Даниел Панов: На общините са необходими 100 милиона допълнителни средства за междуселската пътна инфраструктура, за да е в относително добро състояние

Даниел Панов, председател на УС на Националното сдрежение на общините в България и кмет на Община Велико Търново, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Как в националното сдружение на общините оценяват срещата си с  премиера и обсъждането на механизма за освобождаването от винетна такса на определени участъци от пътната мрежа и предоставянето им за поддръжка на общините? Очакваме подробностите на Даниел Панов – председател на УС на Националното сдружение и кмет на Община Велико Търново. Добър вечер и за много години, г-н Панов.

Даниел Панов: Добър вечер. Честита 2019 година и на вас.

Водещ: Г-н Панов, полезна ли бе тази среща и разговора с премиера? Тя какво реши за вас?

Даниел Панов:  Да, разбира се, че срещата беше полезна. Освен темата за винетките, обсъдихме и още няколко други теми, които тепърва предстои да се обсъдят със съответните министри в съответните министерства. Но хубаво беше, че на тази среща освен министърът на регионалното развитие, присъстваше и вицепремиерът Томислав Дончев, финансовият министър Горанов, вътрешният министър, също така председателят на АПИ Светослав Глосов и аз като председател на националното сдружение, заместник-председателите и кметът на град Варна Иван Портних. Аз бих казал, че досега Законът за държавната и общинската собственост разрешава подобни процедури, които са за актуване на път от държавна собственост в общинска собственост и определени територии могат да се деактуват и да се процедира като всяка община обаче, която има подобни искания, следва да има и ясен разчет за необходимите средства, които са за поддръжка на тези пътища. И в момента само няколко и то големи общини искат да се приведе в действие тази процедура за определени техни участъци като това, което предложихме на премиера, е да предоставим тази информация на всички български общини. И там, където имат такива проблеми с винетките в републиканска пътна мрежа и кметовете са готови да финансират поддръжката и ремонта на тази инфраструктура, до няколко седмици ще съберем пълната информация, която ще имаме от всички български общини. Поставихме също така и въпроса за нуждата на повече средства за поддръжката най-вече на общинската пътна мрежа и за определени трайни приходоизточници за нейното поддържане. Досега неведнъж този въпрос е поставян от Националното сдружение на общините – за отпускане на републиканска пътна мрежа и за средства, които са в пъти по-малко в общинската пътна мрежа. Например, много пъти съм давал примера с 20 000 километра републиканска и 19 500 общинска четвъртокласна пътна мрежа, която трябва общините да поддържат като съотношението от държавния бюджет, който ние получаваме, е девет пъти по-малко, отколкото за републиканската пътна мрежа. Ние сме съгласни, че републиканската пътна мрежа действително е по-голяма като километри и има по-широка база за ремонти и поддръжка, но също така са по-големи и изискванията за поддръжка. Но в крайна сметка това, което поискахме, тъй като ние знаем, че тази година влиза в сила ТОЛ таксата, средствата, които държавата е давала – около 750 000 милиона лева на година за републиканска пътна мрежа и част от тях, около 100 милиона да бъдат прехвърлени към общинските бюджети, за да могат тъй наречените „междуселски пътища“ да бъдат оправени, защото 9 000 километра от тази междуселищна инфраструктура действително са в окаяно състояние. Така че след срещата, която имахме, ще имаме допълнителна среща и с регионалния министър за уточняване на тези параметри за поддръжката на междуселищната пътна инфраструктура. Основното обаче е, както казах, че е необходим траен приходоизточник, който реално в момента с ТОЛ таксата държавата ще има и тези средства, които тя до момента е давала за поддръжката от държавния бюджет, реално те ще отпаднат и от тях действително могат да се отделят средства за общинската инфраструктура.

Водещ: Г-н Панов, вие сте кмет и на голяма община като Велико Търново. Вие изкушен ли сте да приемете офертата, тоест предложението на министър-председателя да приемете част от републиканската пътна мрежа и да я стопанисвате? Имате ли финансовите възможности за това?

Даниел Панов: Аз мисля, че това е възможно и днес ние го потвърдихме с членовете на Управителния съвет само за големите български общини, ако те са направили реални разчети за разстоянията на тази пътна инфраструктура от републиканската инфраструктура, която искат да влезе към общинската пътна инфраструктура, да се деактува, който процес не е толкова бърз. Според мен ще отнеме няколко месеца, но в крайна сметка това е въпрос на разчети на базата на бюджета, който в момента е готов и започват обсъждания във всяка българска община. Смятам, че това нещо би било добре за такива участъци – да се направи там, където действително има нужда, но при условия, че, пак казвам, има направени реални разчети на инфраструктурата, която ще се поддържа. Защото освен поддръжката през цялата година на самата инфраструктура, тя има и зимна поддръжка. Какво става в момента, ако дадена община прехвърля тази инфраструктура и примерно след седмица или две завали сняг и няма направен организация, която да почиства, няма процедура, която е направена? Така че това нещо ще покаже анализът, който ние ще подготвим до две седмици. В крайна сметка държавата в момента републиканската пътна мрежа я поддържа в добро състояние, в добър вид. Така че аз мисля, че там, както е Северната тангента и в София, и проблемът във Варна, който е във връзка с разширяването на самия град, действително на място общините трябва да си вземат решение. Да видят дали това нещо ще им бъде изгодно.

Водещ: В разговор по този въпрос кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов представи идеята да се изработи единен стандарт: колко струва поддръжката на километър път за магистрала и за  различните класове републиканска пътна мрежа. Този стандарт да се приеме в парламента. И така да има справедливост за всички и да се знае финансирането на този стандарт откъде ще дойде. Обяснихте ли го на премиера?

Даниел Панов: Разбира се, че сме го обяснили. Това не един път сме го обсъждали на Управителен съвет на Националното сдружение, тъй като г-н Кабаиванов също е в Управителния съвет – кметът на Карлово. Да, да има единни стандарти и за републиканската мрежа, и за четвъртокласна, третокласна, второкласна и първокласна мрежа. Тези стандарти общо взето да влязат в сила. Но това все пак трябва да е инициатива на Министерство на регионалното развитие. И Националното сдружение на общините в Република България е готово по всякакъв начин да подпомогне този процес действително да има такъв стандарт, защото в момента всеки кмет, който трябва да представи становището си, първо трябва да си направи анализа и да представи информацията до няколко седмици, а за целта той трябва първо да вземе единичните цени, които са за ремонта на републиканските пътища, които би могъл да вземе за поддържане, а след това да има предвид тарифите за зимно почистване и така нататък, което действително ще отнеме време за всяка една община.

Водещ: Тоест тази идея, ако ви разбирам правилно в момента, не е особено препоръчителна за прилагане в зимния сезон, защото ще възникне колизия с почистването?

Даниел Панов: Не само с почистването. В крайна сметка с това нещо може всеки един кмет да си го прецени, даже с общинските съвети да се обсъдят тези проблеми. Първо с инженерите и специалистите, които са в сферата на строителството на инфраструктурата. И тогава вече да се вземе някакво решение. Но не само това ще е проблемът – със зимното почистване.

Водещ: А премиерът склонен ли е да отпусне на общините още средства за поддръжка на пътища? Добре, той има желание да им ги предостави, но пък склонен ли е от хазната да се отпуснат и финансовият министър как реагира?

Даниел Панов: За отпускане на средства не е ставало дума. Имахме първи разговор с премиера. Стана въпрос за общинската пътна мрежа, за четвъртокласната пътна мрежа. Като в петък представихме факти, от които става видно и ясно, че  действително средствата, които се отпускат за капиталови разходи и за четвъртокласната пътна мрежа, са крайно недостатъчни, за да поддържаме тези близо 20 000 км, колкото и републиканска пътна мрежа има. Така че това е въпрос на анализи за следващия бюджет, тъй като тази година мисля, че само с около 15 милиона лева бяха увеличени в тази част за инфраструктура за четвъртокласната пътна мрежа парите. За следващата година тези разчети действително трябва да се направят и най-вече това е работа на всяка една община  – да се направи разчет колко е необходимо за нейната поддръжка. Ние като цяло сме казали, че на първо време на нас са ни необходими около 100 милиона допълнителни средства само за междуселската пътна инфраструктура, за да може тя да е в относително добро състояние.

Водещ: Обеща ли ги премиерът?

Даниел Панов: Няма как да ги обещава. Първо трябва да се направят реалните разчети, да се видят откъде ще бъдат взети средствата, като ние отговорихме, че може евентуално това да стане от средствата, които държавата е давала на Агенцията по инфраструктура за републиканската пътна мрежа и когато започне да работи тол системата, заради нейните приходи да се попълнят допълнителните средства от тези, които ще бъдат освободени. Но те за тази година, при този разчет на бюджета няма как да бъдат дадени. Така че това нещо ще бъде за бюджет 2020 година. Но ние ще продължаваме да настояваме за тези средства, както и за децентрализацията. Знаете, че там действително много неща сме споделяли като кампания за децентрализацията на българските общини, така че тези неща се движат в момента от Управителния съвет.

Водещ: Господин Панов, ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам: каква година изпратиха българските общини и в каква влизат?

Даниел Панов: Като цяло мога да кажа, че 2018 година бе успешна за българските общини, като много от общините реализираха амбициозни инвестиционни програми със средства от Европейския съюз по Оперативна програма „Региони в растеж“ и по Програмата за развитие на селските райони за малките общини. И съм уверен, че общините отново ще се докажем като най-отговорния и мотивиран бенефициент, защото тези механизми на европейската солидарност са изключително достъпно средство за подобряване на облика на градовете и на населените места. И всички ние виждаме, че нашите градове и населените места значително стават все по-добри места за живеене, за образование, за бизнес, за създаване и отглеждане на деца, за култура и туризъм. И европейската солидарност всички виждаме, че действително е полезна. Вие ще се съгласите, че колкото по-добър е обликът на един град или на дадено населено място, толкова повече са и инвестициите, които се разкриват, както с работни места, така също и с жизнения стандарт. И именно това е и работата на общините да създават добри условия за живот и за разкриване на работни места.

Водещ: Тази година е година на избори. Докъде ще се преборите за прословутата и многострадална децентрализация, която я лелеете от години вече – кой мандат сте кмет – и все не се случва.

Даниел Панов: Аз като кмет не лелея само за децентрализацията на Велико Търново, а всички ние работим за децентрализацията на българските общини. Така че това, което ние сме направили като план и сме го представили на Министерския съвет с плана, който е разработен от Националното сдружение на общините, ще работим по него и ще отстояваме, ще настояваме нашите искания да бъдат приети.

Водещ: До изборите какво ще може да бъде прието? Бихте ли се ангажирали с прогноза?

Даниел Панов: Не мога да се ангажирам. Може да питате министерствата, които също имат при тях плановете за децентрализацията и за нейното развитие в българските общини. Така че нека те сами да ви отговорят на този въпрос.

Водещ: Това ли бяха другите теми, които обсъждахте в петък на срещата?

Даниел Панов: По принцип да.

Водещ: Значи винетките и децентрализацията?

Даниел Панов: Точно така.

Водещ: Свързани ли са двете теми?

Даниел Панов: Разбира се. Винетките са средства, които влизат в държавния бюджет. Те не влизат в българските общини. Тук е въпросът, дали са направили разликата. Но средствата, които са отивали за поддръжката на републиканската пътна мрежа, реално те ще бъдат освободени и след тол таксата, и след средствата, които държавата ще набира от винетките. Така че ние оттам се надяваме да има действително средства, които да препокрият ремонта и поддръжката на инфраструктура.

Водещ: Какво очаква Велико Търново в следващите месеци?

Даниел Панов: Има много проекти, по които работим и които трябва да ги приключим – някои до края на май, други до края на годината. Така че ще продължим да работим по тези важни инфраструктурни проекти. За първи път ще започне строителството на детска градина след около 40 години. Също така не маловажно е това, което правителството реши на едно от последните заседания – средствата, които бяха отпуснати за магистрала „Хемус“, която трябва да бъде доведена до Велико Търново до няколко години. За нас това е важен инфраструктурен обект, който ще развие не само икономиката, но ще бъдат и добри комуникациите на старата българска столица Велико Търново както със столицата София, така и с морската столица Варна.

Цоня Събчева