Гл. инспектор Ангел Папалезов ГДНП: По-малко са откраднатите картини у нас през 2018 година – България поддържа средното за Европа ниво на посегателства срещу произведения на изкуството

Интервю с главен инспектор Ангел Папалезов – началник на сектор „Културно-исторически ценности“ към ГД „Национална полиция“ за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ във връзка с кражбата от последните дни на 2018 година на 16 картини, сред които произведения на Владимир Димитров-Майстора. Разговор за това в каква посока се движат тенденциите за броя на подобни посегателства, профила на извършителите и мерките, които притежателите на културни ценности могат да предприемат, за да ги опазят.

 

Водещ: Инспектор Папалезов, кражбата на картини на Владимир Димитров-Майстора и Димитър Киров-ДиКиро е една от най-мащабните, извършени в частен дом. В какво се състоеше най-голямото предизвикателство пред органите на реда този път и какво всъщност предстои от тук натам по казуса с откраднатите в последните дни на 2018-та творби?

Ангел Папалезов: Особеното при тази кражба беше, че част от произведенията бяха на един от най-значимите автори в България и съответно общественият отзвук беше много висок. Ръководството на МВР и гражданите очакваха бързи действия на служителите на реда за разкриването на кражбата, връщането на картините и задържането на извършителите. Благодарение на добрата ни екипна работа съвместно със СДВР и 2-ро Районно управление бързо стигнахме до произведенията и извършителите на кражбата. Най-голямото предизвикателство беше да организираме бързо оперативните издирвателни мероприятия и процесуалните действия, така че да откликнем на обществените очаквания. И наистина – това не беше най—голямата кражба през изминалата година. Отново в София през 2018 година беше извършена голяма кражба на цели 24 картини. Тогава с колегите от 5-то Районно управление успяхме да съберем част от произведенията на изкуството от няколко антиквариата и да ги върнем. До задържането на самите извършители обаче така и не успяхме да стигнем, въпреки че имахме техния профил. Причината беше, че към онзи момент не бяха събрани достатъчно доказателства, така че да им бъдат повдигнати обвинения. През изминалата година имаше и кражби на картини от големи български художници – успяхме да върнем една крадена картина на Иван Мърквичка от един галерист отново в София. Извършителите и в този случай бяха лица от ромски произход. Можем да се похвалим с успехи в противодействието на този вид престъпление. Доказателство за това е и статистиката – през миналата година са откраднати малко над 150 картини, за разлика от 2017 година, когато броят им е по-голям – почти 230.

Водещ: Тенденцията у нас е за намаляващ брой кражби на произведения на изкуството. Проблемът обаче не е изолиран само в пределите на страната ни. Ако трябва да направим сравнение – къде се нарежда България в такава статистика спрямо държави от цяла Европа?

Ангел Папалезов: Според ежегодната статистиката на Интерпол, където се поддържа световната база данни на откраднати произведения на изкуството, в европейски мащаб България поддържа средно ниво на брой извършени кражби на картини, скулптори и икони. При колегите от партньорски и полицейски служби в ЕС основното правило е, че трябва пласирането на откраднати произведения на изкуството да е все по-трудно. Това може да се постигне чрез регулация и контрол на търговци, на аукционни къщи, на самия арт пазар. У нас в съвместната ни работа с Министерство на културата и в частност с Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ се опитваме да поддържане възможно най-близък контакт с търговците на културни ценности в България, за да водим превантивни политики по контрол на извършваната от тях дейност. Контролираме всеки аукцион, който се провежда у нас, така че да следим дали културните ценности, които се предлагат за продажба, са с ясен произход. Така работим по ограничаване на нерегламентираните произведения в търговския оборот.

Водещ: В други Ваши интервюта сте отчитали, че основен проблем при разследването на откраднати произведения на изкуството е липсата на регистър. Още през 2014 г. се анонсира една нова информационна система за справка и проверка на културни ценности, които са станали предмет на престъпление. Чрез нея се проверява дали има крадени предмети на изкуството в заложни къщи, антиквариати и магазини. Каква е съдбата на тази система и какво друго се прави в тази насока?

Ангел Папалезов: В МВР се поддържа регистър на инкриминираните произведения на изкуството – картини, икони и археологически обекти. Системата продължава да работи и се поддържа от Главна дирекция „Национална полиция“, като в нея се вкарват всички произведения на изкуството, които са станали предмет на престъпление. В нея обаче влизат произведения на изкуството и археологически обекти, които имат достатъчно идентификационни данни – снимка, размери, тегло, материал. Трябва да обърнем внимание на наследниците на нашите автори, както и художници, скулптори, а също и на колекционерите – за да има едно разследване на такъв вид престъпление добър издирвателен процес и щастлив край, изключително важно е наличието на снимков материал на произведенията на изкуството, които са притежавали. През цялата изминала година работихме заедно с Министерството на културата по проекти за създаване на електронен регистър на културното наследство в България. Тук включваме картините, които са минавали в търговски оборот, сбирките на колекционери, които искат техните колекции да бъдат регистрирани. По този начин взаимодействието между МВР, Министерство на културата и браншовите организации дава още един добър резултат, така че да има добър архивен материал със снимки на произведенията на изкуството.

Водещ: Да се върнем към крадците на произведения на изкуството. Какъв е техният профил – информирани ли са, само от творби от имените художници ли се интересуват, препродават ли в последствие откраднатите картини или ги пазят за лични колекции, например?

Ангел Папалезов: Около 80 – 90% от извършените кражби на културни ценности в България се извършват от криминален контингент, който е специализиран в домови и офис кражби, предимно от ромски произход. По-голямата част от извършените кражби са от нискоквалифицирани лица от криминалния контингент. Имали сме случаи, когато дори бездомници извършват такива престъпления. Повечето от тях се случват през тъмната част на денонощието, като крадците проникват през прозорци, тераси, неукрепени врати. Домовете не са защитени със специална техника или с по-здрави прегради като решетки, щори, така че да затруднят по някакъв начин крадците. Това се доказа и при постоянните мерки на двете лица, които задържахме по кражбата на картини на Владимир Димитров-Майстора. Те са наблюдавали обекта преди това, видели са, че лесно може да се проникне в него, но не са знаели предварително точно какво ще откраднат.

Водещ: Говорейки за домовите кражби, точно те ли представляват  по-лесна мишена за крадците на културни ценности?

Ангел Папалезов: Преглеждайки статистиките назад в годините, забелязваме, че в края на 90-те години на XX. век и началото на новия повече кражби са били извършвани в религиозни храмове – крадени са по около 600–700 икони и 300–400 картини годишно. Тенденцията сега е обърната – през 2003, 2004 и 2005 година се провежда мащабна акция по охранителни обследвания на църкви, джамии и синагоги в България, по време на която са дадени предписания на църковните настоятелства, митрополиите и музеите в страната да се предприемат спешни мерки по охраната на тези обекти. Така кражбите рязко намаляват, като в последните няколко години броят им достига до 30–40 на година. Кражбите на произведения на изкуството от частни домове и офиси също намаляват през последните 10–15 години, но по-слабо. От 300 – 400 откраднати произведения на изкуството годишно виждаме, че броят им е намалял до 150 – 200 през последните две години. Частните лица обаче полагат по-малко грижи по опазването на собствените си колекции.

Водещ: При последната кражба бе установено, че картините на Майстора не са били застраховани. На Запад това не се поставя под въпрос и застраховането е обичайна практика. Как да помогнем на разследващите органи в такава ситуация, трябва ли да се презастраховаме, ако знаем, че у дома си приютяваме подобни ценности?

Ангел Папалезов: Първо и основно изискване спрямо колекция, формирана от физически и юридически лица, е произведенията на изкуството да бъдат съхранявани в помещения, които са добре подсигурени срещу крадци – със СОТ система, с надеждни ключалки и външни щори. На второ място е необходимо да се създаде добър архив на притежаваните предмети – със снимки, размери, някакви вторични белези, които биха подпомогнали издирването и разпознаването на вещите, ако бъдат откраднати. Вече няколко фирми предлагат застраховане на културни ценности, дори и на колекции с археологически предмети. Сумата за такава услуга не е толкова голяма и непосилна за самите колекционери, така че все повече хора трябва да се замислят в тази посока.

Водещ: И за финал – говорейки си за добрите практики и инициативи, които всеки би трябвало да предприеме, за да пази културното наследство на България и да подпомага органите на реда – разкажете ни за някой казус, завършил с щастлив финал.

Ангел Папалезов: Имали сме редица такива случаи през годините – в специализираното звено „Културно-исторически ценности“ към Главна дирекция „Национална полиция“ за борба с този вид престъпления сме работили по много кражби на произведения на изкуството – както от музеи, така и от частни домове. Задържали сме картини на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Иван Табаков, Атанас Михов и други сериозни художници. Някои лица от криминалния контингент са с повдигнати обвинения, други са и с присъди. Така че статистиката показва добрите резултати от дейността на сектор „Културно-исторически ценности“.

Водещ: Да обобщим така – тенденциите са положителни, инструментите в ръцете на опазващите реда дават все по-добри резултати, остава единствено притежателите на такива ценности да полагат по-сериозна грижа за произведенията на изкуството.

Ангел Папалезов: Да си пожелаем повече разум, повече усърдие и известна доза късмет при работата както с потърпевшите, така и с извършителите на подобен вид престъпление.

Анна АНГЕЛОВА