Даниела Георгиева, автор на книгата „Личностите, които промениха Варна“: Нека бъдем като онези, които от нищото са създавали града, следвайки своята мечта

Снимка - Даниела Георгиева

Журналистът и автор на книгата „Личностите, които промениха Варна“ Даниела Георгиева, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Преди седмици беше премиерата на книгата, посветена на личности, които са променили Варна. С какво се отличават тези, които са намерили място на страниците на изданието?

Даниела Георгиева: Книгата включва 28 личности, които са свързани с историята на град Варна. И по-точно, които след Освобождението, са градили основите на града, който виждаме и в момента. Всички тези хора са от различни области, някои от тях – на високи позиции в местната администрация, други допринасят за естетическата градска среда, примерно те са архитекти, хора на изкуството. Всеки според своите сили, възможности и заложби, прави своето, така че Варна да изглежда като тяхната реализирана мечта.

Фокус: Кои са тези имена? Има и такива, които са по-непознати за широката аудитория.

Даниела Георгиева: Така е, да. Има имена, които хората знаят и са чували – като на братята Карел и Херман Шкорпил, например. Създателите на археологията в България, са поставили и основите на Археологическия музей в града. Той е започнал своето съществуване от тавана на Девическата гимназия като Археологическо дружество. Впоследствие натрупаният материал вече става толкова голям, за да се стигне до съвременните експонати в него. Антон Новак е също чех като тях. Той идва по препоръка на Карел Шкорпил в града, след като е имал опит с паркостроенето и паркоизграждането във Виена, с дворците Белведере и Хофбург. Идва тук, за да направи Морската градина във Варна, с която всички ние се гордеем. Тя, всъщност, е направена по повод на това, царската фамилия, когато идва в лятната си резиденция в „Евксиноград“ – да има къде да се разхожда. Защото в опустошена България, веднага след Освобождението, не е имало нито едно дърво, не е имало асфалтирани улици, не е имало градско планиране. Въобще много неща са липсвали. След това градът добива един облик на курорт, на туристическо място. От по-непознатите личности, можем да цитираме примерно Йордан Минков. За мен, може би той е най-непознатият от всички. Той е бил лесовъд. Опълчил се е срещу това да има пряк път, който да минава от Варна към Балчик – директно през Природния парк „Златни пясъци“. Защото там има много защитени видове птици, а и много стари дървета е трябвало да бъдат изсечени, за да бъде направено това трасе. И сега пътят за Балчик заобикаля парка. Граничи с курорта „Златни пясъци“, но е запазена тази част от гората край Аладжа манастир, където ние днес обичаме целогодишно да се разхождаме. Сред другите по-малко известни личности е например Фриц Цвике. Той е от семейство на швейцарски емигранти. Роден е във Варна, в самото сърце на града. Къщата му се намира много близо зад сградата на Общината. Той пребивава във Варна до шестата си година. Образованието си по физика придобива във Швейцария, а кариерата си – вече зад Океана, в Съединените Американски Щати. Става известен с всичките си открития, които е направил в областта на астрономията.

Фокус: Има и история, свързана с бащата на Петър Дънов…

Даниела Георгиева: Да, тя е много интересна. Това е свещеникът Константин Дъновски, който е първият свещеник във Варна, извършвал богослужения на български език след Освобождението. Дотогава те са се извършвали на гръцки. И макар Варна да е била освободена, това е продължавало, някак си по инерция да се случва и малко с протекцията на тогавашния руски консул в града Александър Рачински. Църквата, в която е отслужено първото богослужение е на улица „27-ми юли“ – „Свети Архангел Михаил“. В западната част на църквата днес се намира гробът на Константин Дъновски.

Фокус: Има ли жени сред личностите, променили Варна и допринесли за европейския й облик?

Даниела Георгиева: За съжаление в моята селекция тя е само една, но пък с царствена осанка. Това е Елеонора фон Ройс – втората съпруга на Александър Батенберг. Тя има огромен принос за Варна. През цялото време, от самото начало на брака си, действа в посока да бъде социално ангажирана с града. Прави много неща за него, като препоръчва заради климата тук да бъде изграден санаториум за гръдноболни деца. Има и много други заслуги, които съм описала.

Фокус: В процеса на събиране на информация за всяка от личностите, изненада ли Ви нещо, което до този момент не сте знаели?

Даниела Георгиева: Много приятно ме изненада търговецът Параскева Николау. Той е известен с това, че е единственият дарител, който е изградил църква с едно дарение. Храмът „Св. Николай“ е изграден със средства, дарени от него. Той има една интересна история. В морска буря е можел да изгуби два кораба, пълни догоре със стока. Когато се е молел, си е казал, че ако това не се случи, ако Бог запази товара и корабите, той ще дари средствата за храм. И си изпълнява обещанието, защото изходът е бил добър за него и за търговията му. А когато прави завещанието си, много сериозно го обмисля. С детайли, в 42 параграфа, той стриктно описва как иска да бъде разпределено точно наследството, което оставя на Варна и варненци. Той ме впечатли със своята точност и предвидливост – как от всяко нещо е помислил варненци да имат полза. Дори и затова, докато парите са в банка, как от лихвите да бъдат субсидирани двама ученици, които са отличници, но семействата им нямат възможност да ги изучат. Той подпомага града и в това отношение.

Фокус: Каква е поуката от всички тези истории, събрани на едно място? Има ли такава?

Даниела Георгиева: Разбира се, има няколко. Сама по себе си, информацията би могла да бъде събрана и от някой друг, селекцията може да бъде направена и по друг начин. Но за мен е важно посланието. Едното е, че заедно можем страшно много. Защото обикновено грешката, която правим ние, като българи, е да действаме сами, индивидуално, с цел някой да изпъкне пред друг. Всеки е уникален със своите таланти. Един е силен в едно, друг – в друго, но ако действаме в екип, можем да постигнем чудеса, имайки обща идея. Другото послание е към младите хора, които са обезсърчени или смятат, че ако родителите им не са богати, шансовете им са доста по-малки в надбягването с другите техни съученици. Но на тези хора, също им е било трудно, даже много по-трудно. Буквално от нищото те са създавали града и са следвали своята мечта. Така че, в днешно време ние трябва да поддържаме и да надграждаме един град, който може да стане още по-хубав?

Фокус: Разхождайки се в центъра на града, покрай останалите стари сгради, можем да си представим някои от тези личности. Да оформим една романтична представа за миналото в съзнанието си. Какво от историята спешно трябва да опазим?

Даниела Георгиева: Така е, романтична е тази градска част, която много архитекти са градили в стара Варна. Хубавото е, че много от тези хора са учили в чужбина, но впоследствие са се върнали и са приложили наученото в съвременната градска среда. Ако правим това днес, можем да постигнем чудеса. Те са пренесли красотата на Сецесиона, а това привлича и днес туристи към града. Не случайно сме се родили тук, тръгнали сме от тук, трябва да открием своята мисия. На един мисията е в едно, на друг – в друго, няма значение коя колко е голяма. И най-малкото камъче е важно за общата картина.

Фокус: Веднъж книгата вече беше представена премиерно във Варна. Какво предстои от тук нататък?

Даниела Георгиева: Следващото представяне на книгата ще бъде в Плевен, на 30-ти януари от 18 часа в едно арт кафе. Въпреки че книгата е за Варна, всъщност има няколко нишки, които свързват града със стария Плевен. Следващото представяне във Варна ще бъде на 6-ти февруари, от 18 часа в читалните на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“.

Фокус: А какво свързва Варна с Плевен?

Даниела Георгиева: Едната нишка е свързана с Иван Драсов. Днес неговата къща още се намира в историческия център на града, на ул. „Преслав“. Тъй като е красива и достолепна, дълго време беше банка. Та, жената на Иван Драсов е от знатен плевенски род. Нейните родители са се казвали Златан и Злата. Били са известни и богати хора в Плевен. Дори не са искали да дават дъщеря си на този комита. Защото той е имал интереси, които явно са навявали на тъста му, че животът му няма да е дълъг, но ще е бурен и това може да не осигури спокоен и хубав живот на дъщеря им. Но, така или иначе, любовта надделява и той наистина не живее много дълго. Имат многодетна фамилия и всъщност днес техните наследници продължават да действат за благото на града. За негова снимка в книгата ми съдейства праправнучката му, която е преподавател в Медицинския университет в града. Тя е лекар-педиатър, многодетна майка, радетел за много социалнозначими каузи. Тя много се гордее, че историята на нейната фамилия оживява. Дори ми разказа, че в Историческия музей в Плевен е записано, че в няколкомесечната обсада на града, турският пълководец предава сабята си в къщата на Златан и Злата в знак на това, че приема поражението. Другата плевенска нишка е свързана с Никола Лазаров – архитект, който е направил 16 сгради – паметници на културата във Варна. Сред тях са сградите на Драматичния театър, Икономическият университет и много къщи. Той има 200 творения в цялата страна, част от тях и в Плевен. Например картинната галерия в центъра на града е много красива сграда.

Диана СТОЕВА