Даниел Панов, НСОРБ: През новия програмен период целта е Велико Търново да затвърди челното си място сред градовете по целесъобразно усвояване на европейските средства

Снимка: Община Велико Търново

 

 

 Водещ: Г-н Панов, стартирам веднага с тема, традиционна за летните месеци. Какво се свърши до този момент и какво остава в сферата на инфраструктурните ремонти както в новата, така и в старата част на града?

Даниел Панов: Мога да кажа, че в момента проектите в старата част, както и в новата, са в пълна пара. И продължава обновяването на 38 улици, а също така и площади в Стария град. Запазваме автентичния вид на алеите и на инфраструктурата, която се прави, както на ул. „Гурко“, така и на квартал „Вароша“ и Самоводската чаршия. Както е одобрен както от архитектите, които са го правили, така и от Националния институт за паметниците на културата, годният стар камък се използва и се допълва около 30% с друг камък там, където е невъзможно да се използват материалите, които са от старите улици. Пресъздава се действително автентичният вид на всяка една улица. Да, имаше коментари защо не запазваме старите стъпала. Естествено, че старите стъпала не са равни и в момента по проектите, които са направени и са одобрени от Института за паметниците на културата, са предвидени нови настилки на стъпалата с цели блокове от камък, така че автентичността на Стария град действително ще се запази, но ще бъде обновена самата инфраструктура. Също така там, където минават улици, се сменят и водопроводните инсталации. Също така в квартал „Чолаковци“ има подобряване на инфраструктурата, както и на Западнопромишлената зона. Всички тези дейности са проекти за над 20 милиона, като в тях влизат и образователна инфраструктура на около шест учебни заведения и детски градини.

Водещ: Очевидно е, че много се прави за постоянното подобрение облика на града. В тази връзка, това остава ли забелязано от инвеститори и родни, и чуждестранни такива, разбира се?

Даниел Панов: Да, разбира се. Инвеститорският интерес мога да кажа, че към Велико Търново в момента е много засилен. Продължава изграждането на цял мебелен клъстър в Южнопромишлената зона. Наскоро бяха открити и два нови строителни хипермаркета – единият съвсем нов, а другият беше увеличена квадратурата и беше обновен. Това са „Практис“ и веригата „Практикер“. Започва строителството и на голям шоурум за мебели до Велико Търново. Също така сервизен център ще създаде и една от големите марки за товарни транспортни средства. Има инвеститорски интерес също за изграждане на подземни и надземни паркинги. В момента обследваме няколко варианта в Стария град, така също и в новата част на града, както и за инвеститорски интерес и за нови атракции. Може би до края на месец юли ще започне и строителството на веригата „Кауфланд“. Така че след бързото придвижване на магистрала „Хемус“ към Велико Търново и най-вече Русе – Велико Търново, Велико Търново е на стратегическо място и като географско положение – инвеститорският интерес действително е много завишен във Велико Търново, за разлика от предходни години.

Водещ: Може би нетипично за други градове са инвестиции в сферата на културата – визирам парка с миниатюрите, знаем, там инвеститорите са чуждестранни.

Даниел Панов: Да, аз това казах – че се засилва интересът не само в хипермаркети и предприятия в промишлеността, но също така и в туристически атракции. И действително частен инвеститорски интерес имаше и за парка с емблематични сгради от цяла България, които са създадени в умален мащаб. Паркът беше създаден в края на месец октомври и в момента много от ученическите групи, а и част от обиколните групи, които минават през Велико Търново, минават и го посещават.

Водещ: Иска ми се да насоча вниманието ви към една друга тема. Съвсем скоро посетихте Брюксел, взехте участие в сесията на Комитета на регионите в Европейския съюз – 130-та такава. Кои бяха най-важните изводи, които станаха ясни след срещата?

Даниел Панов: Сесията на Комитета на регионите на Европейския съюз в Брюксел имаше няколко основни извода. Тъй като това беше 130-та пленарна сесия на Комитета на регионите на Европейския съюз, която основния акцент постави върху общите политики, които е необходимо да бъдат предприети за адаптиране на климатичните промени, глобалните климатични промени както в света, така и в Европа. Това изисква единствено както на регионален, така и на национален принцип, така също и на европейско ниво да се вземат съответни мерки. Моят апел като представител на местната власт в България беше най-вече към насърчаване на проектите на градовете и местните власти, които отговарят на тези цели, а именно интегриране на екотранспортни системи за възстановяване, също така и активно ползване на обществени зелени зони, за иновативни решения в областта на рециклирането и управлението на отпадъците, а също и на водите. Насърчаване и на т.нар. кръгова икономика или енергийноефективни обществени сгради с нулеви емисии. Като ползата от подобни инвестиции е много голяма, защото всяко едно инвестирано евро в превенция води до ограничаване на щети за 6 евро. Необходимо е обаче градовете да имат и по-голямо съфинансиране от европейския бюджет за подобни проекти, за да бъдат възможностите за екоинвестиции по-големи. Като на преден план отново бяха извадени темите за интеграцията на Западните Балкани, за транспортната свързаност, също така за сближаването и преодоляването на неравенствата между регионите и борбата с бедността и младежката безработица. Но мисля, че това, което мога да твърдя – че на тази пленарна сесия и въобще като цяло на срещата на местната власт, представителите на местната власт и на регионите от Европа, се прие много добре и председателството на България, за което действително отзивите бяха и на пленарната сесия, и по време на срещата на Комитетите на регионите,  България беше описана като страна, която се представи добре на европредседателството. И смятам, че тази работа, която изпълнителната власт в момента направиха с Българското председателство и най-вече и премиерът с редицата срещи, които осъществи както на европейско ниво, така и на други международни срещи, ще има много добри неща, които тепърва ще се случват в България.

Водещ: В тази връзка, като председател на Националното сдружение на общините, няма как да не ви попитам и за бъдещото развитие на регионите в контекста на амбициите за кохезионна политика, разбира се, за следващия програмен период на Общността. Как това сближаване всъщност ще намери отражение в българските общини?

Даниел Панов: Както знаете, ние на 6, 7 и 8 юни, Националното сдружение на общините в Република България бяхме председателстващи на срещата, която беше на високо ниво в София по време на Българското председателство. Тук мога да кажа, че кохезионната политика на Европейския съюз за следващия програмен период, отражението, което ще намери в българските общини, няма да бъде малко, а ще бъде завишено от предходния програмен период, за което и ние, самите местни власти в Европа се обединихме с това становище. Имаме подписана декларация по-рано през месец април, когато беше и срещата на европейските власти във Велико Търново. Малко встрани остана една много добра новина за България, която действително е хубаво да се изведе като водеща новина по време на председателството – увеличението с 8,4% или над 1,3 милиарда лева на средствата за кохезия в България през следващия програмен период, а той е 2021-2027 г. Действително бюджетът тепърва предстои да се приеме и ние се надяваме, че със скоростта, с която Европарламентът работи в момента, преди европейските избори бюджетът за следващия програмен период ще бъде приет. Доскоро чувахме закани от някои политически сила, като „Какво ще правим след 2020 г., когато еврофондовете спрат?“. Но виждате, че фактите говоря друго. И действително се радвам, че вашата медия отразява реалните новини, които са, а няма фалшиви новини, както по други места реално се пускат такива, и се обръща внимание на фалшивите новини. И аз апелирам и други медии да последват вашата политика. Като добрата външна политика на България и добрите контакти на правителството най-вече, диалогът също с Европейската комисия, който нашето правителство има, което има също така и добра политика с изпълнителната власт, хората от местната власт,  доведе именно до този добър за България и за Европа резултат и най-вече за България, с увеличаването на средствата в следващия бюджет с 8,4%.

Водещ: Да, действително новините за страната ни са добри и тепърва предстои да видим параметрите на дългосрочния бюджет. Към този момент обаче как Велико Търново се справя с усвояването на европейските средства?

Даниел Панов: В момента действително с инфраструктурните проекти, които се случват по програма „Региони в растеж“ ние работим. Предстоят също така да бъде избран и Фонда на фондовете, след което да подадем и другите си апликационни форми по програма „Региони в растеж“, където ние имаме близо 44 милиона. И се надяваме, че за следващия програмен период с резултатите, които постигнахме както в първия, така и във втория програмен период, и с увеличаването в бюджета 2021-2027, действително и средствата за Велико Търново ще бъдат по-добри за следващия програмен период. Но новата финансова макрорамка, бих казал тук и кохезионна политика, предвиждат именно най-много средства да бъдат вложени в регионите и местната власт, за да може да бъде постигната целта на сближаването, като това разкрива и нови възможности пред общините. Разбира се, ние имаме наши забележки и предложенията относно приоритетите, най-вече условията и критериите на кохезията, която да може наистина да се видят ефектите от сближаването на регионите. Политиката не се прави само, както казах и в Брюксел, само там, а във всеки един регион, във всеки един град и във всяко едно населено място в европейското голямо семейство. Още от предишния програмен период Велико Търново бе в топ седемте на българските градове по целесъобразно усвояване на европейските средства и се надявам, че и в настоящия планов период ще затвърдим и подобрим това място, което ние сме го заели.

Водещ: Можем ли да очертаем и кои ще бъдат най-големите предизвикателства пред местните власти?

Даниел Панов: Предстои обсъждането на бюджета 2019 г. Там имаме конкретни предложения, които и на Управителния съвет през месец юли ние ще ги обсъждаме, за да може да ги поставим най-вече в изпълнителната власт. Това, което мога да кажа на този етап – че комуникацията и най-вече с министерствата, с изпълнителната власт е на много добро ниво с Националното сдружение на общините. Ще продължим да търсим възможности, да настояваме също така за увеличаване на средствата за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа в цялата страна, която е изцяло общинска отговорност. Тази година мога да кажа, че държавата субсидира с увеличение около 10 милиона субсидията ни за поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа и вече тя е близо 60 милиона. Водим разговори също така с Министерството на финансите тези средства да се увеличат за 2019 г., тъй като за нас поне средствата, които са необходими на този етап, са приблизително около 100 милиона годишно. Работим за бюджетната 2019 г., но все пак трябва да кажа, че общините са вече достатъчно отговорни, имат добра събираемост на данъците. И ние апелираме също така и към Министерството на финансите тези общини, които имат добра събираемост на данъците, да имат и някакви бонуси, а тези, които нямат достатъчна процентна събираемост на данъците, те да могат да гонят първенците. Така че това е също един стимул, който мисля, че трябва да се помисли за местната власт, и по този начин ще се активират и много общини, които общо взето са на опашката по събираемост на местните си данъци.

Водещ: От очакваните финансови рамки и предизвикателства ми се иска рязко да сменим темите и да си поговорим и за добрите примери, а Търново определено е такъв в сферата на културата и туризма особено. Успя градът да се утвърди, успешно да брани името „културна столица на България“. Подкрепят го, разбира се, и фактите на туристопотока ежеседмично. Вие инициирахте създаването на туристическа информационна система, портал, свързващ хотели с общините, с МВР. Нека разясним малко повече за нея и всъщност целите.

Даниел Панов: Аз не бих казал, че сме направили цяла информационна система, но действително направихме една добра комуникация между хотелиерите, брашна на хотелиерите с общината, а също така и с Областна дирекция на МВР, като въведохме уеб портал, който свързва хотелите във Велико Търново с общината и Областната дирекция. Това по принцип облекчава първо работата на местния бизнес в сферата на хотелиерството, намаля разходите за услугите и повишава нивото на сигурността в града. Достъп до портала има всяко едно от 261 от категоризираните места за настаняване на територията на общината. Първите два месеца сме ги пуснали като пробни, за да бъде проследена реално работата на софтуера и евентуалните възможности да го оптимизираме там, където има проблеми с него. Системата по принцип, тя не е задължителна, ползването й е по желание, като смятам, че градовете, в които има подобни решения, отчитат средно около 20% ръст на заетостта, на легловата база повече от това, което декларират. Тази система включва и портал за ежедневна онлайн регистрация на туристите, която в последствие ще бъде надградена – българи и чужденци. И осигурена е също така и възможност за водене на локален регистър в тази т.нар. „специална книга“.

Водещ: Връщам ви назад – преди да бъдете избран за кмет бяхте и управител на Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов“. Очевидна е активната работа на агенцията през годините. Какво обаче се постигна за този период от стартирането и промени ли се концепцията, с която тя започна работа?

Даниел Панов: Да, има нова визия, естествено, след мен. Може би двама или трима управителя вече се смениха след определени конкурси. Но мога да кажа, че най-вече през последните няколко години има устойчива тенденция за ръст на посетителите, които варират между 7 и 13%, като само за миналата година имахме около 26% увеличение на чуждестранните гости, които посещават Велико Търново. Посещаемостта и дори прогнозните данни на Министерство на туризма сочат, че отново ще има сериозен туристически ръст и през тази година и ще продължим да предлагаме още по-голям избор на туристите. Имаме идея също така за нови реставрационни работи като на Царевец, така и на Трапезица, за разширяване на мултимедийния посетителски център, известен още със скулпторите си на българските царе и Второто българско царство. Насърчаваме също така и частни инвестиции в културния туризъм. Както виждате, имаме вече една от частните инвестиции, с която немалко средства бяха инвестирани в този парк. Смятам, че една от целите, по която работим от години, е туристическият сезон във Велико Търново да бъде целогодишен. В момента ние имаме може би един от най-дългите туристически сезони в България, като той, сезонът е регулярен, а не примерно както планинският, както морският туризъм, той да бъде в определени месеци и дни на годината, да има струпване на много туристи на едно място. Това облекчава и работата на хората в бранша, които се занимават с туризъм. И смятам, че Велико Търново в момента, с новите неща, които ще бъдат създадени в сферата на културния туризъм, в сферата на атракциите, в подобряването на инфраструктурата, ще заеме достойно място в картата на културния туризъм не само в България, а и в Европа.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА