Даниела Дариткова, ГЕРБ: Екипът на новия здравен министър е подготвен, за да поеме всички предизвикателства

Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в 44-то НС, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Д-р Дариткова, досега Здравното министерство е имало двама министри извън гилдията – икономистът Славчо Богоев и вашият колега в Народното събрание – юристът Десислава Атанасова. Рискован ход ли е поемането на поста здравен министър от финансиста Кирил Ананиев?

Даниела Дариткова: Смятам че това е премерен риск, защото е нормално човек, който дълги години е имал поглед върху системата на здравеопазване от гледна точка на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, да има познанията, опита и възможностите да менажира сектор „Здравеопазване“ със силата на финансовите познания и умения. Разбира се, екипът му позволява да се намери сечението между финансовата стабилност и медицинската целесъобразност, което е изключително важно, за да може наистина да се реформира здравната система в посока, която е в  интерес на пациентите и работещите в нея.

Водещ: Министър Ананиев съобщи в изявлението си пред медиите, че водещ в работата му ще бъде контролът, за да спре източването на системата. Но преди минути в нашия ефир господин Жельо Бойчев каза, че като човек, който досега е бил в Надзора на Касата, той всъщност излиза от контрола.

Даниела Дариткова: Така или иначе като председател на Надзорния съвет на Касата, господин Ананиев няма пряк ангажимент да контролира системата. В ролята си на министър той е този, който ще реализира националната здравна политика, както е записано в основополагащите закони за здравната система. Аз смятам, че интерпретациите на колегите от опозицията, разбира се ще бъдат в посока отрицание. Но контрол може да се установи и да бъде той ефективен само чрез създаването на добра, единна, Национална здравна информационна система. Това сме заложили ние като първи приоритет в програмата си. Това беше подчертано и в залата на Народното събрание след клетвата от господин Ананиев като негов ключов приоритет, защото аз не мога да се съглася с термина „източване“ на Касата, а по-скоро говорим винаги за неефективно харчене на средствата. Средствата, които основно коментираме като разход в нашия фонд НЗОК. Функциите на министър на здравеопазването ще бъдат много по-широки, защото когато говорим за здраве, елементите, които гарантират тогава, когато здравето е загубено в частта болест, разбира се са много малки. Говорейки за здраве, министърът трябва да намери възможност да управлява всички процеси, които гарантират по-доброто обществено здраве, а не само функциите на НЗОК.

Водещ: И все пак прави впечатление още един аргумент на опозицията – беше цитирано от господин Жельо Бойчев: през 2009 г. за сферата на здравеопазването са заделени малко над 2,5 милиарда. През 2018 г. повече от 4,5. Това са факти, нали така, д-р Дариткова? Очевидно, че има някаква неефективност в системата?

Даниела Дариткова: Не мога да разбера позицията на колегата от левицата. Те искат да не се дават средства в системата на здравеопазване и те да останат на нивото от 2009 г. Това вероятно са техните аргументи, за да не се харчат неефективно. Само че медицинската наука се развива непрекъснато. Непрекъснато имаме нови методи на лечение. Нови медикаменти, които спасяват много човешки животи. В този смисъл разходите за здравеопазване ще нарастват. Това се случва и във всички други европейски страни. А някак си се сблъскват техните аргументи, че от една страна имаме нисък процент от БВП за здравеопазване сравним с останалите европейски страни. От друга страна, те искат да не се дават повече средства за здравеопазване. Колегите са объркани, защото за съжаление те изключиха от своите редици добрите експерти, които имаха в сектор „Здравеопазване“ и сега позициите им са леко еклектични. Аз смятам, че средствата в здравеопазването трябва наистина прогресивно да нарастват, затова защото предизвикателствата са от гледна точка на демографската структура на обществото, от гледна точка на достъпа на възрастните граждани до съвременни методи на лечение, а те трябва да бъдат достатъчно финансирани. Проблемът е в ефективното харчене на средствата в профила на разхода, когато повечето пари отиват именно за лечение, а инвестициите в профилактика са значително по-скромни. Това трябва да променим във времето. Защото инвестициите в профилактика дават много по-голяма добавена стойност в бъдеще. Това би бил правилният подход на подредба на бюджетирането на сектор „Здравеопазване“. А средствата в него, смятам че наистина трябва да се увеличават, за да може по-голяма част от разходите да се поемат чрез осигуровките, чрез солидарния модел и да не са от джоба на българските граждани.

Водещ: И разбира се, тези средства да бъдат съпоставими с постигнати ефекти.

Даниела Дариткова: Това е проблем, разбира се, защото ние трябва да имаме система, която да заплаща за получен резултат. Това е бъдещата амбиция на всички. Само че това са стъпки, защото без да имаме достатъчно добра картина и да проследим пътя на болния и на пациента в системата, няма как да имаме плащане за получен здравен резултат. И да имаме добри показатели на общественото здраве. Отново опираме до информационната система, която би била изключително полезна в това отношение.

Водещ: Съгласни ли сте, д-р Дариткова, с мнението на част от лекарите у нас, че усилията са съсредоточени към лекуване на тежките последствия от заболяването, без да отчитаме, че то има ранни етапи, когато лечението е много по-евтино?

Даниела Дариткова: Категорично. Аз досега точно това твърдях в моя коментар, че наистина посоката на разходите, които заплаща основно НЗОК, са в лечебен аспект, а не в профилактичен.

Водещ: Парите за здраве обаче през следващата година какво ще ни гарантират?

Даниела Дариткова: Средствата, които НЗОК ще може да ползва за здравноосигурените български граждани са с 407 милиона повече. Бюджетът на Министерство на здравеопазването е увеличен с 36 милиона повече. Имаме гаранция, че здравноосигурените български граждани ще получават медицинска помощ, която е в обем, сравним с тази година. Вече оттук нататък на ход са съсловните организации, Министерство на здравеопазването, защото съгласно законодателството, Министерство на здравеопазването определя пакета, който ще могат да ползват здравноосигурените български граждани, а начините, по които се реализира медицинската помощ, остойностяването й, изискванията към изпълнителите, са обект на договаряне между съсловните организации, защото те са няколко, и НЗОК. Народното събрание гарантира бюджетната рамка. Всички останали действия са ангажимент на ангажираните в системата на здравеопазването – съсловни организации, нашият фонд НЗОК с неговите управителни органи и Министерство на здравеопазването.

Водещ: Как може, д-р Дариткова, да бъде преодоляно своеобразното противоречие – от една страна броят на болниците у нас непрекъснато расте, а от друга, хора в отделни райони на страната нямат достъп до здравеопазване?

Даниела Дариткова: Не бих казала, че е категорично, че нямат достъп до здравеопазване. Достъпът до здравеопазване се гарантира не само от наличието на лечебно заведение за болнична помощ. Достъпът до здравеопазване, на първо място, трябва да бъде достъп до общопрактикуващ лекар; достъп до специалисти в извънболничната медицинска помощ, до лаборатория. Защото по-голяма част от лечението и диагностиката трябва да се осъществяват именно там, за да може то да бъде своевременно и адекватно. И чак, когато ефектът не може да бъде постигнат в извънболничната помощ, да се стига до болница. Затова смятам, че наистина инвестициите трябва да бъдат насочени към извънболничната помощ, към създаване на максимални възможности да се привлекат повече млади колеги, за да станат общопрактикуващи лекари, защото това е по-големият проблем за достъп в момента. А иначе, за да имаме ясна картина затова как изглежда достъпът на пациентите до различни видове медицинска помощ в България, трябва да имаме Национална здравна карта. Националната здравна карта дава възможност от една страна да се види моментната картина, от друга страна, да се планират инвестициите в медицинска помощ, така че достъпът да бъде уеднаквен.

Водещ: Как оценявате необходимостта  от демонополизиране на Касата – въпрос, който също се поставя спорадично и за който отделни експерти апелират не от вчера?

Даниела Дариткова: Въпросът за монопола на НЗОК като единствен платец на здравни услуги, е тема, която се повдига периодично в обществото. Ние сме поставили в нашата програма за поетапна демонополизация, но сме я поставили на трето място в приоритетите си, затова защото смятам, че без да имаме ясната картина на една национална здравно-информационна система, която да гарантира прозрачност и предвидимост, няма как да остойностим, да стане ясно по какъв механизъм може точно без риск за получаващите медицинска помощ, да се търсят варианти за демонополизация. Според нашите разбирания това не е панацея и трябва много внимателно да се подходи към търсенето на варианти за демонополизация на Касата. Ние смятаме, че е добре като начало да се остойности и реализира основният пакет на базата на 8% здравна вноска, която се запазва. Да се запази неговата универсалност и да се гарантира лечението на социално значими заболявания. Да се търси по-широка възможност за навлизане в системата на допълнителните здравноосигурителни дружества, които да поемат цените и разходите за определени услуги, които не влизат в основния пакет. Тогава вече на базата на ясна финансова преценка, да се търси възможност и за заместваща демонополизация, т.е. за конкурент на основния фонд НЗОК. Всички тези действия обаче трябва да се предхождат от изграждането на информационна система, за да имаме яснота на параметрите.

Водещ: От ваша гледна точка, коя е най-важната задача сега пред Кирил Ананиев?

Даниела Дариткова: Първостепенна задача е да се приемат бюджетите на НЗОК и Министерство на здравеопазването, защото те гарантират функционирането на структурите през следващата година. Всички останали задачи те ще се подредят по приоритетност. Има два проекта, които са изключително важни, които отново са залегнали в управленската ни програма като ключови. Единият – това е реформа и инвестиции в спешната помощ. Другият – касае чрез програма „Добро управление“ инвестиции в изграждането на информационна система. Важното е тези проекти да могат успешно да завършат и да се реализират съобразно сроковете, които ни са възложили нашите европейски партньори. Всичко останало като ангажименти на министъра, разбира се трябва да върви паралелно, но аз смятам, че екипът, с който той влиза в министерството е подготвен, за да поеме всички предизвикателства.

Росица АНГЕЛОВА