до екзекуция на комунисти от Пиринския край взели участие във въстанието. Появяват се две позиции  сред дейците на организацията – дали да бъдат екзекутирани всички участници в тези събития, защото една част от тях са и организационни дейци, положили са революционната си клетва. Трябва да отбележим, че една тъжна страница в тези братоубийства, защото българи убиват българи,  е и убийството на сестриния син на Гоце Делчев – Шопов, който е бивш ръководител на революционната организация в Горна Джумая.  Той обаче предава на комунистите революционния склад с оръжие, който те използват за превъоръжаване. Има и още няколко екзекуции. Като цяло се стига до по-умерена позиция – по-голямата част от взелите участие във въстанието да бъдат освободени. Една част от по-видните комунистически дейци в Пиринска Македония са взети като своеобразни заложници в революционните чети и по този начин стават своего рода разменна момента в тези преговори, които води ръководството на ВМРО с представители на Съветска Русия. Това от една страна ги спасява от смърт, защото те след няколко месечно участие в революционните чести са освободени масово. Един от видните комунистически дейци от този край  Владимир Поптомов по-късно остава голямо документално наследство затова как са се отнасяли с него. Именно тук трябва да търсим зрънцето на противоречието, което започва да назрява между Тодор Александров и Александър Протогеров. Генерал – лейтенант Протогеров се противопоставя в определена степен на тежненията на  Тодор Александров да бъде използвана Съветска Русия за доставки на оръжие и средства. От своя страна се противопоставя и на екзекуциите на въстаници от Пиринския край извършени от така наречените от властта неотговорни фактори, защото като военен човек на реда смята, че тези хора би трябвало да понесат своето наказание от съответните държавни институции – да бъдат съдени и да се произнесе присъда спрямо тях. За съжаление тук вече може да търсим основното „зрънце“ на противоречието, на явния сблъсък между двамата видни дейци, организатори на вътрешната македоно-одринска революционна организация до колкото третия деец Петър Чулев постепенно от идеята за облага от комунистите почва да ползва всякакви методи. Пребивава дълго време в чужбина на техни разноски и така нататък. Именно след това започва противопоставяне, сблъскване на два големи авторитета в национално-освободителното движение, като Тодор Александров и Александър Протогеров. За съжаление именно там започват обвиненията, че Александър Протогеров едва ли не е замесен в убийството на Тодор Александров. На практика убийството на Тодор Александров през 1924 година, убийство на което присъства и генерал Протогеров върху който не се посяга от физическите убийци на Тодор Александров е причината секретаря на Александров – Иван Михайлов, който наследява неговата дейност да продължи тази конфронтация спрямо генерал Протогеров и да се стигне за съжаление 4 години по-късно и до физическото убийство на Протогеров. Тук е важно да отбележа, че се създават две крила в революционното движение – Противогеристи и Михайловисти, които за съжаление изпадат в едни братоубийства. Българи убиват българи и постепенно по този начин революционното движение се обезкървявява.

 

 

Фокус: Убийството на Александър Протогеров е друг интересен момент свързан с личността му. Защо?

Стоян Николов: Постепенно, след убийството на Тодор Александров член на централния комитет бързо става Иван Михайлов, който сравнително бързо успява да измести Александър Протогеров от ръководната му роля като деец на комитета. Между тях се появяват и големи противоречия относно революционната дейност, която трябва да извършва организацията.  Иван Михайлов е привърженик на терористичната дейност – с тройки, с петорки без навлизане на големи чети в революционната територия на Вардарско и Егейско.  Докато генерал Протогеров като деец, който е свързал дейността си с четническото движение и с въстанията продължава да отстоява старата тактика. В един момент генерал Протогеров се съгласява да се оттегли от движението, оттегля се в Унгария, почва да получава пари като революционен деец отново от унгарското правителство и с тези пари той трябвало да се завърне, и отново да изпълнява дейностите си като деец на централния комитет, което довежда то стълкновения с дейците на Иван Михайлов. За съжаление в центъра на София, в една юлска късна вечер генерал Протогеров и неговия телохранител са  екзекутирани от дейци на Михайловиското крило на организацията. По този начин за пореден път софийските улици са окървавени с кръв на революционен деец.

Фокус: Националният военно исторически музей в София е един от малкото музей в България, които съхраняват вещи свързани с личността на генерал Александър Протогеров. Какви са те и кое от нещата във вашия фонд свързано с него определяте като най-ценно?

Стоян Николов: Националният военно исторически музей  има честта да притежава изключително голямо наследство от вещи на дейци на Илинденско-Преображенското въстание, дейци на българското национално-освободително движение в Македония и Тракия, като сред най-ценните от тях са именно вещите на генерал Протогеров. Ние притежаваме неговата карабина „Лебел“, която той използва на национално-освободителните борби, която е калибър 8 mm, френско производство. Също така притежаваме негови отличия, снимки. Трябва да отбележа, че за мен лично най-цената вещ, чисто емоционално е апаратът за взривяване „Телефункен“ FD37, който е експониран в нашия музей. Важна е според мен, защото тя е и символ на революционната борба на македонските и тракийски българи, един символ на революцията, на борбата за освобождение, защото самите те виждат, че с еволюционни средства и по мирен начин свободата не може да бъде извоювана, символ на дейци на революционното движение като Солунските атентатори, символ на динамитната тактика, която и Гоце Делчев решава да използва в месеците преди Илинденско-Преображенското въстание, символ на борбите, които продължават и в следващите десетилетия за освобождението на Вардарска и Егейска Македония.

Фокус: А кое предизвиква най-голям интерес на посетителите?

Стоян Николов: Посетителите разглеждат с интерес отличията, които има генерал Протогеров. Много често ни се задава въпроса „Защо притежава германския железен кръст?“. Тук трябва да отбележим, че като съюзник на Германия в Първата световна война голяма част от българските офицери получават отличия.

Фокус: 150 години след рождението на генерал Протогеров оценяваме ли неговия живот и дело или не съвсем?

Стоян Николов: Самия факт, че през последните десетилетия неговото дело бе подложено на преоценка, анализ, бяха обнародвани не малко неизвестни, непубликувани документи свързани с живота и дейността му, показаха, че неговото дело продължава да буди интерес не само сред професионалните историци, но и българската общественост. Вече въпрос на оценка, лично мнение е това  което може да се каже за генерал Протогеров, но безспорно той е един от големите дейци на национално-освободителното ни движение.

Фокус: Приживе Протогеров казва: „Наш дълг е да участваме в обществените работи, толкова повече, че според моето схващане македонският въпрос е български въпрос, защото Македония в голямото си болшинство е населена с българи и аз съм от тия българи“. Според Вас това ли са думите, които го описват най-точно?

Стоян Николов: Да, това са едни от думите, които най-точно описват порива и разпаления огън в сърцето му да отдаде живота си на борбата за македонските българи.

Ливия НИНОВА