Даниел Смилов: В следващия парламент ГЕРБ и БСП заедно няма да имат повече от половината места

Даниел-Смилов-политолог

Политологът Даниел Смилов в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Каква беше 2016 г. на политическата сцена у нас, как ще се променят партиите и какво ни очаква и на предсрочните избори през пролетта? Очакваме сега анализа на политолога Даниел Смилов. Г-н Смилов, можем ли да кажем, че изпращаме тази година в ситуация на политическа нестабилност? Президентските избори ли бяха преломният момент и имаше ли всъщност шанс да продължи това правителство?

Даниел Смилов: Мисля, че ситуацията в страната има елементи на политическа криза, но за щастие това не е толкова остра политическа криза като тази през 2013 г. и общата ситуация, в която се случват предсрочните избори, е доста по-добра и от икономическа гледна точка, имаме сериозен ръст на икономиката, и от гледна точка на стабилност на ключови институции като банките, например. Това е позитивната разлика с това, което се случи през лятото на 2014 г. или събитията от февруари 2013 г. Самият факт, че ще имаме отново предсрочни избори, че едно правителство успя да изкара половината от мандата си, не говори добре за политическата ситуация. Най-общо казано, в страната и създава известно усещане на нестабилност специално за хората, които гледат отвън и следят това, което става в България. Тези знаци за нестабилност предполагам са важни и те може би ще имат ефект върху решения като инвестиции и изобщо върху цялостното третиране на България в международен план. Какво можем да очакваме от предсрочните избори и защо те се случиха? Вие правилно споменахте президентските избори като важна точка, която обърна ситуацията в страната, но аз бих казал, че тези процеси, които кулминираха на президентските избори, бяха започнали доста по-рано. Всъщност още декември месец 2015 г. с частичния провал на конституционната поправка мнозинството в парламента се пропука доста драматично и вече то нямаше как да бъде заздравено на принципна основа, защото мандатът, който получи на изборите това мнозинство, беше двоен. От една страна, да стабилизира ситуацията в страната след краха на КТБ, но от друга страна, да се справи и с наследените корупционни проблеми, които бяха довели до ситуацията и до проблемите в банковия сектор. Това правителство и това мнозинство не показаха достатъчно воля за справяне с точно този вид проблеми. Коалицията се оказа доста разнородна, с много различни интереси вътре в нея и всъщност първата половина на 2016 г. беше изпълнена с демонстрации на точно този разнобой вътре в мнозинството. По естествен начин този разнобой кулминира и в загуба на основната управляваща партия на президентските избори, макар че за това допринесоха и ред тактически грешки като подборът на кандидат, късното оповестяване на кандидата на управляващата партия и прочее. След президентските избори беше доста ясно, че в този парламент няма как да бъде консолидирано едно упралвение. Опити бяха направени от Реформаторския блок, също така патриотите се включиха да създадат някакво ново мнозинство, но когато се стигна до обсъждане на конкретни политики, стана ясно, че съгласието не е налице. И това вече води до предсрочните избори напролет догодина.

Водещ: Ще има ли прегрупиране, разместване в рамките на политическите формации, под въпрос ли остава единственото на Реформаторския блок, какъв шанс имат и новите десни проекти? Може ли да видим и една нова посока в левите партии? През 2016 г. БСП избра и нов лидер.

Даниел Смилов: Да. Ситуацията е много динамична, нямаме и достатъчно социологически сондажи, за да правим твърди прогнози. Това, което аз очаквам на базата на съществуващата информация от следващия парламент, е ГЕРБ и БСП да останат основните политически партии, но аз не очаквам те заедно да имат повече от половината места в парламента. Голямата неизвестна ще бъде как останалата половина ще бъде разпределена между другите играчи. Някои от тях набраха инерция по време на президентските избори, и тук специално имам предвид Обединените патриоти. Сега ще видим те как ще се явят на изборите и дали ще успеят да оползотворят тази инерция, но те имат на какво да стъпят. В дясното пространство Реформаторският блок вече до голяма степен не съществува в оригиналния му вид, а остатъчната част. Тези четири партии, които подкрепяха правителството през 2016 г., те ще имат трудния избор дали да се явят самостоятелно, или пък да предприемат някакви мерки за коалиране с ГЕРБ, тъй като те виждат ролята си като партия, подпомагаща ГЕРБ в парламента. Останалите би трябвало да се консолидират около нов десен център, в който ще влязат проектите на Христо Иванов, ДСБ предполагам. Чухме, че проектът на Христо Иванов е отворен и към по-широк кръг партии, не само десни. Дали ще могат да преодолеят противоречията помежду си е въпрос, който стои и на който ще трябва да получим отговор в предстоящия месец. В лявото пространство това, което се случа, е всъщност до голяма степен отмирането на АБВ. Вече това можем да го кажем с голяма степен на вероятност. Оттеглянето на тежката артилерия от ръководството на движението предполагам, че е знак за някакъв вид закриване на този проект, което би дало шанс на БСП да консолидира по-голяма част от лявото пространство, да прибави проценти и по този начин да се доближи до ГЕРБ, като започне да оспорва с нея приза за най-голяма партия на българската система. Дали това ще се случи, как ще се развият нещата, предстои да видим. Има такава вероятност от известна консолидация в лявото пространство. Голямата неизвестна тук всъщност е поведението на новия президент г-н Радев. За него ние като политик знаем малко, защото той е ново лице в политиката. Как той ще се позиционира, как той ще повлияе в партийната надпревара трябва да следим с особено внимание. Сигнал за неговата политика ще бъде служебното правителство, което той трябва да състави.

Водещ: Промениха ли се обаче, г-н Смилов, нагласите на българските избиратели през тази година предвид президентския вот, предвид резултатите и от референдума? Можем ли да кажем, че отслабват по някакъв начин позициите на традиционните партии, каквито явления се развиват като цяло в Европа?

Даниел Смилов: 2016 –а беше емоционална година не само в България, но още повече извън страната. Видяхме силно натоварени с емоции гласувания и във Великобритания по Брекзита, и в САЩ с избирането на Доналд Тръмп. Обикновено след такъв тип силно емоционални години следва известно отрезвяване. Така че не трябва да предполагаме винаги,  че този тренд на партии, които можем да наречем в някакъв смисъл популистки движения, които набират голяма популярност, ще бъде винаги възходящ. Има и обратна реакция, има и консолидация на основните или традиционни партии, както вие ги нарекохте. Вотът в Австрия за президент беше от този характер, той показа, че и тези партии имат потенциал да се консолидират, така че аз не бих говорил за еднопосочен възход на едни партии и изчезването на други от политическата сцена. Моето предвиждане като цяло е, че вотовете във Франция и в Германия догодина ще са по-скоро белег на консолидацията на традиционните партии, отколкото на  продължаващ тренд на възход на другите.

Водещ: Една от първите задачи на новия парламент, който предстои да изберем, са изборните правила. Ще успеят ли партиите в новия парламент да постигнат съгласие по тази тема, колко време ще е нужно, за да се случат? Колко сложен е този процес според вас?

Даниел Смилов: Този процес се оказа доста сложен. Беше проведен референдум в полза на мажоритарната система, и то на особен вид мажоритарна система, дефектите на която не всички осъзнаваха. Оказа се също, че голям брой от утвърдените партии, от големите партии не са съгласни на една такава система. Самият факт, че въпреки голямото участие, въпреки многото гласове за тази система, все пак референдумът остана правно незадължителен означава, че и мнението на бъдещия парламент ще бъде решаващо по този въпрос. Това, което аз очаквам, е да се постигне консенсус  около някакъв вариант на смесена система, като основното тук е доколко тази смесена система ще изкривява резултата в полза на първите две или на големите партии, защото основната разлика между различните системи всъщност е в това. Чистата мажоритарна система всъщност тя дава свръх представителство на първите две партии и отнема от това, което се полага на малките партии, докато пропорционалната система отразява точно силата на отделните политически формации. Когато се мисли за смесена система, според мен трябва да се гледа на такъв вариант, който дава по-малко свръх представителство на големите партии. На мен ми се струва, че и хората у нас не биха дали мандат на едната от двете партии, ГЕРБ и БСП, които към момента са двете основни партии, да управляват самостоятелно. Както ви казах, очаквам тези две партии заедно да имат около половината от местата в следващия парламент при една пропорционална система. А ако се приеме друга, мажоритарна такава, една от тях ще има най-вероятно абсолютно  мнозинство. Това е изборът, пред който обществото ни е изправено.

Албена ИВАНОВА