Даниела Савеклиева, ПП ГЕРБ: Държавата не се отказва от европейското финансиране за автомагистрала „Струма“, довършването на пътя е изключително важно за пътната безопасност

Снимка: ПП ГЕРБ

Пред 6 дни стана ясно, че България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него. Решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност. След като от Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщиха тази новина се появиха множество спекулации, свързани с бъдещето на магистралата. По този повод Радио „Фокус“ – Пирин потърси за коментар народния представител от ПП ГЕРБ Даниела Савеклиева.

Фокус: Какви са мотивите България да оттегли проекта за АМ„Струма“ през Кресненското дефиле?

Даниела Савеклиева: Държавата не се отказва от европейското финансиране за автомагистрала „Струма“.  Оттеглянето на апликационната форма е, за да бъдат изпълнени препоръките на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на въздействието на увеличаващия се трафик върху околната среда.

Работата по проекта продължава още по-усилено и екипно, като целта е да се  отговори на приоритети на новата Европейска комисия (ЕК) и приетият наскоро от нея Европейски зелен пакт.

Процесът по определяне на специфични цели и мерки на опазване,  за да бъде проведен правилно, ще отнеме технологично време, чиято продължителност на този етап е трудно да се определи. По тази причина за момента е оттеглен формуляра за кандидатстване.

Работата по проекта продължава като към него не се прибавят документи, а действия и мерки, които вече са планирани в доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при рехабилитацията на съществуващото трасе на главен път Е-79. Те ще се изпълнят по-рано от предвиденото, още през тази година, а не при рехабилитацията на платното за ГКПП „Кулата“, която е планирано да се направи след като е готово новото платно за София в участъка Крупник – Кресна. Ще бъдат направени необходимите действия и от другите държавни институции, за да може да се внесе апликационна форма, която гарантира финансирането с европейски средства.

Това е единственият тесен участък по направлението до границата с Гърция и е участъкът с най- висока концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП). За последните десет години, от 2010 до 2019, са станали над 530 тежки катастрофи с над 235 ранени и убити.

Съществуващият главен път E79 няма необходимите технически характеристики, за да гарантира скоростта и безопасността на европейската пътна мрежа. Пътят е широк 10,5 м и има две ленти – по една във всяка посока. Ограничението на скоростта е 50 км/ч за населени райони и 90 км/ч извън тях. В много участъци има допълнителни ограничения на скоростта. Той преминава през населени места и жилищни райони, създавайки прах, шум, замърсяване и пътни инциденти. Всичко това обуславя необходимостта за изграждане на многолентов път с по-голям габарит в участъка.

Фокус: Какви са възможностите да бъде реализиран като срокове и финансиране?

Даниела Савеклиева: Сроковете, в които ще бъде реализиран са такива, каквито са представени пред Европейската комисия (ЕК), а именно до средата на 2027 година участъкът да е изграден, тоест да е изградено ново платно в посока София и да е рехабилитирано настоящото трасе по Е-79, по което ще минава трафикът в посока ГКПП „Кулата“.

Така, че дейностите, които съпътстват подготовката на апликационната форма продължават и не са спрени. Продължават и процедурите по избор на изпълнители и когато имаме финансирането, да започне веднага строителството.

Важно е да се отбележи, че извършващите се в момента строителни дейности в отсечката от Благоевград до Крупник и тунел „Железница“ са в друга утвърдена от Европейската комисия (ЕК) апликационна форма и тяхното строителство продължава с много усилени темпове.

Фокус: А вярно ли е че в писмо Европейската комисия (ЕК) е заявила, че  графикът и сумата, написани в документите, са необмислени или сгрешени?

Даниела Савеклиева: Не. Графикът за изпълнение на проекта не е коментиран от Европейската комисия (ЕК) по този начин.

Единственото, което е споменато е че изпълнението на смекчаващите мерки по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), предписани в Решението да се изпълняват по време на рехабилитацията на дясното платно, тоест платното за ГКПП „Кулата“, на магистралата са много отдалечени във времето, а именно 2026-2027 година. По тази причина е и притеснението на комисията, че ще се увеличи натиска от нарастващия трафик от вече изградените участъци.

За изпълнението на тези мерки обаче в пълния им обем е необходимо главен път Е-79 да бъде затворен и движението да бъде прехвърлено по новото платно, което следва да бъде изградено преди това. Именно за това сега са набелязани мерки за смекчаване на въздействието на трафика върху видовете и местообитанията в Кресненското дефиле, които могат да бъдат изпълнени без пълното затваряне на пътя, а с въвеждане на временна организация на движението.  Тези мерки включват модифициране на съществуващите водостоци с цел осигуряване на безпрепятствен достъп на земноводни и дребни бозайници от двете страни под пътното платно, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя с височина 1,20 м,  монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4,00 м върху тротоарите на големите съоръжения.

Предвидени са и мерки за повишаване на пътната безопасност в участъка като се анализира и актуализира организацията на съществуващия трафик в участъците със забрана и разрешаване на изпреварването.

Предвижда се да бъде анализирана необходимостта от инсталиране на видео система за наблюдение и система за цифрова информация за управление и контрол на трафика.

Всички тези мерки предвиждаме да бъдат изпълнени до края на 2020 година.

Фокус: Губим ли европари с отказа си?

Даниела Савеклиева: Не,  средства не губим, не сме се отказали да кандидатстваме за финансиране на проекта от Европейския съюз (ЕС). След допълване на документацията съгласно бележките на Европейската комисия (ЕК), Агенция „Пътна инфраструктура“ ще подаде отново формуляра за кандидатстване за финансиране на проекта от Кохезионния фонд на Европейския съюз (ЕС).

Фокус: Имало ли е нарушаване на европейските директиви от представения проект?

Даниела Савеклиева: Няма нарушение на европейските директиви. Изложили сме нашите аргументи пред комисията и считаме, че процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е изпълнена в съответствие със законодателството, което е потвърдено и от съда. В съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията, поемаме ангажимент да определим специфични цели на опазване на местообитанията и видовете в двете защитени зони.

Решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност.

Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели. Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация.

Агенция „Пътна инфраструктура“ изнесе и данни от национално представително социологическо проучване през декември 2019 година.  За 78% от анкетираните участъкът през Кресненското дефиле е опасен, а изграждането на магистралата ще повиши безопасността на пътуващите. 70% от анкетираните заявяват, че построяването на автомагистралата е важно за намаляване времето за пътуване. 18% от българите са на мнение, че автомагистрала „Струма“ трябва да се довърши независимо, че минава през защитена зона, 40 на сто считат, че магистралата трябва да се довърши, но при пълна гаранция за опазване на биологичното разнообразие. 13% споделят мнението, че автомагистрала „Струма“ не трябва да се довършва, защото минава през защитени територии. Едва 5% от анкетираните са на мнение, че автомагистралата трябва да се довърши по друг маршрут, дори това да е по-скъпо и за строителството и за поддържането ѝ след това.

Ливия НИНОВА