Гл. инспектор Ангел Папалезов, ГДНП: 13 досъдебни производства за иманярство са образувани от началото на годината

Ангел Папалезов – началник на сектор „Културно-исторически ценности“ към ГД „Национална полиция“, в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

Фокус: Господин Папалезов, през седмицата в Министерството на културата се проведе работна среща във връзка с производството, разпространението и предлагането на фалшификати на българското изобразително изкуство. Какво наложи тази среща и кои бяха основните моменти, които дискутирахте?

Ангел Папалезов: Срещата се наложи поради обществения отзвук на изложбата, която се организира в галерия „Структура за модерно изкуство“, съмнението, че в тази изложба участват доста фалшификати. Показаха се доказателства, че наистина има включени фалшификати в тази изложба, въз основа на което прокуратурата образува предварителна проверка и я възложи на ГД „Национална полиция“ и конкретно на сектора, който ръководя в момента. Тъй като дискусиите, които водихме в Министерство на културата и с браншовите организации в работни разговори, се уточни, че има доста натежали проблеми назад в годините и заедно с ръководството на Министерство на културата решихме, че съвсем навременно организираме една такава работна среща с всички страни, които имат касателство по въпроса за търговията, колекционирането на съвременно изобразително изкуство, както и противодействието на производство и търговия с фалшификати. И министърът на културата изпрати едно писмо, с което покани участници от МВР, от прокуратура, Националната галерия, Съюза на българските художници, Съюза на търговците, Съюза на колекционерите, така че максимално широко да се чуят мнения и проблеми в сферата на изобразителното изкуство. Тази среща не е окончателна. По време на срещата се реши да се създаде една постоянна работна група, която в рамките на 2-3 месеца да може да даде някакви препоръки и конкретни предложения за законодателни, организационни и административни мерки, които да подобрят средата на пазара, както и да възпрепятстват производството и разпространението на фалшификати.

Фокус: Всъщност какво е записано в Закона за културното наследство и в Наказателния кодекс съответно по отношение на фалшифицирането на предмети от изобразителното изкуство и археологически обекти? И може ли в конкретика да ни кажете кои са основните идентифицирани проблеми и каква е първата посока, в която ще се подходи за решаването им?

Ангел Папалезов: В Закона за културното наследство е залегнало как да се изработват копия – реплики, предмети с търговско предназначение както за музейното дело, така и за образователни цели, така и за търговия и разпространение на културното наследство на България. Но тъй като в последните 20-тина години изобщо не е обръщано внимание на начина на производство и разпространение на недобросъвестните производители на т.нар. фалшификати, не е имало административни санкции, нямаше и състав в Наказателния кодекс. Затова в няколко години назад МВР, Министерство на културата и прокуратурата доста пъти казваме, че е необходимо законодателят да помисли за изготвянето на наказателни мерки и състав на престъпление в Наказателния кодекс. Това се случи през миналата година и от януари месец 2019 година има нов член в Наказателния кодекс, който регламентира точно преследването и наказването на тези противоправни действия – производството, пускането в обръщение, удостоверяването на автентичността на фалшификати на живописта, скулптурата, както и на археологията. Част от проблемите, които се идентифицираха, е точно, че има непълноти в този състав, както в Наказателния кодекс, така и в понятийния апарат в Закона за културното наследство и подзаконовите нормативни актове както Наредбата за идентификация, така и Наредбата за изработването на копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Това ще е една от насоките, в които ще се правят предложения за промени. Други предложения, които ще се направят, относно режима на идентификациите на съвременно изобразително изкуство – начинът, по който да се сформират комисиите, на кои места да се сформират такива комисии за извършване на идентификации, както и въпросът за наличието на добре подготвени експерти, изкуствоведи и реставратори, които да могат да участват в тези комисии по идентификации, а така също когато се наложи, да изготвят експертни справки и експертизи за нуждите на разследващите органи в МВР и прокуратурата по предварителни проверки или по досъдебни производства. Това са основните насоки. Имаше доста предложения, една друга доста съществена тема беше наличието на технически средства за изследване на съвременното изобразително изкуство и удостоверяването на фалшификатите, необходимостта от създаване на по-съвременни лаборатории, които да отговарят за нуждите на този пазар и на това музейно дело.

Фокус: А по отношение на глобите, какви са санкциите към момента и необходимо ли е завишаването им според Вас?

Ангел Папалезов: Както уточниха от прокуратурата и юристите, които присъстваха, наказанията, заложени към момента в Наказателния кодекс, са минимални – до една година или парична глоба, което ще позволи по силата на Наказателно-процесуалния кодекс, когато лицето е неосъждано до момента, наказателното преследване да се замени и с административна санкция и по този начин лицето няма да се води осъждано. И когато е толкова леко престъплението, възможността да се използват специални технически средства е невъзможно и събирането на доказателство ще стане по-трудно. Ще се мисли евентуално и за завишаване на наказанията, но това ще стане и след обществено обсъждане – доколко това ще подобри работата.

Фокус: Да преминем към една друга тема – иманярството. Колко са регистрираните случаи от началото на годината до края на месец юни?

Ангел Папалезов: Има доста образувани досъдебни производства от началото на годината. Мисля, че бяха някъде над 80 по специалните текстове в Наказателния кодекс, които са свързани с противодействие на иманярството и последващи престъпления като незаконно държане, незаконни сделки, незаконен износ. Примерно образуваните досъдебни производства за иманярство са 13 от началото на годината, но пък за незаконно държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани, са 45 от началото на годината. Така че можем да кажем, че колегите от областните дирекции, СДВР и ГД „Национална полиция“ имат доста добра координация. От началото на годината можем да се похвалим с добри резултати.

Фокус: А имате ли данни колко са иманярите в страната? Някакъв регистър техен води ли се?

Ангел Папалезов: Имаме оперативни данни за лица, които са се занимавали или се занимават в момента с престъпления, свързани с иманярство. Това са най-общо казано незаконно търсене, незаконно държане, незаконно продаване за продажби, незаконен трафик. Иманярството е твърде обобщено казано, защото това е един, грубо казано, букет от престъпления. Но данните са различни. Ние назад през годините сме говорили, че хората, които се прехранват ежедневно само и единствено от този вид престъпления са около 20-30 хиляди. А ситуационно, които когато са свободни от другата си работа или когато се връщат от гурбет от чужбина, или когато имат повече свободно време, се занимават доста повече хора, като 100-150 хиляди човека – някои колеги казват, че може и до такъв мащаб да свърши от хора, които някога са извършвали иманярски действия.