Даниела Цонева, РИМ: Над 500 старопечатни книги и ръкописи съхранява Регионален исторически музей  – Габрово

Ръкописи и старопечатни книги показва в изложба по повод Деня на будителите Регионален исторически музей – Габрово. Експозицията е посветена и на 225 години от написването на „История во кратце о болгарском народе славенском“ от габровския йеросхимонах Спиридон. В нея са представени църковнославянски книги, учебници, светска литература. Повече за експонатите в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разказва Даниела Цонева, уредник отдел „История на българските земи през 15-19 век“ при РИМ – Габрово.

Фокус: Регионален исторически музей – Габрово представя изложба на ръкописи и старопечатни книги по повод Деня на народните будители?

Даниела Цонева: Изложбата „Ръкописи и книжовна традиция“ е действително обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, но тя е посветена и на една много важна за нас, габровци, годишнина – 225 години от написването на „История во кратце о болгарском народе славенском“, която е авторство на габровския йеросхимонах Спиридон. На тези две бележити дати в историята , българска и конкретно габровска, е посветена изложба. Самият титул подсказва, че тя е посветена на книжовниците, на онези, които през вековете на чуждото господство, а и преди това, съдействат за поддържането на народното самосъзнание. Случва се така, че не на всички имената остават популярни, но всички знаят, че работят  „в ползу роду“. В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги с различно съдържание – църковнославянски, учебници, светска литература, които са освен свидетелство за търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят, свидетелства и за книжовната култура на българина, и в частност на габровската общественост. Историческият музей съхранява повече от 500 старопечатни книги и ръкописи с различно съдържание, но ние показваме една малка извадка от това, което съхраняваме като различни образци. Най-ранният образец на ръкописната книжнина е един фрагмент от – текстове от Стария и Новия завет, който е датиран от средата на ХIV век и е свидетелство за развитието на Търновската книжовна школа. Според изследователите на славянските ръкописи в Габрово проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова този фрагментен ръкопис е излязъл от ръката на  същия книжовник, който е изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Естествено в част от изложбата е показан единственият досега препис на “История во кратце“ на  йеросхимонах Спиридон, който се съхранява също в Музея. Вероятно малко хора знаят, че самият оригинал не е в България. Той се съхранява в Държавната публична библиотека в Санкт Петербург, но пък българите съхраняват препис на тази трета българска история, която е създадена фактически 30 години след Паисиевата. Този препис и самият оригинал разбира се нямат популярността на Паисиевата история, която се е разпространявала с множество преписи. От тази, както споменах, е известен само един.Показана е и първата българска печатна книга – „Неделника“ на Софроний Врачански от 1806 година. Ние съхраняваме описи и старопечатни книги, издадени на различни езици – руски, старогръцки, иврит, османотурски и арабски, и сме ги показали в едно съчетания, за да покажем, че общуването и развитието на книжнината нямат граница. В изложбата са представени и учебници, които са авторство на габровските учители. Повече от 50 са културните ценности, експонирани в изложбата. Опитали сме се да покаже и характерните елементи, които съпътстват създаването на една ръкописна книга. Това са заставките, инициалите, миниатюрите и подвързията. С различни образци ние сме насочили вниманието към илюстрирането на тези четири елемента на ръкописната книжнина. Бих казала, че притежаваме изключително ценни ръкописи. Имаме един ръкопис от 1596 година, който е бил съхраняван в църквата „Св. Йоан Предтеча“, но сега е част от ръкописната сбирка на Историческия музей. Съхраняваме и ръкописната граматика на Неофит Рилски – първият новобългарски учител в габровското училище, създадено през 1835 година. Вероятно ценителите на старата книжнина знаят, че още преди да дойде той като учител в Габрово, написва Българска граматика, издадена в Крагуевац – Сърбия, със спомоществователството на габровските търговци братя Мустакови. Когато той идва в Габрово, вероятно опитът и практиката налагат въвеждането на нови пояснения. Именно в това време той прави един ръкопис с допълнения към развитието на Българската граматика. Този ръкопис се съхранява при нас и също е намерил място в изложбата. Той е изключително известен за занимаващите с българското езикознание.Чрез тази изложба се опитахме да илюстрираме не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовни език, но и характеристиката в украсата и подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи, старопечатни книги и учебници са едно много ярко свидетелство за вкусовете на епохата, когато те се създават. От друга страна те обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането. Държа да отбележа, че освен ръкописи и старопечатна книжнина, създавани в един дълъг период, са експонирани икони, литографии, щампи, църковна утвар, средства за писане, които са елементи, непосредствено свързани със създаването на книжнината или с условията, в които се създава. Знаете, че първите места, където се пишат ръкописи и се създава нашата стара книжнина са църквите и манастирите.

Фокус: Разкажете малко повече за най-стария ръкопис, който ще бъде представен?

Даниела Цонева: Да. Това е един Паремийник от средата на XIV  век. За съжаление е запазен само един пергаментен фрагмент. Той е изработен върху пергамент. Това е един лист, който обаче е изключително добре запазен. Той естествено е намерил място в експозицията ни. Тъй като представяме и книжовната традиция, илюстрираме тази традиция и със създаването на учебникарската книжнина, авторство на габровски учители. През 30-те, 40-те, 50-те и 70-те години най-активно се издават книги. За съжаление те са печатани в чужди печатници на Балканите – в Русия, в Румъния, в Сърбия. Тук, използвайки поводът за Деня на народните будители, ще спомена едно много емблематично име за Габрово – Васил Априлов, който е имал за идея да се създаде в Габрово печатница, в която да се печатат книги с български букви. Тъй като той не намира подкрепа на идеята, а и разрешение, което тогава е трябва да се получи от Цариград, тази идея не се развива, не стига до своята реализация, но пък в Габрово се създава първата ученическа библиотека в българските земи. Това е библиотеката в Габровското училище, наследник на което е първата гимназия в българските земи – Априловата гимназия.

Фокус: Споменахте, че над 500 старопечатни книги и ръкописи съхранява Историческият музей. Само 50 от тях ще бъдат показани. Най-старият ръкопис, който ще представите, ли е най-стария ръкопис, който се съхранява във фонда на Музея?

Даниела Цонева: Да. Това е най-старият ръкопис, който съхраняваме, а най-старата старопечатна книга е на старогръцки език от 1643 година. Тя е отпечатана във Венеция и е наречена „Душеспасителен псалтир“. Това е църковна книга, използвана в службите в църквите. Това е най-старата старопечатна книга, която ние притежаваме. Тя е от XVII век.

Фокус: Какво е състоянието на тези старопечатни книги и ръкописи? Преди две години Историческият музей спечели проект по дигитализация.

Даниела Цонева: Да. Музеят спечели един проект по BG 08 на Норвежката програма. Продължаваме дейността по дигитализирането. Разбира се това е една трудоемка задача. Трябва да се дигитализират страница по страница, с всички елементи, наличие или неналичие на приписки. Така че ние продължаваме тази задача в посока съхранява и популяризиране на ръкописното и книжовното ни богатства чрез неговата дигитализция. Естествено,че ние се опитваме да съхраняваме и самите образци. Точно по този предмет бяха осигурени и специални шкафове,в които да се  разпределят старопечатни, църковнославянски книги и ръкописи, което е факт и е добра възможност за физическото съхраняване на ръкописите и на книгите.

Фокус: Каква част успяхте да дигитализирате до момента?

Даниела Цонева: Аз не съм част от екипа, който се занимава с дигитализацията, но имаше определено изискване за брой страници, които да се дигитализират. Ние надминахме това изискване. Мисля, че бяха около 600 страници и след приключването на проекта колегите продължиха с дигитализацията, но не мога да кажа каква част е дигиталзиирана на този етап.

Фокус: До кога изложбата ще остане в Музея и габровци и гости на града ще има възможност да я разгледат?

Даниела Цонева: Изложбата ще бъде отворена за посещение до края на месец ноември.

Фокус: Тя бе открита вчера, нали?

Даниела Цонева: Да. Официално откриване нямаше. Откриването бе с посещението на едни сладки малчугани от училище „Отец Паисий“, чиито патрон е известният книжовник Паисий Хилендарски. Така че с тяхното гостуване в зали8те на Музея беше дадено началото на изложбата.

Надежда КРЪСТЕВА