Грозделина Георгиева, РЕМ-Пловдив: Бъдникът е най-магичният елемент в ритуалите на Бъдни вечер, защото с него се извиква слънцето, за да бъде годината светла

Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за традициите обредността и символите, свързани с Бъдни вечер и Коледа.


Фокус: Г-жо Георгиева, кои са традициите, обредността и символите, свързани с Бъдни вечер?
Грозделина Георгиева: Това са празници, наситени с наистина много ритуали. Това са дните, в които се приема, че светът започва да се разбърква и ние трябва да го подредим, за да тръгне Новата година, да излезем от този космически хаос и да влезем в божествения ред. И неслучайно всички неща от древността, всички обредни практики, се спазват, за да може наистина да си предвещаем идната година да е по-добра и по-пълна за всички. Много интересно е, че с Бъдни вечер започват ритуалите на така наречените „кадени вечери“.  Днес е първата от трите кадени вечери в българския бит. Втората е срещу Васильовден, а последната е срещу Богоявление. Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Задължително на този ден се прави постна трапеза. Това е един ден, в който отдаваме безкрайна почит на починалите ни близки. Затова когато всички сядат на трапезата е хубаво да се преместят леко наляво с по едно място, за да могат нашите починали близки и роднини да бъдат с нас и да вечерят с нас. На Бъдни вечер трапезата не се вдига. Всичко се оставя до сутринта на масата, за да може и починалите ни близки да се нахранят.
На този ден ритуалната трапеза трябва да се състои от нечетен брой ястия. В някой краища на страната ястията на Бъдни вечер са 12, като това е свързано със символиката на годишните календарни месеци. На трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да има от всичко, което ражда земята – всякакви зеленчуци и плодове, съответно постни зелеви сарми. Най-важният елемент на трапезата на Бъдни вечер е обредния хляб или така наречената Боговица, която се прави. Върху обредния хляб се пали свещ. Задължително трябва да има сребърна пара в питката, Най-големият късметлия в къщата е човекът, на когото се падне паричката. Той ще бъде здрав и късметлия през цялата година. Хубаво е питката да се разчупи от най-стария член на семейството. Винаги трябва да се остави парче за Богородица, за Бог, за къщата, а оттам нататък започва да се чупи от парчетата според възрастта на всеки член, който е седнал на масата. Задължително трябва да се остави и едно парче за нашите починали близки. Винаги в нашата традиция се е вярвало, че предците са тези, които са неизменно около нас и ни пазят. Тази връзка никога не е загубена. Затова много често, точно преди Бъдни вечер, в някои краища на страната хората специално посещават гробните места на своите близки, за да оставят по нещо от ритуалната трапеза.
На Бъдни вечер, в купичка се слага жито, трябва на трапезата да има и чесън за всеки член от семейството, защото от тази нощ или след като минат коледарите, започват така наречените „мръсни дни“. Смята се, че тогава бродят всички зли сили, караконджули и таласъми. В миналото наистина хората са се страхували много и всеки е гледал да се прибере преди да мръкне, да си дойде в дома и да се затвори, тъй като в противен случай могат да се случат само лоши неща.
Преди да седне на ритуалната трапеза на Бъдни вечер, най-възрастният член на семейството – дядо, баща или стопанката, трябва да прекади всичко – както дома, така и двора или пространството извън къщата. Въглените от огнището се слагат върху някакъв метален предмет и така се прекадява. Много често въглените от прекадяването се пазят за лекуване на болните от къщата. Вярва се още, че свещта, която гори на Бъдни вечер, също лекува. Тя трябва да се пази през цялата година, защото когато се разболее човек от дома, свещта се пали да гори близо до него. Тя успява да прогони болестта със светлината си.
Тук трябва да кажем, че Бъдникът е най-магичният елемент в ритуалите на Бъдни вечер. Той трябва да бъде донесен от мъжете в къщата. Счита се, че Бъдникът е олицетворение на божеството. Като го внасят в къщата младите мъже казват: „Славите ли Млада Бога?“, а останалите членове на семейството отговарят: „Славим, славим, добре ни дошъл!“. В Бъдника се пробива дупка и той се миросва със зехтин или с миро, след което се увива с бял месал. Това е една много интересна стара практика – да миросаш Бъдника, неодушевеният предмет да стане жив. Бъдникът е неизменна част от ритуалите на Бъдни вечер – слага се в огнището и трябва да гори цяла нощ. Считало се за нещастие, ако през нощта огънят загасне. Ритуалът има за цел да извика слънцето, защото това е най-тежкият период в годината – когато денят е кратък и се трябва да се извика слънцето, за да може идната година то отново да блесне и да има живот.
В някои краища на България все още се спазва традицията трапезата за Бъдни вечер да се положи върху слама. Тази слама се пази и се слага върху плодните дръвчета, в полозите на птиците, за да могат да снасят повече. Въобще, всеки елемент от ритуалната трапеза се счита за магичен. По тази причина, на Бъдни вечер се отделят 12 люспи от лук, в които се слага малко сол. На другата сутрин се гадае за времето през идните 12 месеца според това как е разтопена солта – дали ще е сурово или ще е дъждовно.
Фокус: Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерни за този период на годината. Какво ознаменува той?
Грозделина Георгиева
: В българската народна традиция Коледуването представлява противопоставяне на мъжките на женските празници, които са пролетните, като лазаруването на момичетата. При коледарите, още на Никулден се избира станеник, който да води дружината. Това е единственият женен мъж в групата, защото той знае песните. Младите ергени разучават песните и през нощта на Бъдни вечер започват да обикалят къщите. Във всяка къща се пеят различен вид песни, според стопаните. А пък ако има мома за женене, тя се е приготвила специално, като е омесила колачета, които дава на коледарите. На следващия ден, когато приключи Коледуването, коледарите излизат и правят специална разпродажба на събраните дарове от стопаните. Всеки момък е бил длъжен да наддава за ритуалния хляб на своята годеница, за да го откупи по-скъпо.
Посещавайки различните къщи, групата на коледарите очиства домовете, те подготвят дома и пространството да се издържи този 12-дневен цикъл на „мръсните дни“. След коледарите имат право да бродят всички групи на маскирани кукери и дервиши, както им казват в някои краища на страната. Те отново вървят и се опитват да изчистят злото, като всичко това се случва до Водици. На Водици се счита, че пространството е прочистено, че цялото зло е прогонено и водата трябва да измие останалото зло. Ритуалите, които трябва да се спазват в периода на „мръсните дни“, са свързани с това жените да не чистят, да не метат и да не си мият косите, защото се счита, че водата, която ще използват за тези домашни дейности, не е пречистена. Считало се, че ако водата не е пречистена, то злото и болестите ще дойдат върху тях.
Фокус: Г-жо Георгиева, а кои са традициите, свързани с Коледа? Какво трябва да сложим на коледната трапеза?
Грозделина Георгиева
: Както вече споменах, трапезата на Бъдни вечер включва нечетен брой ястия. С това хранене в нощта на Бъдни вечер приключва дългият коледен пост. На коледната трапеза вече е разрешена месната храна. Прави се и баница с късмети. В някои краища на България тази баница се прави срещу Васильовден, на завършека на календарната година. Съществува спор дали името Коледа произлиза от коля – глагол на българския език, тъй като тогава задължително настъпва коленето на прасетата, или от римските Календи, които са празниците в началото на новия зимен месец.На Коледа ритуално се заколва животното. Това е единственият празничен цикъл, когато вече ритуалното месо е свинската глава или прасето. До този момент в народната култура прасето винаги се счита за по-мръсно животно. Знаем, че агнето е жертвеното животно, също бик или вол, но за първи път на тези празници свинското е ритуалната храна.
Тони МИХАЙЛОВ