Даниел Смилов, политолог: Гражданските интереси, а не партийните ще пострадат от промяна в модела на финансиране

 

Намаляването на партийната субсидия остава основна тема, ангажирала депутатите, а разнопосочните предложения не спират. За по-оригиналните и приложими от тях разговаряме с политолога Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Смилов, ще обсъдим в детайли някои от предложенията, които чухме, но първо – има ли необходимост от промяна в системата на финансиране и ако да – то тръгнали ли са в правилната посока депутатите?

Даниел Смилов: Може би някаква нужда от корекция има. Но тази корекция не е в посоката, по която тръгват депутатите, а в някакъв смисъл точно в обратната е. Това, което става, ще има дългосрочни последици. Ако наистина в петък окончателно бъде гласувано отпадането на държавната субсидия и връщането на корпоративното финансиране, ние на практика ще се върнем към едни времена, в които първо – имаше много скандали във финансирането на българските партии, и второ – партиите официално бяха зависими от корпоративни икономически интереси. Нещо повече – този модел с така нареченото отворено финансиране, вижте каква хубава дума измислих – „отворено“ финансиране за бизнеса, е възможен, но е възможен в големи икономики, плуралистични икономики като САЩ, където конкуренцията предотвратява изпадането на политическите субекти в зависимост от определени икономически интереси. В България не е такъв огромен пазар, както в Америка. Не е и такава плуралистична среда. Напротив, при нас знаете бизнесът успява да захваща цели сектори, монополизира ги, в медиите говорим за огромна концентрация на собственост, зависимост на цели сектори като да речем печатните издания от един единствен собственик. Такова нещо ще се получи и на практика при партиите и то ще бъде официализирано, защото те трябва да зависят изцяло от частни дарения. И тези частни дарения ще се случват в една среда, която е до голяма степен или монополизирана, или е в ситуация на олигопол. И затова казвам, че ще върнем назад, защото европейският модел е друг. Европейският модел се характеризира с две неща, които са много различни от американската ситуация. Първото е много сериозна държавна подкрепа в повечето от страните на Европейския съюз. И второ има много сериозни ограничения върху изразходването на средства. В САЩ и двете ги няма – нито има ограничение на изразходването на средства, нито има държавна субсидия, като изключим президентските избори в една тяхна част, но този механизъм през последните години в САЩ не се използва.

Водещ: Да, насочиха се като че ли към най-примамливия от всичките модели на финансиране. Приложим ли би бил у нас модел, при който има конкретни фиксирани грантове с конкретни размери, които се отделят и се получават почти от всички?

Даниел Смилов: Тази форма на държавно субсидиране с определени суми за политическите  партии, както казах, е характерна за голямата част от европейките държави. Това, което може да се промени при нас е, че може да има известно намаление на субсидията, от тези 11 лева може да бъде сведена до 9 лева или нещо този род. Мисля, че едно такова намаление на субсидията би било по-скоро здравословно. При нас моделът е в услуга на големите партии, защото имаме пълна пропорционалност между получени гласове и получена субсидия. Дори и през последните няколко години разбрахме, че тази пропорционалност още повече са изкривили в своя полза като са разпределили парите за партиите, които всъщност не получават субсидия за себе си. Така че всичко това разбира се трябва да отпадне. Но нов елемент, който може да бъде въведен, е като в немската партийна система – там всъщност се дава лек бонус на по-малките партии. Те получават малко по-голяма субсидия за гласовете, които взимат, от големите партии. В крайна сметка пак големите партии получават повече пари, но пропорционално има лек бонус в полза на малките партии. Това се прави с цел увеличаване на състезателността, конкуренцията между политическите партии – от една страна. От друга страна, ако сте национална партия, дори и да сте малка партия, вие пак трябва да имате представителство в цялата страна, пак трябва да извършвате дейности, които извършват и големите партии – в този смисъл разходите са сходни. И от тази гледна точка държавата е преценила, че дава един лек финансов бонус на по-малките партии, за да запази плуралистичността на партийната система. Това са неща, които можем да ги въведем. Лесно биха се получили и възприели и според мен ефектът ще е позитивен. Но пак казвам – това са неща, които вървят точно в обратната посока на това, което се обмисля в момента.

Водещ: Ако се придържаме към немските примери, да – там отпускането на средства става и на база разходите на самите партии, което пък от друга страна означава, че някой следи тези разходи. У нас има ли такива практика? Знае ли се къде се разходват парите от партиите, без значение откъде идат те?

Даниел Смилов: Сметната палата е органът, който трябва да извършва тези проверки. През годините е ставало дума, че Сметната палата нито има възможност, нито пък и кой знае какво голямо желание да влиза в особени детайли. Друго е, че по нашия закон наистина партиите нямат някакво целево финансиране. Те получават сумата като цяло и имат свобода да я изразходват, както преценят. По принцип може да се въведат някакви целеви разходи като се наблегне дори на изследователската дейност в политическите партии, за да се укрепи техният идеен капацитет. Но повечето от подобните модели като че ли не функционират. Според мен трябва да вземем друго нещо от немския модел. Там при самото разпределение на субсидията между политическите партии са вкарани принципи, които да стимулират даването на малки дарения на политическите парти. Често се споменава, че немските партии получават под 1 евро на глас – това е така. Освен това немските партии получават и съфинансиране от държавата за всяко евро, което те набират от малки дарения или от членски внос, тоест те имат стимул да набират такива малки дарения, да се обръщат към своите избиратели, да засилват връзката със своите избиратели. Това е нещо, което бихме могли да въведем. И тук принципът ще бъде, че колкото повече малки дарения си набрал, толкова повече нараства и държавната ти субсидия. Хем се стимулира връзката с избиратели, хем и по този начин политическите партии имат и стимул да работят със своите избиратели по-интензивно. Това е специфична черта на немския модел, която може би не се експортира много лесно, но бихме могли в някакъв момент да опитаме и на българска почва.

Водещ: Съвсем логично при вчерашните разговори за партийната субсидия, се стигна и до въпросите за необходимост или не от таван на даренията, необходимост или не от урегулиране на анонимни такива. Как трябва да изглеждат нещата в тези посоки и крият ли някои рискове липсата на подобни ограничения относно тези аспекти?

Даниел Смилов: В България преди години стигнахме до извода, че е необходимо да ограничим корпоративните, фирмените дарения с цел борба с корупцията. Сега се върви точно в обратната посока – да паднат тези ограничения и фирми да могат да дават и то много високи дарени. Вчера чухме екзотични предложения, които стигат до милиони, като ограничения на корпоративните дарения. Малко се знае, че в САЩ през по-голямата част от историята им, поне до 2010 година, корпоративните им дарения за федерални избори бяха забранени. Всъщност въпреки този т.нар. „отворен модел на финансиране“, финансирането минаваше през индивиди. И разбира се имаше различни вратички като т.нар. пакове, през които това да се избягва. Но дори и паковете – това бяха едни такива фондове, които фирмите учредяваха, те също бяха съставени от индивидуални дарения. Дори и в т.нар. „отворени модели на финансиране“ хората са много внимателни към корпоративните дарения, защото те знаят, че отвори ли се такава възможност за неограничено финансиране от страна на фирма, потенциалът за корупционни контакти между политици и бизнес нараства още повече.

Водещ: А и не само. Има някои условия, например-могат да се правят дарения, стига да няма т.нар. директно-координирани тактики със самите кандидати или партии. Това не отваря ли прекалено много вратички за свободно тълкувание, ако се стигне до подобно нещо?

Даниел Смилов: Да, вие споменавате една техническа страна на американския процес. Всъщност това, което стана след 2010 година – там бяха разрушени на практика дори неограничени корпоративни изразходвания на средства за политически цели, но идеята там е фирмата да не се координира директно със даден кандидат, така да се каже да води кампания независимо от него, да го подпомага, без да координира експлицитно усилията си. Виждате, че самата тази идея в наш контекст е някак си неприложима. Тя е силно проблематична и в американски контекст, след като беше въведена след 2010 година с едно решение на Върховния съд. Там на практика техният модел подлежи на още по-сериозни критики. Това най-радикални варианти, които са признати по света, ние да ги внасяме на българска почва е пълна, от една страна – политическа екзотика, но другото, което е по-важно и което искам да повторя, е че трябва да знаем, че за разлика от Америка ние не сме плуралистична икономическа среда. Партиите при нас ще изпаднат в позицията, в която са медиите. Голяма част от медиите, знаете, че са захванати от съвсем конкретни икономически интереси. Това е положението в страната. И ако оставим и финансирането на партиите на чисто пазарни икономически принципи, това ще бъде и резултатът и при тях.

Водещ: Предложения много, обсъждания много, предстои да видим какво ще стане, обаче оптимист ли сте, че ще се намери най-правилното решение, че ще се стигне до компромис по тази тема? Към днешна дата ни се струва малко труднопостижимо, имайки предвид различните посоки, в които политически партии тръгват.

Даниел Смилов: Притеснен съм, първо – от нивото на дебата, и второ – от доминиращите аргументи. От една страна разпространени са така наречените популистки аргументи: „дайте да накажем политическите партии като им вземем парите“. Това е елементарно мислене. То може би има някаква чуваемост в обществото, но трябва да се подчертае дебело, че това наказание е в крайна сметка за избирателите и за хората. Партиите няма да пострадат от смяната на модела на финансиране. Те ще намерят пари по друг начин. Ще пострадат гражданските интереси. Така че популисткото говорене е вредно от гледна точка на функциониращата демокрация в този случай. Другите аргументи, които се дочуват, но те не са дори ясно изказани, са от тактическо естество. Може би ГЕРБ и БСП се надяват с такава промяна на правилата да поставят БСП и опозицията в тежко положение преди местните избори. По някаква причина вероятно е ГЕРБ да имат натрупани средства от субсидията през годините, което показва, че по отношение на големите партии тази субсидия е била прекомерна. И затова казвам, че при новия може да има лека корекция на субсидията с бонус за по-малките партии. Но ситуацията сега е такава, че ГЕРБ са натрупали някакви пари и те разчитат, че ако се спре държавното финансиране за партиите, БСП и други части от опозицията ще са в тежка ситуация за местните избори. Такива тактически съображения винаги ги има в политиката, но когато станат определящи и водещи, показва много лошо качество на демократичния дебат.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА