Даниел Смилов, политолог: Слабостите на ГЕРБ и БСП ще предизвикат колебания сред избирателите на евровота

 

На фона на евролистите и политическите послания, в каква посока ще бъдат тласнати електоралните предпочитания? Извън големите партии какви са шансовете на малките и извънпарламентарно представени такива? Тези и други теми коментираме с политолога Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Господин Смилов, да се върнем малко назад към края на миналата седмица, това близо 11-часово заседание на БСП, пренареждането на част от първите места, разбира се включването на Станишев в листата.  Разнопосочни мнения чухме оттогава, но вие как разчетохте този ход?

Даниел Смилов: Наистина са доста драматични събития. Не сме виждали чак такава голяма партийна драма. БСП имат аргумент, за това  че вътрешно те са демократична партия. Явно има процедури, при които дори лидерът на партията може да бъде бламиран. Всъщност това се и оказа. Преди това Корнелия Нинова излезе с една листа, която беше доста шокира. Не само Станишев не беше в нея, но всъщност селекцията беше силно в посока на една политическа тенденция. Имаше и доста спорни кандидатури в селекцията на Нинова. Да речем Румен Гечев трудно може да бъде обяснен. Все пак той е човек, който отговаря за един доста съществен икономически провал по времето на Виденовото правителство, когато голяма част от банковата система на България фалира и страната изпадна в изключително тежка криза. Като оставим на страна самата странност на листата, посланието което Нинова искаше да изпрати с нея е, че БСП завива в евроскептична посока, че иска да се позиционира по-близо до партии от Вишеградската четворка, от типа на Орбановата партия, че иска да влезе в ниша, която у нас е заета от патриотични формации. А всъщност тази линия беше бламирана с новата листа, която беше съставена. Най-важното при това бламиране беше, че Станишев влезе в нея. Има и някакви млади нови лица. Причините за влизането им, поне за мен, не са абсолютно прозрачни. Това са хора, които не са известни извън БСП. Така че поне за тези двама млади хора, които намериха място веднага след водача, причините за техния подбор, като че ли са много вътрешнопартийни и няма да говорят много на публиката, извън ръководството на БСП.

Водещ: Бламирането на тази листа, отклоняването от курса, който очевидно Нинова е искала да поеме партията, означава ли че включването на председателя на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ в листата вече означава една по-европейска партия, може би?

Даниел Смилов: БСП с този ход запази отворена врата към проевропейската посока. Не, не бих казал че този спор е решен, защото Нинова, като че ли ще настоява на своята линия. Предполагам ще видим и други действия. Не бих се изненадал, ако тръгне и някаква надпревара между линии по отношение на преференциалното гласуване. Така че може да се каже, че проевропейската линия не е спечелила в БСП, но поне тя не загуби драматично и остана с някакви шансове с влизането на Станишев в листата.

Водещ: Тези вътрешнополитически битки и неясноти, които очевидно предстоят и занапред, могат ли да мобилизират отделни електорални групи, тласкайки в обратна на социалистите посока?

Даниел Смилов: Оставането на проевропейската врата отворена дава възможност на БСП да търси и избиратели малко по в центъра. Ако те бяха затворили тази врата, щяха да се насочат само в ниши, които са в България резервирани повече за патриотичния вот. В този смисъл изборът беше дали БСП все пак ще води кампания и за овладяване и на част от политическия център или по-скоро ще разчита на твърдо ядро и на допълнително на избиратели от патриотичните ниши на българския политически спектър. С оставането на Станишев все пак и стратегията за по-центристка кампания, като че ли остана възможна за БСП. Дали това ще доведе до повече гласове, е трудно да се предскаже, но на мен ми се струва, че от гледна точка на стратегия това беше по-разумният ход. Това позициониране на БСП за мен е губеща стратегия на левицата и всъщност това е стратегията, която обяснява защо тя не успява да победи ГЕРБ, включително на предходните парламентарни избори, въпреки очевидното износване на ГЕРБ след почти 10 г. в управлението.

Водещ: Проследихме обаче представянето на платформата на ГЕРБ – познати имена, познати послания. Печеливш ход ли ще е по-скоро това залагане на идеята за свършената работа дотук, на европейската принадлежност и бъдеще в тази посока?

Даниел Смилов: Листата на ГЕРБ, да, има стандартен, можем да кажем, облик. В нея влизат хора, които са с  доказани проевропейски позиции. Нещо повече, това не са типажи от експресивния популистки спектър, които да набират гласове с екстравагантни действия. Има риск в този подбор, защото политиката в момента е наситена с точно такива персонажи, шумни, гневни, които търсят протестен вот. Очевидно листата на ГЕРБ няма как да спечели от някакъв протестен вот. Те се надяват, че за ГЕРБ ще гласуват хора, които все пак оценяват позитивите от водената досега политика. Но в крайна сметка основният ресурс на ГЕРБ винаги е бил Бойко Борисов. Ясно е, че и неговото участие в предизборната кампания ще бъде решаващо. Той пък като по-добър комуникатор с хората, мисля че ще успее да компенсира тази стандартност на листата на ГЕРБ и в някакъв смисъл и ГЕРБ имат сериозни шансове в идващата кампания.

Водещ: Така подредени листите, докато все още сме на тема двата основни политически опонента – ГЕРБ и БСП, ще има ли колебания у  избирателя кого да предпочитат или действително тези избори ще бъдат битка на твърдия електорат на партиите?

Даниел Смилов: При ниска избирателна активност битката става между твърди ядра. Ще видим едно преброяване на твърдите ядра на ГЕРБ и БСП. Мисля че ще има и доста разколебани в тази кампания, защото и ГЕРБ, и БСП имат изключително големи слабости, влизат в тази кампания с големи слабости. При ГЕРБ нещата са очевидни с „апартаментгейт“ и всичко това, което се случва, предполагам че и доста хора биха се замислили да дадат подкрепа за тази партия. Вярно е, че Борисов предприема мерки в тази посока, но тези мерки едва ли ще са достатъчни от гледна точка на всички негови избиратели, пък да не говорим за по-меката периферия на ГЕРБ. БСП също има свои големи слабости. Те разчитаха на това, че прокуратурата излезе с едно доста изсилено обвинение срещу Елена Йончева и за това, че тя едва ли не е участвала в организирана престъпна група заедно с Цветан Василев, което предизвика не само обществена почуда, но и симпатии към нея сред много от хората. И затова предполагам тя беше избрана за водач на листата. Но все пак Елена Йончева също има свои сериозни слабости като кандидат. Без човек да участва в организирана престъпна група с Цветан Василев, ясно е че тя е била в доста близки отношения с КТБ точно по времето, когато КТБ е пазарувала журналисти много сериозно. Тези отношения няма как да не хвърлят сянка и върху нейното участие в изборите. В този смисъл по-общо, ако говорим, корупционният въпрос стои както за ГЕРБ, така и за БСП. И избирателят ще бъде пред сериозна трудност да избира между двете партии от гледна точка на корупционни съображения.

Водещ: На фона на тези разколебавания, на тези големи слабости, за които говорихме, какви са шансовете на останалите извънпарламентарно представени формации за този вот?

Даниел Смилов: Десните успяха да се обединят в „Демократична България“, извънпарламентарното дясно. Има разбира се какво да се коментира по отношение на това обединение. СДС избра да се присъедини на практика към листата на ГЕРБ, което в някакъв смисъл е легитимен избор, защото те изпълняваха тази функция и в предходното правителство на Бойко Борисов. В този смисъл това беше логичен избор. От останалата част от извънпарламентарната десница, обединена в „Демократична България“, те имат своите шансове. Особено сега, когато стана дума, че ще има разколебавания в избирателите, потенциалните избиратели на ГЕРБ, меката периферия. Това е голяма ниша, която при една добра кампания на тази извънпарламентарна десница, може да я доведе до успех. Поне социологическите проучвания засега дават, че те са на ръба и имат най-сериозни шансове от по-малките и извънпарламентарни партии за позитивен резултат. Но ще им трябва наистина много енергична кампания, защото пък в „апартаментгейт“ от една страна хвърли сянка и разколебава избирателите на ГЕРБ, но пък от друга страна „апартаментгейт“ фокусира цялото внимание върху ГЕРБ и БСП. Това оставане извън прожекторите на извънпарламентарната десница е опасно за тях. Те имат нужда да налагат много по-енергично своята политическа марка, защото не всички избиратели са запознати с нея.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА