Гл. инспектор Ангел Папалезов, ГД „Национална полиция“: Нормативната уредба за опазване на българската книжнината е добра, но административният ни капацитет е недостатъчен

Умеем ли да опазим българската книжнина от набези, кражби и трафик и чести ли са такива престъпления? Какви са инструментите за опазването на най-редките и ценни ръкописи, архивни документи и старопечатни книги? Върху кое трябва да съсредоточат работата си органите на реда – връщането на изгубено книжовно наследство или превантивните действия по опазването му в границите на страната? Експертите от сектор „Културно-исторически ценности“ на ГД „Национална полиция“ са тези, които се грижат за опазването на културно-историческото ни наследство в пределите на страната, но от кого получават съдействие в тази кауза? Тези и още въпроси получават отговор в разговора с гл. инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Културно-исторически ценности в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“.

 

 Водещ: Каква оценка давате на развитието на законодателството в насока опазване на културно-историческото наследство на България и положителни ли са според вас тенденциите?

Ангел Папалезов: Занимавам се с престъпления, свързани с културно наследство, от 2003 година, когато започнах работа в сектор „Престъпления против собствеността и  културно-исторически ценности“ в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). През 2007 година се преместих в Главна дирекция „Национална полиция“ в специализирания сектор за престъпления с културно наследство, а от 2011 година съм и негов началник. Мисля, че след 2009 година, когато приеха новия Закон за културно наследство и промените в Наказателния кодекс, нещата тръгнаха в доста в положителна поска, тъй като имам впечатление за ситуацията и преди промените. До 2009 година повечето досъдебни производства, свързани с иманярство и незаконни сделки, или се прекратяваха, или се спираха и не се стигаше до осъдителни присъди. Наказателната практика след 2010 година показва, че ежегодно осъдителните присъди се увеличават, дори вече някои иманяри излежават присъдите си в българските затвори. Това има много сериозна генерална превенция върху криминалния контингент, който извършва този вид престъпление, но и лична превенция върху самите обвиняеми. Срещаме, разбира се, много сериозен отпор в т.нар. „браншови организации“ на иманяри, нумизмати, дилъри, които се опитват по всячески начин, дори чрез интернет пространството или платени репортажи в медии да противодействат на държавната политика. Със задоволство искам да заявя, че българският законодател, правораздавателните органи и съдебната власт все по-добре защитават културното наследство на България.

Водещ: Бихте ли могли да очертаете кои добри практики се срещат все по-често в ежедневната Ви работа?

Ангел Папалезов: Най-добри практики се наблюдават в борбата с иманярите. Все по-често органите на МВР задържат граждани, които извършват нерегламентирани археологически разкопки на терен. Доказателствата се събират посредством огледи, претърсвания и изземвания, разпитване на свидетели, назначаване на експертизи, което от своя страна води до много бързо приключване на досъдебното разследване. След това иманярите и техните адвокати много бързо предприемат стъпки за споразумение с прокуратурата за постигане на по-малки наказателни санкции – пробации или условни присъди – с цел намаляване на наказанието. Друга положителна тенденция е, че режимът за идентифициране на културни ценности преди търговски сделки или износ извън страната доведе до намаляване броя на извършените кражби на картини и изкуство от частни собственици и музеи. Намаля и броят на извършените кражби от религиозни храмове. Все повече се говори за фалшификатите, които изтичат в търговския оборот. Все по-добре се урегулира и пазарът с културни ценности и опазване на културното наследство в България.

Водещ: Дали обаче в подобни разговори не изпускаме една част от културното наследство – българската книжнина, която играе ключова роля както за българското самосъзнание, така и за представянето ни пред света. Какво приложение намира работата ви в сферата на книжовното културно наследство? Дали случаите не са по-малко и затова не се споменават толкова често?

Ангел Папалезов: Да, наистина случаите са значително по-малко, отколкото с археологически предмети и със съвременно изобразително изкуство. Моята практика и наблюденията ми върху работата на областните дирекции  показват, че до момента има образувани някъде около 6-7 досъдебни производства за престъпления, свързани с писмени културни ценности и архивни материали, които също са много голям носител на информация за историята ни. Това, което наблюдаваме и се опитваме да ограничаваме, се незаконните сделки и изтичане на архивни материали от България в посока трети страни – Гърция, Македония, Турция, Сърбия – там, където има голям интерес към наши общи исторически моменти и събития. Има вече няколко съвместни случая с колегите от ГДБОП и ДАНС, където сме доказвали или предотвратявали незаконни сделки с такива архивни материали. В член 278 от Наказателни кодекс е записано, че лице, което предложи за отчуждаване или отчужди културна ценност без да е идентифицирана и регистрирана, се наказва. Законът за културното наследство и Наредбата за идентификация и регистрация на културни ценности казват, че книги и архивни материали, по-стари от 100 години, задължително трябва да минат процес на идентификация, за да се определи важността им за българската история. Министерство на културата и определени от него комисии и музеи могат да определят дали тези книги и архивни материали могат да бъдат предмет на сделка, какъв е интересът на държавата към тях и дали разрешава тяхното изнасяне. Неосъществяването на този режим по идентификация, регистрация и представяне пред комисиите и музеите е състав на престъпление и именно нарушаването на този регламент води до образуването на досъдебно производство. Преди няколко месеца колегите от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) образуваха едно такова досъдебно производство за няколко ценни книги, една от които беше и „Рибният буквар“, предлагани в интернет пространството.

Водещ: Още един случай от практиката – същата ценна книга, „Рибният буквар“, с който разполага Националният литературен музей, се оказва липсваща. Разкажете ни малко повече.

Ангел Папалезов: Да, спомням си този случай. В един от филиалите на Националния литературен музей в София бяха обявили липсата на „Рибния буквар“. Министърът на културата Боил Банов веднага ни събра заедно с Инспектората на Министерство на културата и още същия ден извършихме проверка като на музея, така и на режимите за движение и съхранение на културните ценности, които се намират в него. Още същата вечер освен липсващия екземпляр, намерихме още един, който самите те бяха забравили, че притежават. В случая имаше двоен положителен ефект.

Водещ: Ето още един пример, че въпреки малкия брой случаи от практиката Ви, налице са ефективни производства. Къде срещате най-голяма подкрепа? Кой ви подава ръка най-често?

Ангел Папалезов: В зависимост от това какъв е видът културна ценност, ние се обръщаме към специализираните музеи. В случая с книжовното ни наследство това са Националната библиотека, Националният литературен музей, Националният исторически музей и Държавна агенция „Архиви“, които работят по техен специален закон и имат качествени експерти, добре работеща система за дигитализация на книжовни източници, в детайли познават законодателството и винаги са ни съдействали активно. Във всяка една от тези институции винаги са реагирали бързо и са ни оказвали помощ както в момента на извършване на процесуалните действия, така и на по-късен етап при изготвяне на експертизи по вече образуваните досъдебни производства с цел стигане до съдебна фаза.

Водещ: Къде е мястото на държавата в лицето на Министерство на културата в опазване на книжовното културно наследство?

Ангел Папалезов: Ролята на Министерството е по осигуряване на правилното функциониране на механизма, съхранение и идентификация на това книжовно културно наследство и документиране на административни нарушения относно съхранението им. Инспекторатът за опазване на културното наследство трябва да съблюдава реда на идентификация на книжовно културно наследство, което излиза в търговски оборот или напуска страната към ЕС и трети страни с цел реставрация, продажба или постоянно влизане в други библиотеки. Има интерес към българското книжовно наследство както в съседните страни, така и в страни като Италия и Франция например. Дори Конгресната библиотека на САЩ се интересува от книги и архивни материали, които се намират на територията на страната ни. Първата стъпка, която трябва да направим съвместно с Министерство на културата и Държавна агенция „Архиви“, е създаване на регистър за културни ценности. Това е голяма празнота в контрола на движението на културно наследство, но ни затруднява много съществено и по самото опазване и издирване впоследствие, ако стане предмет на престъпление. МВР има база данни с регистър на културни ценности, станали предмет на престъпления. Няма обаче откъде да вземем изображения и характеристики за голяма част от културните ценности, които стават предмет на кражби и трафик, защото няма дигитализирани източници. Няма и подробно описание, което е много съществен проблем при работата по такива престъпления.

Водещ: Споменахте, че дигитализацията не е на необходимото ниво – действително експерти от няколко музеите и библиотеки, които гостуваха в „Съкровищницата на тайните“ споделят, че работят в тази насока, но дигитализацията все още е в процес на развитие.

Ангел Папалезов: Един от проблемите на дигитализацията в България е, че няма единен подход. Според мен експертите в Министерство на културата трябва да изготвят проект и регламент за дигитализация за всеки един вид културно наследство и вече са водени редица работни разговори по този въпрос. Ролята на Министерство на културата е методическо ръководство, контрол и създаване на ясни и категорични регламенти как да се извършва дигитализацията и в какви параметри. Ще дам един много ясен пример. В Италия към Министерство на културата функционира дирекция „Регистър на културно наследство“, където поддържат две големи бази данни – за движимо и за недвижимото културно наследство. Това включва много голям административен капацитет – софтуер, сървъри за съхранение на информация, около 27 регионални звена, които извършват дигитализация в различните области в Италия. Там този процес е започнал още през 2003-2004 година и е много сериозен пример на българското Министерство на културата.

Водещ: Не за първи път в този разговор споменавате практиката на други страни. Къде има база за сравнение между нас и други европейски страни в справянето с престъпленията, свързани с книжовното ни културно наследство?

Ангел Папалезов: От гледна точка на нормативната ни уредба България е постигнала много добри резултати. Това твърдят и всички наши партньори в ЕС. Административният ни капацитет обаче като човешки, финансов и технически ресурс е недостатъчен и не може да изпълни тази добра нормативна рамка със съдържание. Във всяка една посока има какво да се желае – както създаване на добра експертиза в държавни и музейни служители, които да осъществяват този процес, така и изготвяне на софтуери и закупуването на хардуер за поддържането на регистри. Трябва да се търсят възможности за финансиране чрез европейски програми или международно партньорство. Има много страни в Европейския съюз, които биха ни помогнали чрез партньорство, защото този модел вече съществува в Италия, Франция, Швейцария, Германия. Международното културно наследство е много добре опазено и съхранено в повечето европейски страни. Необходимо е Министерството на културата и ние като техен партньор възможно най-бързо да се ориентираме в избора на такъв партньор и да започнем реални процедури по създаването на регистри и на капацитет.

Водещ: Редица български книжовни паметници обаче са стопанисвани и се пазят извън пределите на страната ни. Според Вас има ли резон да искаме да ги върнем у нас и какви други начини има, за да се възползваме от информацията в тях, ако те останат в чужбина?

Ангел Папалезов: Единият въпрос засяга начина на изнасянето им от територията на България и включването им в колекциите на различни библиотеки и музеи. Но вторият въпрос е относно това как може българските учени да ги използват, как може да събираме историческия материал, който се намира в тези архивни материали и книжовни източници. Все повече български учени се възползват от възможността за партньорство с тези културни институции. Страни по такива партньорства вече са Национална библиотека, Държавна агенция „Архиви“, а и редица музеи у нас. Ние също сме обвинявани, че на наша територия има книжовни източници, които са част от културното наследство на други страни като Турция, Гърция и Македония. Техните учени идват както в Държавна агенция „Архиви“, така и в нашите библиотеки, за да проучват и използват тези материали. Това е уредено чрез двустранни споразумения и европейски регламенти. Така че тези източници могат да се използват, независимо, че се намират в чужди културни институти. Понякога финансовото състояние на музеи, библиотеки и архиви води до проблеми със съхраняването на такива културни паметници.

Водещ: Малко по-рано споменахте проблема с размяната на културни ценности със съседни страни, които претендират за обща история и култура с България. Има ли някой интересен случай, за който може да ни разкажете?

Ангел Папалезов:  Благодарение на кмета на Община Благоевград д-р Атанас Камбитов спасихме един уникален архив за историята и дейността на ВМРО през XIX и началото на XX век –  архива на Александър Пелтеков. Той е имал интерес от македонските историци и държава и са му отправяли оферти за закупуването на този архив, тъй като на няколко пъти го беше предлагал на българските музеи, на Държавния архив, но поради несъгласие за цената нямаше как да се осъществи сделка. Благодарение на органите на МВР е предотвратена сделка между Пелтеков и македонските историци и архивни служители. Този архив може да се види в Историческия музей в Благоевград. Там има уникални ръкописи и лични документи на видни дейци като Гоце Делчев, Яне Сандански, Борис Сарафов – особено ценна част от българската история. Да, ние наистина имаме много общи личности и събития със сегашната държава Македония и добрата работа както на органите на МВР, така и на музейните специалисти трябва да съхранява и да опазва истината за тези процеси  и личности.

Водещ: Пропуснахме обаче да обърнем внимание и на други важни актьори в този процес. Къде е мястото на колекционерите, къде е мястото на антиквариата? От коя страна бихте ги сложили – към съратниците или към тези, които дават отпор?

Ангел Папалезов: В дейността по опазване на културното наследство има две браншови организации – Съюзът на колекционерите и на регистрираните търговци на културни ценности в България. С тях поддържаме добър диалог и имаме общи интереси. Съюзът на колекционерите се стреми колкото е възможно повече да се интересува от това какво има сред населението, както и в музеите с цел по-добро познаване на колекциите и на източниците, които са в тях. Със Съюза на търговците имаме малко по-труден диалог. Те се прехранват от тази своя дейност и там трябва да се намери много добър баланс с цел опазване на културното наследство. За целта в работата ни с тях разясняваме какви са режимите по идентификация и регистрация на културното наследство според българските закони, как трябва да се извършват самите сделки с културни ценности, как да искат предварително съгласуване и разрешения така че държавата да има възможността да прецени дали важни за българската история културни ценности да останат в българските музеи и галерии и библиотеки, или могат да напуснат страната с цел сделка или влизане в колекционерски фонд. Може да се каже, че се опитват да поддържат диалога и имаме доста добро разбиране.

Водещ: Къде според Вас трябва да бъдат съсредоточени усилията на пазителите на реда, що се касае до книжовните културни ценности в борбата с незаконното им изнасяне?

Ангел Папалезов:  Дейността на органите на МВР и на други такива служби, които се опитват да опазват културното ни наследство, трябва да е насочена преди всичко към превенция и ограничаване на възможността за незаконни сделки или незаконен трафик извън територията на страната. Един път излезли извън територията на страната, тяхното връщане е изключително сложен процес. Действията на органите на МВР, на ДАНС, разузнаване, областни дирекции трябва да бъдат насочени преди всичко към откриване на тези архиви, превантивната работа с техните собственици. По-добре десет предотвратени престъпления, отколкото едно разкрито и след това да се чудим как да си върнем културното наследство. Дори и да накажем лицето, ние сме загубили самия източник на историческа информация.

Анна АНГЕЛОВА