Даниела Ганчева, РИМ- Разград: Капанците тачат свети Араламбей за здраве, за плодородие по пчелите и против болести

 

Фокус:Г-жо Ганчева, с каква обредност е натоварен денят на св. Харалампий за капанците?

Даниела Ганчева: По традиция капанците считат, че 10 февруари е „аталия“ ден. Ден в който съществува абсолютна забрана жените работят. Особено се тачи денят в село Осенец при капанците, където има поверие, че денят трябва да се пази за „лаусите“. Това са родилки, жените, които имат малки деца. Счита се, че на св.Харалампий тези жени не бива да перат, да плетат, да тъкат, да метат, за да не избяга плодородието от дома. По принцип капанците тачат свети Араламбей, както го наричат, за здраве, за плодородие по пчелите и против болести. Според традицията Араламбей е този, който може да защити хората от чумата. В народните представи тя е възрастна жена, с криви зъби, чорлава, неизмита, парцалива. Жена, която дебне по пътищата и особено на кръстопът, за да може да разболее хората. Затова и на празника и се отдава специално, както капанците казват, да дадем за помен на лелята, така те наричат чумата. Задължително се омесват три питки от най- хубавото, най- чистото брашно. Правят се без пластична украса и се намазват с мед. Медът е специален, той се носи в чаша в църквата и се оставя там предварително 40 дни, вярва се, че така придобива целебни качества и с него всяка намазана рана или всяко болно място ще оздравее. Той се пази против болести през цялата година и с него жените лекуват най- вече малките деца. С меда се мажат три питки, като в част от селата броят на питките е четири. Четвъртата питка се оставя във дома, останалите се поставят в тава  и намазани с мед се раздават по съседите. Задължително част от тази питка, която остава в къщи, се разчупва и заедно с меда се оставя на тавана. Според народното поверие, там на тавана обича да стои Чумата. Стои в един от ъглите на тавана и дебне да направи лошотии на дома. Денят се почита и във връзка с това, че в народните представи свети Харалампий единствен може да усмири чумата. Той я пази с девет синджира, с девет вериги, както казват в село Кривня, а в село Каменово жените твърдят, че свети Харалампий държи ключа към вратата за всички болести и ако не се тачи този ден, ако не се почита, не се спазват всички забрани и всички традиции, то той ще отключи болестите със своя ключ и ще ги пусне по земята. Затова до късно, до към 20-те- 30-те години на миналия век в капанските села жените са почитали този ден.

Фокус:Има ли и други поверия сред капанците за чумата?

Даниела Ганчева: В народните представи чумата имала стар оръфан тефтер. В  „чумния тефтер“, както казват жените, били записани имената, на всички, които имали слаби ангели, били податливи на болестта и според народните вярвания, ако чумата не се отклони от дома, тя ще ги нападне и ще отсече главата на всеки един, който е вписан в „чумния“ тефтер. Според поверието, чумата никога не се явява в образа, в който съществува реално и живее по принцип в гора тилилейска. Тя се превръща или на черно куче, най- често при капанците или на черен паяк, понякога може да се яви като котка и много по- рядко като запалено огнено кълбо. Всички тези поверия и представи за болестите и най- вече за чумата и св. Харалампий можем да открием и в песенния фолклор на капанците. Например, пее се, че тя излязла насред пътя- кръстопътя, на голям празник Аралампий, и заплашила хората, че ще донесе болест и смърт. Това са най- трайно съхранените вярвания,представи и обредни действия, свързани с 10 февруари, св. Харалампий- пазителя против Лелята.

Ивелина ИВАНОВА