Горан Стефанов, етнограф: Обичаите, характерни за Странджанския регион около Сирни Заговезни, са много и сред тях са „Пали кош“ и „Бял кукер“

Етнографът Горан Стефанов в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод странджанските обичаи, свързани със Сирни Заговезни

Фокус: Г-н Стефанов, кои са обичаите, характерни за Странджанския регион, свързани със Сирни Заговезни?

Горан Стефанов: Обичаите, характерни за Странджанския регион около Сирни Заговезни, са много. Денят се нарича Прошкин ден или Прошки и се случва в последната неделя от т.нар. „блажен период“. Семействата са се събирали и обикновено са приготвяли баница. Това се случвало допреди 50 години. Момите са взимали своя залък от нея, който нощем са слагали под възглавниците си, за да могат да сънуват своя любим или този, който ще ги залюби. Вечерта всички се прощават. Най-възрастната жена взима един конец, на който завързва парче бяла халва и започва да го върти. Децата се опитват да захапят парчето, като това от тях, което успее, ще бъде здраво през цялата година. Същият обичай се повтаря след това, като този път се използва яйце, а след това и сирене.

Фокус: А какво представлява обичаят „Пали кош“, който също се е изпълнявал на този ден?

Горан Стефанов: Това е обичай, който се е изпълнявал от всички в странджанското село. Най-възрастните мъже са взимали един кош, напълнен със слама, забучвали са го на два пръта и са го слагали високо над мегдана, а около него е започвало да се играе хоро. Докато траела тази игра, хората, които са прегрешили нещо през годината, излизали пред всички и са го казвали силно на глас. Така се е вярвало, че греховете им ще бъдат опростени. Друг интересен обичай, свързан с днешния ден, се е изпълнявал в странджанското село Българи. Най-възрастният човек от селото е наричал гората. Казвал е „Горо, ле, горо зелена, да знаеш, че през следващия месец има три слани. Не се лъжи да разцъфтяваш. Първата слана е за теб, втората е за тревите, а третата – за берекета“. След това същият човек отново е наричал, но с цел да бъдат заплашени хората, за които се е смятало, че злоупотребяват със своето положение. Така имало наричанка за мелничаря, за бирника и за други хора. „Паликош“ е последното преди християнския пост хоро. По време на поста били забранени музиката и хората. Младите хора обаче ги нарушавали с обичаите „филеци“, които представляват пролетни игри, особено характерни за района на Малко Търново. Младите са излизали тайно извън населеното място, събували са се боси, играели са хора и са пеели песни. Самият обичай „филек“ произлиза от това, че младите са танцували  хората, докато са се държали не за ръце, а за зелени пръчици – „филизи“. По това време докосването на ръцете помежду им е било абсолютно забранено.

Фокус: Как се вписва обичаят „Бял кукер“ в традицията за Сирни Заговезни?

Горан Стефанов: Този обичай обикновено се е изпълнявал в деня на Сирни Заговезни. Той е характерен за рупските странджански села. Рупците, за които е характерен този обичай, са етнографска група, която населява източна и централна Странджа – района на Малко Търново, голяма част от Царево и Ахтопол. Обичаят е започвал да се изпълнява много рано сутринта, като всички са се събирали в дома на т.нар. „кукерски цар“. Той е бил обличан с една червена мания, а на главата си е слагал венец от бръшлян. Следва белият кукер, който задължително трябвало да бъде другоселец. Неговото лице се е намазвало с пепел от огнището и с мас, за да бъде лъскаво и черно, а костюмът му бил съшит от 7 агнешки кожи. На кръста си слагал въже с нанизани клопки. В ръката си държал така нареченият пометаж – голям черен, дълъг прът, на чийто край е завързана кожа. С него той удрял минаващите наоколо хора и е правил неприлични жестове. Особен персонаж, участващ в тази кукерска обредност, е кукерската булка, която отново е мъж, преоблечен като жена. Тук, може би, трябва да се разкаже малко повече за обредната траверсия, която съществува в много ритуали по света, включително и в шаманизма. Тя цели медиирането между „този“ и „онзи“ свят. Когато кукерите боравят с извънбитийните сили, те трябва да бъдат преоблечени или неразпознаваеми, т.е. трябва да сменят своята същност. Други характерни образи, участващи в обичая „бял кукер“, са бръснарят, горският, полицаят и еничарите. Еничарите са били въоръжени с големи саби и пазят кукерската булка. Вярвало се е, че, ако тя бъде открадната, това ще доведе до берекет през годината

Фокус: С какво е по-различен странджанският кукерски обичай от маскарадните игри в другите части на България?

Горан Стефанов: Интересното е, че кукерът тук е само един. Свикнали сме да гледаме много кукери. В по-голямата част от България маскарадните игри представляват именно множество кукери, които носят редове звънци около кръста си. Тук той е само един, а всички останали персонажи не са и не носят звънци. Много важно уточнение, което трябва да направим, е, че кукерите не играят за здраве, това не са техните функции. Тяхната задача е да накарат природата да ражда отново. Вярва се, че старата природа се е изчерпала и трябва да бъде унищожена. Това е причината те да правят всичко наобратно и пресъздават битието наобратно. Кукерският поп, дори трезвен, трябва да се държи като пиян и нетрезвен и да благославя с нецензурни думи. Играят кукерското хоро, което е единственото ляво хоро в българската народна традиция – играе се отляво надясно. По този начин се смятало, че ще бъде унищожено старото битие и ще бъде доведено новото. А новото „раждане“ на природата се вярва, че се е случвало след 40-дневния пост.

Мария ПОПЧЕВА