Даниел Смилов, политолог: Епидемията „Апартаментгейт“ се разпространява, възможно е да достигне и до по-ниските етажи на властта

Доц. Даниел Смилов, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверки на имоти на лица от високите етажи на властта. Вижда ли се краят на „Апартаментгейт“? Това ще разклати ли сериозно властта? Истинска борба с корупцията ще предложи лидерът на левицата Корнелия Нинова на Консултативния съвет по национална сигурност, който организира президентът Румен Радев, какво трябва да включва тази борба?

 Водещ: Главният прокурор разпореди нови проверки. Вижда ли се краят на сагата с апартаментите?

Даниел Смилов: Боя се, че не се вижда. Всъщност, от вчера има ново развитие, и то не засяга само хората, за които досега имаше информация. Като че ли тази епидемия се разпространява и към момента наистина не се наемам да правя прогнози докъде ще стигне всичко това, защото като че ли проблемите са доста широко разпространени. И в сърцевината на проблема, всъщност е следното: може ли държавен служител или човек, който е на работа на високите етажи на държавата да получава луксозни имоти на доста преференциални цени? Очевидно, че това е проблем. Той повдига много въпроси: защо се е получила тази цена, за някакъв подкуп ли става дума, за изнудване или просто за щастливо стечение на обстоятелствата, на което мнозина с право не вярват. И всичко това води до нуждата да бъдат предприемани някакви мерки. Струва ми се, че Борисов в тази ситуация взе правилното решение. Предложението му хората, които са изпаднали в такава ситуация, да подадат оставка или сериозно да се оттеглят от изпълняването на своите функции, е добър принцип, който би трябвало да се наложи оттук нататък.

Водещ: В тази връзка министърът на правосъдието Цецка Цачева подаде оставка, Народното събрание прие оставката и на Цветан Цветанов като народен представител, председателят на Комисията за противодействие на корупцията Пламен Георгиев излезе в отпуск. Усеща се едно несъответствие. Как може да се реши това и до какво може да доведе тази ситуация?

Даниел Смилов: Струва ми се, че опитът да се заобиколи проблемът с просто излизане в отпуск, ще е трудно. Особено за хора на такива позиции, главата на органа, който отговаря за борба с корупция, ще му бъде много трудно да изпълнява своите задължения в ситуация, в която да речем има някакви дори остатъчни съмнения за това, което е извършвал. Още повече, че в този случай тези, които са по върховете на комисията, много трудно могат самите те да бъдат проверявани, защото самата комисия е органът, който трябва да извърши проверката.  Така че въпросът е политически. А от вчера и опозицията застана зад идеята да бъде отстранен Пламен Георгиев. Президентът свали доверието си. В една такава ситуацията на шефа на комисията ще му бъде много трудно да изпълнява своите задължения и да бъде ефективен на този пост.

Водещ: Има ли вероятност да се окаже, че тези обвинения, да ги наречем, не са точно това и всичко е в законовите рамки?

Даниел Смилов: Би могло. Аз не мога да се произнасям по детайлите на такива сложни казуси. Но поне от политическа гледна точка това трябва да стане много бързо и по много категоричен начин. Не може да се разчита на това, че въпросът ще бъде отнесен до някакви органи, които месеци наред ще разследват детайлно, за да изчистят казусите. Такова нещо просто политически в настоящата ситуация не можем да си позволим. Така че ако ще има такъв тип проверки, те наистина трябва да са доста скоростни и категорични, да не остават никакви съмнения след себе си.

Водещ: Вие казахте, че това е и един вид епидемия. Тази корупция по високите етажи, разплитането й може ли да се прехвърли на по-ниските етажи на властта?

Даниел Смилов: Мисля, че ще има такъв ефект. Вие виждате нещата тръгнаха да речем от управляващите, след това се пренасят в други сектори. Сега много хора вече имат интерес да не мълчат, да повдигат такива въпроси. Тези, които са засегнати със сигурност ще направят така, че други, които са в тяхната позиция да излязат наяве. В този смисъл можем да очакваме вълна, дали ще е много голяма епидемия не мога да кажа, но със сигурност ще има вълна от такива случаи. Доколко ще стигнат по ниските етажи на властта, също не мога да предвидя. Но тук трябва да държим пред очи все пак принципа, че става дума за държавни служители и за такива, които са си позволили да придобият наистина луксозни имоти, стоки, услуги на високи цени, които поне така на пръв поглед не отговарят на доходите им и повдигат въпроси за начина, по който тези пари са придобити. Това е сериозен въпрос и през последните години всички мерки за прозрачност, за изчистване на конфликта на интереси, които бяха предприети, бяха точно с тази цел – да не се получават такъв тип проблеми, и ако такъв тип проблеми – да се разкриват. В този смисъл можем да кажем, че антикорупционната система, макар и трудно и със скърцане, но като че ли започва да се раздвижва.

Водещ: Истинска борба с корупцията ще предложи лидерът на левицата Корнелия Нинова на Консултативния съвет по национална сигурност, който организира президентът. Вие имате академични публикации в областта на антикорупционната политика, какво трябва да включва тази „истинска борба“? Вие споменахте в момента за някои от принципите за тази борба. Какво още е необходимо?

Даниел Смилов: Това, което дълги години липсваше в България, като че ли е селективността, с която действаше системата, и нямаше обвинения, разследвания към т.нар. „високи етажи“ на властта. Тоест, имаше риск, че антикорупционната машина всъщност е конструирана като инструмент за натиск върху опозиция, неудобни хора от страна на управляващите. Този скандал дава някакво отваряне към другата опция, че антикорупционната машина може да действа както по отношение на неудобни хора в опозиция, така и към такива, които са на сериозни властови позиции. Това ако се удържи, и все пак ако не се превърне борбата с корупцията в тотално политизиран акт на разправа с политическия опонент, имаме някакви основания за умерен оптимизъм. Но всъщност, трябва да следим внимателно какво ще се случи оттук нататък. Прекалената политизация пък на проблема също може да доведе до изкривявания, до такива проблематични обвинения към този или онзи само с цел да бъде отстрелян от политическа кариера или публична длъжност.

Водещ: На фона на това как виждате като резултат свикания Консултативен съвет за национална сигурност на 8 април?

Даниел Смилов: Разбира се, това е част от политическата стратегия на президента, отчасти на БСП. Те ще се опитат да покажат, да подчертаят още веднъж в публичното пространство проблемите на управляващите, да ги използват в предизборен контекст. Сега, не очаквам някакви страхотни мерки, които досега не са обсъждани, да бъдат извадени от Корнелия Нинова на масата, но нека да видим, може би тя има някакви конкретни планове. Така че това е политически форум. Основната му цел наистина ще бъде да изведе една или друга политическа гледна точка на малко по-преден план в общественото внимание.

Водещ: Доц. Смилов, кои са тези области в обществения живот, освен политиката явно, които са най-уязвими на корупция?

Даниел Смилов: Корупцията по дефиниция засяга държавата, публичния сектор. Става дума за хора, които имат публична власт дали я използват по един или друг начин за собствена облага, а не за защита на държавния интерес. Така че политиката, разбира се, е централен проблем, но също така администрацията. В България имаме т.нар. „независими“ регулатори, комисии, които би трябвало да действат на експертен принцип, но много често възникват въпроси и за начина, по който те функционират. Да речем  при фалита на КТБ стана ясно, че такива независими регулатори на много високо ниво, като БНБ и други, са се  провалили в изпълнение на своите задачи. Това са също позиции, които трябва да бъдат много внимателно следени.

Водещ: И още една тема – за правосъден министър премиерът Бойко Борисов ще предложи Данаил Кирилов. Коалиционните партньори го подкрепиха, от ДПС обаче не са възторжени от номинацията, БСП също не одобряват избора. Изборът на Кирилов може ли да създаде някакво допълнително политическо напрежение?

Даниел Смилов: От гледна точка на ГЕРБ, Данаил Кирилов беше логичен избор. Той е човекът, който движеше техните законопроекти, той има опит в правната сфера, наложи се сред тях като правният експерт на ГЕРБ, така че не мисля, че самата негова номинация ще създаде някакъв голям дискомфорт или напрежение в коалицията. Все пак тя показва, че и резервната скамейка на ГЕРБ не е много дълга.

Водещ: Споменахте напрежение в коалицията и че изборът на Кирилов може да не я създаде, но пък тя съществува вече. Стана ясно вчера от изказванията на двама от лидерите в малката коалиция, които констатираха опасения за неработещо управление. Според лидерът на НФСБ Валери Симеонов в интервю за друга медия каза, че няма усещането, че е на власт и че управлението работи, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров каза, че е важно как ще се довърши мандатът. Меко казано явно правителството буксува.

Даниел Смилов: Това е друг въпрос. Трудно може той да бъде обяснен с номинацията на Данаил Кирилов. Това че има напрежение в коалицията е видно. В крайна сметка, малката коалиция е доста разединена. Те няма да се явяват най-вероятно заедно на тези избори, макар че разговорите продължават и може да има изненади, но напреженията вътре в малката коалиция са видими. Оттам сега, като вземем тежкия корупционен скандал, с отстраняването и на г-н Цветанов от парламента от страна на ГЕРБ, очевидно е, че от коалиционна гледна точка се трупат много и сериозни напрежения. Сега, тези напрежения могат да избият по повод на гласуването на правосъдния министър, но всъщност, не самата негова персона и не самият негов избор е проблемът, а по-скоро тези други напрежения, които се натрупаха от малката коалиция и от страна на големия партньор ГЕРБ с корупционния скандал.

Водещ: След СДС, ГЕРБ си партнира вече и с политическа партия „Обединени земеделци“, които подписаха споразумение за общо явяване за Европейския парламент. За малките партии е ясно каква е целта, но каква е целта на ГЕРБ?

Даниел Смилов: Според мен, ГЕРБ искат да покажат, понеже са в тежка ситуация в момента, имат и имиджов проблем, просто искат да покажат, че около тях все пак се генерира по-широка обществена подкрепа, която отива отвъд традиционните им избиратели. Аз не мисля, че тази партия ще донесе реално кой знае колко гласове, но все пак искат да покажат, че те са атрактивни като един политически център, който привлича и по-малки играчи. Символично, според мен, е това действие и показва желанието на ГЕРБ да се разширят, да излязат извън традиционното си ядро и да получат малко по-широка периферия. Дали този ход ще е успешен, е трудно да се каже, но на предходни избори да речем БСП винаги са използвали подобен ход, като са се явявали в коалиции с множество малки партньори, относителната тежест на всеки един от които не е много голяма.

Водещ: Последното ярко участие на БСП в публичното пространство беше повдигането на въпроса за концесията при село Дивотино. Как го оценявате – пиар акция, със сериозни констатации за нарушения, въпреки че имаше опровержение?

Даниел Смилов: БСП имат тази политика на по-радикализирана позиция. Самият факт, че излязоха от парламента говори, че ще акцентират върху това да търсят корупционни скандали, да търсят проблеми, които биха могли да свалят правителството на Бойко Борисов, да предизвикат предсрочни избори. Тоест, БСП трябва да ги разглеждаме като партия в перманентна предизборна кампания в момента, и всяко едно действие тяхно трябва да бъде четено по този начин. Иначе по този конкретен казус аз не бих се произнасял по неговите детайли.

Елеонора ЧОЛАКОВА