Даниела Ганчева, РИМ- Разград: Сурвакниците трябва да са окичени с много пъпки, за да има плодородие през годината, съществува поверие, че трябва да има и много цветове

 Даниела Ганчева, главен уредник- етнограф в Регионален исторически музей- Разград, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В обичайно- обредния Коледноновогодишен цикъл на 1 януари се празнува  Сурва. Г-жо Ганчева какво е характерно за този ден при капанците?

Даниела Ганчева: Срещу Сурваки е третата кадена вечер. Обредната храна по традиция включва  елементи от предходните вечери, но задължително в нея влиза пачата от главата на прасето, варената кокошка, баницата със сирене, която в Кривня и Цар Калоян наричат точено. В нея се слагат чистата сребърна пара и малки клончета от дрян, като пъпките са толкова, колкото и пожеланията за семейството. Задължително за вечерята семейството се събира около трапезата. И на трите кадени вечери има поверие, че като се нареди веднъж софрата, от нея никой не бива да става, за да се запази имането в къщи, плодородието и да бъдат всички заедно. Особено внимание капанците обръщат на това кой ще кихне пръв на коледната трапеза, на него трябва да му харижат, да му подарят нещо от първия приплод. Обикновено, в по- голямата част от селата се обещава първото новородено агне. Съществуват редица обредни действия, свързани с елемента на гадаене. Например, по пепелта, която се съхранява от Игнажден се гадае за това какво ще бъде плодородието по житните култури. В село Дряновец с тази пепел лекуват децата, в село Осенец я изсипват в чувалите със семето, заедно със остатъка от свеща от каденето и това семе се изнася при първото обредно засяване. Малките питки, които са правени на трите кадени вечери в някои села се вдигат на тавана, за да предпазвят семейството от болести.

Фокус:Разкажете как капанците са украсявали сурвакниците.

Даниела Ганчева: На Сурваки от дрянови клончета, по- рядко от ябълкови дръвчета възрастните правят сурвакници за децата, които от 5 до 12 годишна възраст обикалят селото на групички и сурвакат за здраве.  Тези деца се наричат сурвакари и носят със себе си  малки чантички, малки торбички, в които поставят даровете, дадени им от домакините, след като са сурвакали всеки член от семейството. Най- често това са сушени плодове, кравайчета, бучки захар и парички. В миналото сурвакниците при капанците са били правени само от дрянови пръчки. По традиция те трябва да са окичени с много пъпки, за да има плодородие през годината. Съществува поверие, че трябва да има и много цветове, затова и  в част от селата като Дряновец сурвакниците се украсяват с много червени конци, в село Каменово и в Цар Калоян с камилска шарена вълна, освен това със сушени плодове, с червена суха  чушка, някъде слагали и скилидка чесън. Всичко това с богата семантична натовареност и обединено от идеята за плодородие и здраве. Самите сурвакарчета, в малки групички докъм 5 деца обикалят домовете като удрят със сурвакниците по гърба всеки един от членовете на семейството, започвайки от най- възрастните и изричайки благословия. Ще кажа една благословия, записана в Цар Калоян: Сурва, сурва година, голям клас на нива, червена ябълка в градина, чер грозд на лозе, да си жив и здрав, догодина, до амина. Всеки стопанин задължително трябва да отговори на сурвакарчето: да си жив и здрав, догодина по-рано да дойдеш. Децата сурвакат не само хората, но и добитъка в обора, кошера с пчелички. В обичайно- обредният комплекс от действия са включени и други елементи. Така в село Осенец преди разсъмване майката става, с ръжен и желязна лопатка от огнището взема по едно въгленче и го благославя за всеки един от членовете на семейството. В село Кривня когато се сурвака добитъка в обора задължително му дават от кравайчето от Игнажден, като всичко отново е свързано с идеята за плодородие. Сурваки се празнува два дни, като и в двата дни се спазват обичаите и традициите, за да има плодородие, както при хората, така  и при житните култури и добитъка. Със Сурваки е свързано и вярването, че в нощта срещу празника играят заровени пари, там, където играе огънят на това място има и заровени жълтици. Всички тези традиции постепенно отмират докъм 30-40 години на 20 век, като най- силни и издръжливи остават сурвакането ,обредната пита и обредната баница.

Ивелина ИВАНОВА