Даниел Панов, кмет на Велико Търново: Диалогът между изпълнителна и местна власт е добър и продуктивен

 

Проведе се церемония по връчването на отличието на конкурса „Кмет на годината“. Големият победител е кметът на Велико Търново Даниел Панов. Коя е успешната формула за управлението на града? За цената на постиженията, усилията на общината и за това какви проекти са предвидени за осъществяване сега ще разберем от големия победител  кмета на Велико Търново Даниел Панов. Поздравяваме Ви за отличието, но то вероятно има две страни. Какво стои зад блясъка на голямата награда?

Даниел Панов: Първо искам да кажа, че тази награда е награда за Велико  Търново и за всички великотърновци, като благодаря на моите съграждани за голямата подкрепа в онлайн гласуването, както и за това, че вече 6 години заедно работим за това старата столица да е съвременен европейски град. Този приз е, както вече казах, на всички  великотърновци. Тази награда е и за целия ми екип в общинската администрация, също, в която работят много доказани професионалисти. Имаме проекти – стартираме новия програмен период. Също искам да благодаря на Националното сдружение на общините в Република България и Управителния съвет, както и на всички колеги кметове, защото ние сме най-силната неправителствена организация и действително нашият глас в последните няколко години започна да се чува. Нашето сдружение е пример за единство и пример за обединение в името на българските граждани, защото ние кметовете сме най-близо до тях. В Националното сдружение на общините в Република България не се делим по цветове и партийни принадлежности, а работим в името на реалните решения и реалните постижения. За нас са най-важни проблемите както в малките, така и в средните и след това в големите общини. Благодаря на българското правителство и на премиера Бойко Борисова за това, че в последно време диалогът между изпълнителна и местна власт е добър и продуктивен и работи в консенсус с по-важни въпроси. Най-важното е, че Кабинетът се вслушва в нашето мнение и се надявам и в бъдеще да е така. Също така и със законодателния орган – Народното събрание – както знаете, миналата година Националното сдружение на общините в Република България вкарахме едно предложение за промяна на Закона за нормативните актове, което беше една важна крачка напред от местната власт. В крайна сметка всички закони и промените, които се извършват в тях, минават на съгласувателен режим и за становища в Управителния съвет на Националното сдружение на общините. Между другото в него също така работи един добър екип от експерти, който във всяко едно направление могат да дадат адекватен отговор за проблемите в общините.

Важно е, че министерствата и министрите вече се вслушват в местната власт, защото в крайна сметка тези закони, които се променят – те стигат до местната власт, а оттам и до гражданите. И винаги искаме, когато те се променят, това да бъде в услуга на гражданите, не в техен ущърб.

Водещ:  Пред какви трудности са изправени българските кметове? Разбирам, че комуникацията ви с централната власт на страната е добра.

Даниел Панов: Да, разбира се. Имаме добър диалог в момента. Проблемите са много в местната власт. Няма да конкретизирам в момента всички, тъй като няма да ни стигне времето в предаването, а една от последните дискусии, която осъществихме с Управителния съвет и на среща с министъра на финансите Владислав Горанов. За тази година ние имаме по-големи очаквания, както и с увеличаването на минималната работна заплата. Знаете, че от януари месец тя става 510 лева. Тази регулация на заплатите в общинските администрации е непосилна вече на местната власт, тъй като това е поредното увеличаване на минималната заплата. Смея да твърдя, че за първи път миналата година, отпреди осем, общинските администрации не са получавали допълнителни средства за заплати и за възнаграждение на служителите. В крайна сметка с увеличаването на минималната заплата, ресурсът, който има една администрация, действително става много малък и не можем да регулираме от минималната на експертите, на главните експерти, началниците, директорите и така нататък. Но за миналата година увеличенията в този параграф бяха около 18 милиона лева, за което благодарим. Тази година увеличението, което заложи министерството, е 23 милиона лева. Но ние се надяваме на още по-конструктивен и добър диалог, както с министъра, така и с Комисията по бюджета и финанси в парламента, защото този проблем трябва да бъде решен и хората в администрациите да получават адекватни заплати. Не е добре да бъдат делени и в администрация в министерствата, в изпълнителната власт и администрация в местната власт. Така че с адекватните заплати, които трябва да получава една администрация ние ще можем да имаме добри и качествени експерти и да ги задържаме, защото в момента заплатите в частния сектор заплатите, които получава един архитект или инженер или финансист са много по-големи, отколкото в администрацията на местната власт. Другият проблем, който дискутирахме в Министерство на финансите – с капиталовите разходи, най-вече за поддръжка на общинската пътна мрежа. Оказа се, че държавната пътна инфраструктура и общинската са почти еднакви километри – едната е 19 600, общинската е някъде около 18 300. И в крайна сметка средствата, които са за поддръжка на държавната пътна инфраструктура, без европроектите – това са чисто от държавния бюджет, са около 300 милиона, а средствата, с които общините поддържат по общинската инфраструктура, са около 50 милиона лева. Тази година са с 10 повече – стават 60. Там също искаме увеличение за този параграф – за капиталови разходи. Смятам, че със средствата, които тази година са увеличени за зимното поддържане в общините. Мисля, че има вече по-адекватно заплащане, което ще получат общините за поддръжка през зимата. Но, както казвам – проблемите са много, нека да не ги изброяваме.

Ние имаме три поставени приоритета и ще продължим да си отстояваме правата, тъй като задачата на всеки един от кметовете е да прави града си по-привлекателен и по-добър за живеене, за да може да задържи, както младите семейства, така и децата, да има работни места. В момента мога да кажа, че специално за Велико Търново, ние имаме достатъчно работни места, но работниците са кът и по този начин смятаме, че държавата наистина трябва да обърне нужното внимание на местната власт и на общините най-вече. Също така имаме предложения, които в края на ноември – началото на декември ще бъдат представени на по-широко обсъждане.

Водещ: Сменяме леко посоката. Ние, като гости на града, виждаме как градът се променя, но какво казват местните? Вие сте близо до хората –  какво още искат като промяна в града?

Даниел Панов: Както казах, с екипа ми в администрацията на Велико Търново и с подкрепата на великотърновци се стремим старата столица да бъде все по-добър град за живеене, за бизнес, за образование на нашите деца. Да има повече културни събития, които същевременно увеличават и туристопотока в нашата община и мога да твърдя, че днес Велико Търново е сред шестте водещи града в България, които са генератори на икономически растеж. За втора поредна година се радваме на рекордна раждаемост на новородени деца и за 2017  година. Много млади хора, които завършват обучението си, остават да живеят тук във Велико Търново и градът мисля, че става притегателно място за хора от цяла България. Тук много хора преместват своя бизнес, имат различни инвестиционни проекти от други градове, които идват във Велико Търново, даже и от София сме забелязали в последно време. Безработицата във Велико Търново е под два процента, но аз не говоря като цяло за гарда, а в населените места, а инвеститорският интерес е все по-голям. Само за последната година имаме няколкостотин отворени нови работни места, като през следващите години ще бъдат също така отворени нови предприятия, които са както в хранително-вкусовата промишленост, така и в различни други сфери. През следващите две години също така ще бъдат санирани немалко училища и детски градини, в които това все още не е направено, защото повечето учебни бази вече са напълно обновени. В последно време се опитваме да развиваме и непрекъснато туризма, който дава около 47 % от брутния вътрешен продукт. Освен грижите ни за крепостта „Царевец“, за средновековните църкви, за всички останали забележителности, също така инвестираме и в създаването на нови атракции, както в крепостта „Трапезица“. Вече втора година тя приема туристи, а музеят със скулптурните фигури е сред най-посещаваните обекти. И насърчаваме най-вече частни инвестиции, както в областта на туризма, така и в различни сфери на икономиката.

Водещ: Да поговорим за проектите на общината. Програмният период сега започва. Какво предстои за Велико Търново?

Даниел Панов: Започва реализацията по най-големия ни проект по оперативна програма „Региони в растеж“ за градска среда, който предвижда пълно обновяване на цялата стара част на Велико Търново, както и на няколко квартала като „Чолаковци“, също така и в квартал „Бузлуджа“ имаме над 40 улици и в това число в квартал „Варуша“ по „Гурко“ ще бъдат обновени настилките. Също тротоари, ново осветление, кът за отдих и много други неща. Това също така важи и за площадните пространства в Стария град. Така тази част на града ще стане още по-удобна за жителите и по-привлекателна за туристите. Използвам вашия ефир, за да отговоря на още една новина, която излезе в последно време – че е провален проектът за ул. „Крайбрежна“. Действително имахме проект, в който тази урбанизирана част в център на града, да бъде привлекателно място, както за пешеходен, за велотуризъм, така също там да има и една улица, която да облекчи трафика в централната градска част, която минава по поречието на Янтра, но този проект действително няма как да бъде реализиран в този му вид, тъй като улица там за автомобилни средства няма как да се движат, поради височината на мостовите съоръжения, които са направени и в тази връзка в момента проектът е преработен – там ще има велосипедна, пешеходна зона, а също така ще има и различни други атракции, както в река Янтра, така също и по крайбрежието на реката. Тя ще бъде връзката на велопътеката, която е от “Света гора” и тази велопътека ще минава в този участък дотам ще продължава до “Света Троица”. Това е един доста амбициозен проект, върху който в момента се работи от архитекти, за да можем, да използваме варианти за организация и по другите проекти и програми, макар че и в някои ситуации, за да може да се даде старт на този проект. По европейските програми също така ще кандидатстваме и за изграждане на Експо център, който да е в района на Националния военен университет, близо до него. Може би през края на януари ще стартира конкурсът за проектиране на терена на старото Военно училище, като той е предвиден да бъде ларгото на града и централната градска част – площадно пространство, като той ще мине през обсъждания, ще има възможност и самите граждани да дадат своите идеи. Досега всичко, което сме събрали като инициативи, като мнения на архитектите, инженерите, гражданите и други специалисти, сме го приложили към този конкурс, който ще бъде обявен в началото на идната година.

Водещ: Все сериозни и важни проекти. Ще следим развитието им. Съвсем в края на разговора няма как да не засегнем темата за зимата – на места у нас вече има снежна покривка – упорито наближава. Готова ли е община Велико Търново за студените месеци?

Даниел Панов: Да, през изминалата седмица заместник-кметът по строителството проведе среща както с кметовете на населените места, така и с фирмите, които през зимата почистват пътната инфраструктура. Тези срещи бяха много важни, защото действително имаше проблеми със снегопочистващите машини някъде по населените места, като смятам, че тези въпроси вече са изчистени и градът ще бъде готов за зимата. Естествено, че винаги когато ни изненада сняг казваме, че снегът е изненада, но в крайна сметка мога да твърдя, че миналата зима беше една от най-тежките зими за тези шест години, в които аз управлявам Великотърновска община. И не само при мен, а и в много други общини. Неслучайно Министерство на финансите тази година, както казах е заложило и повече средства за зимното снегопочистване.

Водещ: Училищата и детските градини подготвени ли са за предстоящия зимен сезон?

Даниел Панов: Разбира се. Даже навсякъде, където има отоплителни локални системи са проверени, работят вече, тъй като миналата седмица имаше и студени, и дъждовни дни, но мога да кажа, че един проблем в българските общини, който не трябва да го подценяваме и този проблем с течени на времето, когато той се отлага, действително става по-скъп за държавата, отколкото ако вземем превантивни мерки.  Това са най-вече почистването на речните корита. Няма да обяснявам коя част е на държавата, коя на Басейнова дирекция, за коя отговаря кметът на общината, защото за мен това е един закон, който трябва да претърпи промени и действително да има по-бързи реакции за превантивна дейност. Тази година началото подготвяхме проекти за почистване както за създадените изкуствени острови в речното корито, така също и на зауствания на реката, които с течения на времето са се образували. Такива, които правят по-бавнопроходима водата на реката при проливни дъждове и образуват така наречената „тапа“. Тогава вече се вдига нивото назад на речното корито. Тези проблеми не са само във Велико Търново. Те са в много градове, където реките минават в урбанизирана територия. Трябва да се обърне внимание не само когато има бедствия тогава да се дават средствата, да имаме средства и за превантивна дейност по тази програма.

Милослава АНГЕЛОВА