Грозделина Георгиева, РЕМ-Пловдив: Лазаровден е изцяло момински празник, който е противовес на мъжкото коледуване

снимка: Гергана Дойкова, "Нощ на музеите и галериите" - Пловдив

Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за характерната обредност и ритуални практики, с които са натоварени Великденските празници.

Фокус: Г-жо Георгиева, днес отбелязваме Лазаровден. Каква е характерната обредност на този ден? Запазила ли се е тя в рамките на съвремието?
Грозделина Георгиева: Празникът Лазаровден е почитан в почти всички краища на страната. Той е много важен с това, че е изцяло момински празник. Старите хора са казвали, че без мома да лазарува и без да се „кумичи“, тя не може да след това да се ожени. Това е една социална граница, определяща кога момата вече може да се кандидатира за годяване и е възможно да я поискат за млада невеста. Една седмица преди Лазаровден имат право да ходят малките „подевки“. Това са момичета от 8 до 15-годишна възраст, които обикалят селото и в същото време се обучават да станат някога лазарки, научавайки целия песенен цикъл. Той е изключително богат, защото лазарките пеят различни песни във всяка къща, която посещават, според стопаните на дома. Най-характерни и обединяващи лазарството са протяжните любовни песни, които се пеят. Трябва да се знае, че момичетата могат лазаруват само по веднъж. Следващата година те вече не могат да бъдат лазарки, а чакат своя шанс, своето предложение за женитба. Даже мома, която не е успяла да бъде поискана, вече няма право да лазарува, ако веднъж вече е била лазарка. В селата такива моми са ги наричали „свършени моми“, тоест вече преминали през лазаруването.
Ще отворя една скоба. Тук идва въпросът дали е имало „свършени момци“. Мога да кажа само, че в някои краища се смята, че ритуалът се е пообъркал. След като вечерта на Цветница се прави „кумиченето“ се позволява момците да дойдат при момите и да започнат общо хора, което другаде го няма. Това е характерно за Карнобатския край. Смята се, че там хората са се поомешили и са позабравили собствените си традиции. В днешно време явно всички сме забравили, защото настъпва този момент – където са момите, там отиват и момците. Вече лазаруването при нас се свързва с друг етнос, но е хубаво да знаем за какво наистина е бил този празник.
Връщам се на лазарските песни. Интересно е, че в много от песните  момите пеят не че лазаруват, а за Лазар. Все едно те са Лазар. Тук се преплита християнското вярване за възкръсването на Лазар с този абсолютно народен обичай. Лазар се възприема в народната култура като покровител на нивите, полята и горите. Неслучайно лазарките отиват там, към нивите и горите, за да пеят своите песни и да могат да прочистят пространството и да прогонят злото. Това е много интересно сливане на християнство и езически празници.
Фокус: Това се среща много често в българската празнична обредност.
Грозделина Георгиева: Категорично. Причината за запазване на голяма част от езичеството в българската празнична обредност е, че сме попаднали под османска власт. Не сме имали силната църква, която да успее да предотврати този процес. Но все пак традициите се пазят и пример за това е днешния празник – Лазаровден. Говорейки за празника, трябва да споменем, че  на този ден майките изваждат своите накити и тогава момата се усеща наистина като невеста. Обкичват я цялата с накити, с пафти, с гривни – това, което иначе докато се ожени няма право да носи. Но на този ден тя се изживява като бъдеща булка. Лазарките обикалят по къщите, но се разделят из селището по махали. Всяка къща се посещава само от по една група лазарки. С тях ходят по-малките момичета, които носят кошничка и събират дарове от стопаните. Най-често даровете са сладки, бели яйца, които да се боядисат за Великден, различни монети, парички и бонбони. След това лазарките си ги разделят помежду си. Друго интересно нещо за лазарския ритуал е, че до Великден не се играе сключено хоро. Лазарките танцуват поединично, но не се хващат да правят общо хоро. Това е един женски ден, който е в противовес на мъжкото коледуване.
На следващия ден след лазаруването, тоест Цветница, всички моми, които са лазарували, трябва да идат на реката и да пуснат своите върбови венчета или да част от питите. Тези пити се наричат „куклици“ – специален обреден хляб, който момичетата замесват. Всяко момиче поставя в отделна лодчица своя хляб и го бележи. Лодчицата на която мома излезе първа, тя ще е кумата за следващата година. До този момент лазарките изключително много са се бояли да не ги похити змей. Освен за преминаване в друг социален статус, лазаруването е и ритуал, който се е правел в древността за предпазване от залюбване от змей, тоест момите да не станат змейови булки. В момента, в който премине ритуала „кумичене“, лазарките тръгват след своята избраница и й пеят песни. След това отиват на гости у кумата, чиято майка трябва да е приготвила богата трапеза и да ги нагости. Това е знак на уважение и почит. Оттам нататък нито една мома не се бои, че змеят може да я открадне. Това е един вид предпазна магия за самите момичета. Това е много интересно вярване, което се е запазило и се е спазвало толкова дълго време всички момичета в тази възраст. Яйцата, които събират самите лазарки, се разделят между тях и след това се боядисват на Велики четвъртък – четири дни след самото „кумичене“.
Фокус: А какви са характерните обредни практики на Велики четвъртък?
Грозделина Георгиева:
На Велики четвъртък старите жени се занимават с боядисването на яйцата. Най-важното е първото яйце да бъде червено. Старите жени наричат „Да доживееш до Великден!“, което означава пожелание да доживее до пролетта на следващата година. Това червено яйце, след като бъде боядисано, се отделя настрани и се носи на иконата. Второто яйце се запазва, за да се сложи в нивите за берекет. Много често това яйце се носи при зарязването на лозята на Трифоновден и се слага на лозницата, която зарязва Царя на лозата. С това яйце се мажат бузите и челцата на дечицата и на младите булки, за да са бели и червени и да имат здраве през цялата година. Първи се боядисват яйцата, които се събират на Велики четвъртък сутринта от полозите (местата за мътене). Вярва се, че са абсолютно магично натоварени. Яйцето е един символ, с който се отгонват магии, но и се правят магии. Единствено боядисаните Великденски яйца са само за добро. С тях не могат магьосниците, които обират плодородието по нивите, да направят никаква магия. Те са се плашили от тях. Затова много често в някои краища на страна хората са слагали по 4 боядисани места в ъглите на къщата или в двора, за да не могат лоши сили да навлязат в пространството. Това са интересни поверия, които всеки човек е редно да научи и да знае, въпреки че доста от тях са позабравени в днешно време.
Тони МИХАЙЛОВ