Даниела Ганчева, РИМ- Разград: Денят преди Рождесто Христово е известен при капанците като Малка Коледа

Община Велико Търново

Даниела Ганчева, главен уредник- етнограф от Регионален исторически музей- Разград, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г-жо Ганчева, как в миналото капанците са се подготвяли и са празнували Коледа?

Даниела Ганчева: Пет дни след Игнажден по традиция народът празнува Коледа. Обичайно празничният комплекс е характерен с богата и разгърната, натоварена с много семантика обредност. Денят преди празника е известен при капанците като Малка Коледа. Още на разсъмване в селото започват да обикалят малки момченца на възраст 10-12 години, които  в различните села наричат по различен начин- малки колади, малки коладници, мявки, мелки, като последните две имена се употребяват предимно в село Осенец и са свързани с факта, че тези момченца, както казват капанците мявкат, или мяукат, издават звуци, които наподобяват мъркането на котка и с тези звуци предупреждават в селото, че са тръгнали малките коледарчета. Всяко дете носи специално изработена джумачка- тояжка, която задължително се прави от лешниково дърво и се украсява богато с орнаменти, чрез беленето на кората на пръчката. Орнаментите основно са геометрични, но много често се забелязва оформена спирала, която символизира змията. Според народната митология, лешниковото дърво е майката на гората и то предпазва децата от ухапването на влечугите. Пръчките, след като децата са коледували се прибират и когато се запролети и започнат да пасат добитъка или в миналото да ходят на училище в друго село, те са носели тези пръчки, за да може да се предпазват с тях от ухапването от змии. И така, събрани на групички от по 2-3, а някъде и повече деца започват да обикалят махалата като навсякъде  стопаните ги посрещат с шиник или в някои села копаня, пълни със зърно- овес, ечемик, ръж, в по- ново време слагали царевица, слънчогледово семе. Децата , влизайки в дома започват да удрят с тояжките си по зърното и да наричат в хор: кълца, кълца Коладе ле, всинца кълца Коладе ле. В някои села, като Топчии например децата удрят с тези тояжки през целия път и наричат думите за благословия. Стопаните задължително даряват децата с малки кравайчета, също така с бучки захар в миналото, със сушени плодове и ябълки, а по- заможните семейства им давали и пара. Малките коледарчета трябвало да обиколят селото рано сутринта, до 9 часа. На Малката Коледа обикновено се колят и прасетата. По далака на закланото прасе, капанците гадаели каква ще бъде зимата и какво ще е плодородието. Вечерта срещу Рождество е Бъдни вечер. Това е втората кадена вечер, след Игнажден, на която се приготвя специална обредна храна и се извършват съответните богато натоварени обредни действия. На трапезата задължително се слага паничка с просо, като освен това върху житото в някои села поставят свещичката, която е недогоряла от Игнажден. Слагат се задължително и орехи. В част от селата, например Кривня и Каменово, до късно се спазва традицията орехите от първата кадена вечер да се оставят за втората такава вечер,и след това същите тези орехи да се поставят и на трапезата от третата кадена вечер, която е сурваки. По тези орехи след това се гадае за здравето на всеки един от членовете на семейството- орехите са  толкова, колкото са и членовете на дома, а в някои села се слага  специално и един орех за животните и за житните култури. Задължителен елемент на трапезата е питката. Стопанинът прекадява с лемежа- работната метална част на ралото, софрата. На лемежа се слага задължително пепелта от първото кадене, изрича се молитвата и се прави кръстен знак със свещичката, която гори върху гредите, те се опушват леко като в някои села правят три кръстни знака- по един на всяка кадена вечер. Този кръст предпазва дома от зли магии, болести и всяка зла помисъл. Освен това има традиция в част от селата да се вдига нависоко пламъкът,  за да може житото да расте високо. Питата се разчупва, като по това у кого остане най- голямото парче, се гадае дали ще има повече мъжки животни през години, или повече женски, а в други села гадаят у кого ще бъде най- големият късмет и ще получава най- много пари през годината. У този у когото остане най- големият комат, негово ще бъде имането. В село Осенец върху обредната пита слагат малко топче тесто, което е прусурено- отгоре има прусурен печат. Това топче стопанинът отделя след каденето и го поставя в специална паничка при просото. На Бъдни вечер и през цялата нощ има традиция да гори голям пън, който капанците както навсякъде в страната наричат бъдник, макар че тук не са съхранени до късно традициите, които са свързани с подготовката на това дърво и с неговото полагане в огнището. Запазен е обаче обичаят огънят да се поддържа през цялата нощ. Има поверие, че ако огнището загасне, то в дома ще има смърт или много болести.

Фокус:Един от най- характерните за празника обичаи е коледуването.

Даниела Ганчева: В  коледуването участват главно момци, тъй като според народната традиция момък, който не е коледувал, не може да встъпи в брак, той не е признат от мъжете за възрастен. В отделни случаи, като например в Дряновец  в коледуването се включват и млади мъже, които са се задомили през изминалата година. Обикновено дори в някои села сред тях се избира царят, водачът на коледарите. Коладниците се сформират в групи, които обикалят махалите и най- често царят е този, който трябва да знае най- голямата, най- дългата, най- хубавата благословия. Коледарите започват да се готвят още от Игнажден и много по- рядко от 14 ноември- коледните заговезни, защото съществува вярване, че който пее коледните песни преди тази дата, му излизат циреи. Самата подготовка запова в дома на царя, който вече е избран. Там момците се събират на кафе, на ракийка. Облеклото на коледарите  е характерно за епохата, различава се единствено калпакът, който е богато украсен с пуканки, с бръшлян, задължително се слага камилчена или лютурчена китка, богато украсена с мъниста, с разноцветна вълна, боядисана камилска прежда. Вярва се, че всички тези  елементи имат силна апотропейна роля. Освен тях, се слагат метални, сребърни или посребрени игли или треперушки. Задължително царят украсява облеклото си допълнително с два големи месала, които завързва на кръст през раменета си. Върху облеклото му е закичено малко пошче, което често е подарено от неговата изгора, или е извезано от съпругата му. Освен тези елементи царят носи със себе си кърк- дървената лопата, с която се мята хлябът в пещта, както и хурка с повясмо кълчища, и задължително стърк или ябълка. Това е ябълково клонче, което в част от селата има две разклонения, в други е с три, като върху всяко разклонение е забодена ябълка, като на места тя е варакосана. Освен това към ябълката, например в Каменово се добавя и малко кравайче. В село Кривня към ябълката царят допълнително завързва едно малко пошче. В село Дряновец е характерно, че коледарите носят и малко кълчища, които се поставят в пояса. Коледарите се събират на групи от по 10-15 души и във всяко село обикалят по два или три кола- така се наричат групите,като водени от царя те посещават всеки един дом. В част от селата отпред вървят най- младите коледари, наричат се котки или мявки и с мяукане предупреждават стопаните, че коледарската дружина е пристигнала в дома им. По традиция всеки капански дом на Коледа е поставял на прага си повясмо кълчища, през което трябвало да преминат коледарите. Задължително в коледарската дружина се избирали и други обредни лица, като в село Каменово има булка и зет, в Сеново- баба, в Топчии краят на шествието завършвало с магарета. Мъжете носели на врата си дисаги, в които слагали даровете от домовете. Във всеки дом освен кравая давали задължително и сушени чушки, сланина, лук, всичко това се оставяло в дисагите. Различия се наблюдават в последователността на действията, включени в обичая, независимо от това дали действията следват една обща схема обаче, след песента, или няколкото песни, които се изпяват на домакините- обикновено те имат персонални препратки към членовете, в зависимост от това дали мъжът е търговец или дюлгер, или пък дали в семейството има неженени или неомъжени, песните са съотвените пожелания. След тези песни царят изрича благословията и приема подготвените дарове. Обичайно в обредния комплекс от действия задължително се включва елемент, при който когато два или три кола се срещнат на мегдана или на кръстопът те да преминават към състезание със своите коледарски геги, за да видят коя група ще надделее, та в нея да отиде най- голямото имане. Коледа се празнува три дни, като в тези дни не се работи, всички ходят на църква и в селото се прави голямо хоро.  С празника са свързани и отделни обредни практики за плодородие, свързано с добитъка. Стопаните задължително слагат на прага на вратата там където има животничерясло – това е железен нож от ралото, за да може да се предпази берекетът и плодородието. В една част от селата обичайно обредната система на коледуването замира около Първата световна война, като село Осенец, но в други, като в Кривня продължава докъм 30-те години, в част от селищата- Сеново, Хлебарово и през 40-те години на миналия век все още обикалят коледарски  дружини, които пожелават в селото здраве и плодородие.

Ивелина ИВАНОВА